Законите се променят хаотично, често безумно, без оглед кой е на власт

Българският правен ред продължава да страда от непредвидимост и нестабилност, заключават анализаторите от гражданската инициатива за периодично наблюдение, анализ и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България "Юридически барометър". Въпреки че общият брой приети закон е под средните стойности през втората половина на 2023 г., се поставя рекорд по изменения. Законите се поправят хаотично и непоследователно, като измененията нерядко имат политически привкус, отколкото реално да регулират обществените отношения.

"Няма голямо значение дали лицата са нови или стари. Това, което се е случвало, продължава да се случва", коментира председателя на проекта "Юридически барометър" проф. Даниел Вълчев, като уточни, че се променят едни и същи закони.

През втората половина на 2023 г. например има закони, които са поправяни 7 пъти за 40 дни. Вълчев даде пример със Закона за съдебната власт и Закона за акцизите. Заглавието на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, пък определи като драматично.

"Този закон е с три промени, които станаха в рамките на три месеца. Реши се, че трябва да бъдат наложени допълнителни такси на "Газпром". В крайна сметка се оказа, че "Булгартрансгаз" трябва да ги плаща. В средата на ноември беше коригирано, че "Газпром" трябва да ги плаща, а в средата на ноември всичко това беше отменено с обратна сила", изтъкна професорът от Софийския университет.

Друг пример за безумно законодателство е Законът за защита от домашно насилие, който бе гласуван в парламента.

"Да се даде дефиниция на интимна връзка не е проста работа. В началото беше идеята, че това е връзка между две лица. Това беше напълно достатъчно, за да може един грамотен съдия да установи кога е налице такава връзка. Някой повдигна въпроса може ли еднократна интимна връзка да доведе до правни последици. Тогава започна да се спори колко трябва да продължи тази връзка. От тук възникна другият голям въпрос, който, слава Богу, не е уреден в тази легална дефиниция - от кога се броят тези 60 дни, от първия трепет, от първата целувка или..., ако нямате червена точка, ще престана да гадая вече", коментира още проф. Вълчев.

"Обновяването на правната уредба не трябва да бъде нито самоцел, нито да е реакция само на текущите политически и обществени настроения. Необходимо е да бъде постигнато по-добро планиране и оценка на потребността от нови законодателни решения", констатират от "Юридически барометър".

Недостатък е и фактът, че законите влизат в сила след обнародването им, този подход се приема по инерция и в повечето случаи няма обективна необходимост от съкращаване на конституционния vacatio legis (технически термин в правото, с който се обозначава периодът между обявяването на даден законодателен акт и влизането му в сила - бел. ред.).

Продължава и тенденцията депутати да внасят повече законопроекти, отколкото Министерският съвет. Слабостта произтича от факта, че няма задължение внесените от народни представители проекти да минават през задължително обществено обсъждане, правителството не носи отговорност за тях и често внесените от депутати законопроекти са с лоша законодателна техника, а оценката им за въздействие е твърде формална, заключава гражданската инициатива.

Най-често променяните закони са данъчните и осигурителните, а те са основният инструмент за пълнене на държавната хазна и засягат всички граждани. Честите поправки водят до недоверие в законодателната власт, непредвидимост и несигурност както за обикновените граждани, така и за частната стопанска инициатива.

Подзаконовата уредба пък продължава да се характеризира с фрагментираност. Някои от тези актове имат твърде тесен материален обхват, което води до силно раздробяване на уредбата и до несъгласуваност между нормите и противоречиво тълкуване.

Следете новините ни в GoogleNews