Съдът оневини бившия ни посланик в Бразилия по скандала "Боевски"

"Бившият посланик на България в Бразилия Чавдар Николов не е виновен за липсата на информация във външното министерство за завръщането на Гълъбин Боевски в родината и предсрочното прекратяване на мандата му е незаконосъобразно."

Това е постановил Върховният административен съд на 29 април т.г., пише "24 часа". МВнР не е обжалвало.

Николов - първи братовчед на Николай Младенов, външен министър през 2010–2013 г. - бе отзован от президента Росен Плевнелиев по предложение на външния министър Кристиан Вигенин. Наследи го Валери Йотов.

Повод беше скандалът с олимпийския шампион по вдигане на тежести Гълъбин Боевски. Той бе хванат със 7.2 кг кокаин на летището в Сао Паулу, Бразилия на 24 октомври 2011 г. През месец май 2012 г. осъден на 9 г. и 4 месеца затвор. На 23 октомври 2013 г., изненадващо и за българските власти, той каца на летище София.

Така се разбира, че на 13 март 2013 г. министърът на правосъдието в Бразилия е подписал решение за експулсирането на Боевски от страната. Посолството на България е уведомено за това на 5 април.

Срещу посланик Николов започва дисциплинарно дело в Министерството на външните работи. От институцията твърдят, че той не е изпълнил служебните си задължения, защото не е уведомил МВнР за екстрадирането, не е създал комуникация с бразилските власти, което се е отразило на двустранните ни отношения и е уронило престижа на институциите.

Николов получава заповед за пенсиониране на 6 октомври 2013 г. и той я обжалва.

По дисциплинарното дело Чавдар Николов обяснява, че съдиите по изпълнението на наказанията в Бразилия вземат решения за намаляване на присъди или експулсиране, когато е излежано 2/3 от времето на наказанието, когато има добро поведение в затвора или когато сътрудничи на полицията и прокуратурата.

Тези процеси и решения обаче били тайна и не се предоставят дори на адвокатите на осъдените. Така и в случая с Боевски посолството нямало как да разбере за решението предварително. Налагало се само в отделни случаи, когато има съмнение за самоличността на затворника. Освен това посланикът нямал задължение да информира МВнР за всяка нота с информативен характер, действията по която ще настъпят след няколко години.