Кърджилов: Съдебният спор за поста на Иванчева ще продължи в съда по правата на човека

Съдебният спор за приемник на Десислава Иванчева като кмет на "Младост" ще продължи в Европейския съд за правата на човека. 

Това заявява в своя позиция Петър Кърджилов, бивш пиар на Иванчева, за когото тя издаде заповед от ареста на 14 май 2018 г. и го определи за и.д. кмет на района.

В текста си Кърджилов заявява:

"В решението си от 26 август състав на Трето отделение на Върховния административен съд отмени решението на Административен съд София – град, което определи избора от Столичния общински съвет на Румен Русев за и.д. кмет на Район „Младост” като противозаконен. Въпреки, че към датата на избирането на Русев от СОС съществуват две легитимни заповеди от титуляра Десислава Иванчева, с едната от които тя уволнява Румен Русев, а с другата определя за свой заместник мен Петър Кърджилов, Трето отделение на ВАС в състав Марио Димитров, Иван Раденков и Юлиян Киров прие изцяло доводите в касационните жалби на СОС и Румен Русев, като отмени решението на АССГ. Осъден съм да платя разноските на Русев в размер на 1150 лв и тези на СОС от 100 лв.

Решението на този състав на ВАС е скандално, противозаконно и е поредното решение в полза на диктатурата и срещу демокрацията. То изцяло противоречи на Закона за местното самоуправление и местната администрация и създава прецедент, с който се легитимира узурпирането на власт на демократично и мажоритарно избрани районни кметове или кметове на общини от местните общински съвети. Затова няма как да се примирим с това положение и ще подадем жалба в Европейския съд за правата на човека.

За да стигне до извод, че Столичният общински съвет не е нарушил закона, съставът на ВАС е приел, че въпреки разпоредбата на чл.39, ал.3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), той не е бил длъжен да се съобрази с извършеното от тогавашния кмет на район „Младост“ Десислава Иванчева определяне на заместник. „Няма как да се съгласим с разсъждението на състава на ВАС, че след като веднъж е упражнил правомощията си по чл.39, ал.3 от ЗМСМА, общинският съвет не е бил длъжен да се съобразява с последващи актове на кмета на район „Младост“, коментира адвокат Александър Кашъмов, който ме представлява по делото. „Основният въпрос по делото беше, че СОС не е положил никакви усилия да провери, дали има издадена заповед от кмета на района, и по този начин е узурпирал публична власт. Да се приеме, че щом една институция е избързала да наруши закона и е действала първа, то нейното закононарушение се заличава, е извод, който води до подкопаване на принципа на правовата държава и задължението органите на публична власт да действат съгласно закона. По закон, правомощие да определи заместник има на първо място кметът на района, и едва след това – общинският съвет. Изводът, че официални институции могат спокойно да си проправят път с лакти като невъзпитани граждани, които не желаят да чакат на опашка, е потресаващ и подкопаващ принципа за върховенство на закона“, заключи той.

Ще припомня накратко кои са председтелятна този съдебен състав на ВАС Марио Димитров и членът му Иван Раденков, които, още щом видях в съдебната зала, разбрах, че не мога да разчитам на справедливо решение по касационните жалби на СОС и Румен Русев. И за двамата съществуват данни, които ги свързват с нарушения по служба, а за първия дори е имало съмнения за поискан подкуп.

Марио Димитров е председател на Трето отделение на ВАС. Според мен той е не слуайно, а нарочно избран за председател на делото ми срещу СОС така, както нарочно беше избран и председателят на АСНС Георги Ушев за председател на състава в делото срещу набедените кметове Иванчева и Петрова. От август 2001 г. до септември 2004 г. Марио Димитров е бил заместник-министър на правосъдието в правителството на Сакскобургготски. През 2002 г. Върховна касационна прокуратура разследва Марио Димитров по повод две престъпления по служба по времето, когато е бил председател на на Районния съд в Ловеч. Първото е по повод едноличното предсрочно освобождаване от 24 часов арест на Гриша Ганчев след инцидент с футболен рефер на 8 декември 1999 г. Съгласно тогава действалияЗакон за административното производство, компетентен да разгледа жалба срещу заповед за задържане е бил Ловешкият съд в състав от трима съдии и с участието на прокурор. Така председателят на Районния съд Марио Димитров иззема правомощията на Ловешкия окръжен съд и еднолично, без участието на прокурор, освобождава Гриша Ганчев от полицията още същата вечер. С този свой акт Димитров е нарушил служебните си задължения, което прокуратурата през 2002 г. е приела, че представлява престъпление по член. 282 от Наказателния кодекс.

За Марио Димитров е налице и сигнал за друго престъпление – искане на подкуп, което е било съобщено от пресслужбата на Върховната касационна прокуратура през 2002 г. След проверка на инспектората на ВКП е установено, че на 6 юни 2002 г. в Ловешката окръжна прокуратура е постъпила жалба от гражданина К. В нея той се оплаква, че през 2001 г. съдия Марио Димитров незаконно е отказал да му върне внесената парична гаранция и му е било внушено, че това може да стане срещу известна сума пари. Тогавашният зам. министър на правосъдието и настоящ председател на състава по моето дело срещу СОС отказва да подпише постановлението за предявяване на обвиненията, като казва, че адвокатът му е в чужбина.

В историята на члена на съдебния състав Иван Раденков също са налице данни за крайно нестандартно поведение на магистрат. Именно той се опита да саботира решението по делото за избора на Владимира Янева за председател на Софийския градски съд, като си направи отвод след приключване на производството. Раденков си е направил отвод, след произнасяне на съда, изготвяне на съдебният акт и подписването му от другите двама членове на състава. Според магистрати подобно поведение е без прецедент, защото законът не позволява, а съдебната практика не познава подобен случай. Раденков е нямало как да си направи отвод след произнасяне на състава. Освен това отводът му не е мотивиран, както според Конституцията всеки съдебен акт трябва да бъде. Също така съдията няма право да откаже да подпише съдебното решение. Единствената възможност е ако не е съгласен с волята на мнозинството да подпише решението с особено мнение.

За сравнение, Иван Раденков беше в съдебния състав по още едно дело покрай скандала с малоимотните магистратски роднини в Приморско – това на колегата му Андрей Икономов, който беше наказан с намаляване на заплатата. Въпреки, че Икономов и Раденков имат множество общи решения по емблематичните казуси със селището Златна Перла край Варвара и парк Странджа. Раденков не се е отвел от делото на Икономов и е приел, че може да разгледа жалбата му безпристрастно.

Въпреки всички тези доводи, никоя от отговорните институции - етичната комисията към ВСС, инспекторатът към съвета или прокуратурата пожелаха тогава да се занимават с поведението на Раденков.

Заради такива рецидиви в съдебната система, изпълняващи политически поръчки, българските граждани сме днес по площадите и кръстовищата. Срастването на властите в услуга на мутренското управление и олигархията разрушава демокрацията и правовия ред, тика ни към диктатура и ни превръща в роби на тези мутри. Затова сме длъжни да продължим борбата срещу това както на площадите, така и в съдебните зали."

Следете новините ни в GoogleNews