Комисията на Цацаров откри несъвършенства в 12 закона

Антикорупционната комисия (КПКОНПИ), чийто председател е бившият главен прокурор Сотир Цацаров, внесе доклад в ресорната комисия в парламента с препоръки за изглаждане на двусмислието за корупционен риск в 12 закона. В него са отчетени както положителните страни, така и недостатъците, които се очаква да бъдат отстранени. Затова копие от доклада е внесено и в правната комисия. 

Става дума за Закона за развитието на академичния състав; Кодекса за социалното осигуряване; Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина; Закон за пазарите на финансови инструменти; Закона за туризма; Закона за селскостопанската академия; Закона за енергията от възобновяеми източници; Закона за вредното въздействие на химичните вещества и смеси; Закона за енергетиката; Закон за киберсигурност; Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и Закона за филмовата индустрия.

Така например в промените в Закона за развитието на академичния състав са определени няколко рискови зони - липсата на държавна регулация, определение и идентична система за антиплагиатство, която да се използва от всички академични звена в страната, като не става въпрос за директна корупционна практика, а за използването на некачествени и различни системи за контрол на висшите училища.

В измененията на Закона за туризма КПКОНПИ е установила необходимостта от прецизиране на санкциите за неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация на пътуващ, както и да се предвидят санкции и за лицата, улесняващи предоставянето на свързани услуги, които не са туроператор или туристически агент. 

Антикорупционната комисия е открила редица слабости в поправките в Закона за филмовата индустрия - - проблемите са свързани с липсата на ясни условия за избор на професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в областта на филмовата индустрия, както и техните квоти в експертно-консултативните органи към НФЦ. Допускането на установилата се практика за предоставяне на квоти на едни и същи организации за излъчване на представители в експертно-консултативните органи следва да се отчете като идентификатор за корупционен риск в закона, като се има предвид, че изборът се осъществява по целесъобразност от министъра на културата и не подлежи на съдебен контрол. Необходимо е да се установят прозрачни, гарантиращи равноправие правила за избор на представителните организации, за да се осигури участие на всички организации и възможно най-голяма представителност на всички професионални категории.

Установените пропуски и в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които са свързани с административно-наказателната отговорност при лица, които произвеждат, внасят или търгуват с лекарства. Според Комисията осигуряването на достатъчно количество лекарствени продукти и информирането на ИАЛ при промяна на обстоятелствата са две различни дейности, което създава предпоставки за неравно третиране на нарушителите и неприложимост на правната норма. Друга забележка е свързана с износа на лекарства от Позитивния списък. Според една от заинтересованите страни такъв износ може да доведе до недостиг на медикаменти, затова се предлага глобата да е значителен процент от стойността на износа. Според търговските дружества трябва да бъдат въведени нормативни изисквания за размера на таксите при провеждане на клинични изследвания от болниците. Аргументите на ИАЛ са, че липсват ясни норми, недопускащи един и същ търговец да притежава разрешение за търговия на едро и разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти. 

Следете новините ни в GoogleNews