Присъдата от 4 г. затвор на лидера на "Воля" Веселин Марешки за изнудване падна във Върховния касационен съд, а делото бе върнато на Апелативния съд във Варна, съобщи "Лекс".

Марешки и Красимира Колева са подсъдими за изнудване. Според обвинението през 2014 г. двамата се опитали да принудят Асен Миланов да плаща ежемесечно 10 000 лв. наем, заплашили с разрушаване на стопанисваното от него заведение и със създаване на пречки и преустановяване на търговската дейност. Красимира бе оправдана за това, че е извършила деянието с цел пострадалият да поеме имуществено задължение спрямо нея. Въззивната инстанция потвърди присъдата на Окръжния съд в останалата й част – без уважение остават гражданските искове: 40 хиляди лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 14 838,37 лв. – за увредено имущество. 

Сега върховните магистрати са установили няколко съществени процесуални нарушения. Според обвинението Марешки и Колева са изнудвали Миланов, като лично са го заплашвали и са искали за себе си да им дава по 10 000 лева. Апелативният съд обаче ги признал за виновни в съизвършителство, като общата им цел била бизнесменът да плаща на Марешки.

От ВКС отбелязват, че в обвинителния акт не е повдигнато обвинение срещу двамата за съизвършителство. Казва се още, че Колева е оправдана от апелативния съд по обвинението, че е поискала парите за себе си, след което е била осъдена по обвинение, което не ѝ е било повдигнато.

Не става ясно дали Марешки е искал от Миланов да плаща наем за заведенията „Джангъл“ и „Ред Хот“, както се казва в част от мотивите, или само за терасата.

Изказват се и съмнения в безпристрастността на Варненския апелативен съд. В мотивите към осъдителната присъда се казва, че съдът ги приема, защото са "с висока степен на доказателствена интензивност и подкрепят обвинителната теза за извършено престъпление".

Върховните съдии подчертават, че в НПК няма степени на интензивност на достоверността на свидетелските показания, както е написал варненският съд, а обслужването на прокурорската теза не може да е основание магистратите да се доверят на показанията. Така се нарушава принципът на чл. 14, ал. 1 от НПК, който изисква вътрешното съдийско убеждение да се основава на обективно изследване на обстоятелствата по делото.

"Даването на вяра на гласни доказателствени средства по причина, че обслужват обвинителната теза, с основание може да се приеме, че сочи на пристрастност", пише в решението на ВКС.