Ръководството на прокуратурата информира за "оказвания безпрецедентен политически натиск от страна на парламентарно презставени партии в 45-ото Народно събрание" за закриването на Специализираната прокуратура и Апелативната специализирана прокуратура председателите на Европейската комисия, Европейския парламент, Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (ГРЕКО), Европейска комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия).

"Приемането им ще доведе до блокиране на борбата срещу престъпността и на работата на независимата съдебна власт, ще засегне правата на множество лица, ще заличи постигнатия от държавата напредък по Механизма за сътрудничество и проверка на ЕК, както и приноса ѝ към Върховенството на правото в Европейския съюз“, се казва в писмото, за което прокуратурата информира медиите.

ПРБ подробно информира европейските институции за становището си по четирите проекта на закони за изменение на Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, което "дори не беше разгледано от Комисията по правни въпроси към Народното събрание на заседание на 28.04.2021 г.", възмущават се от прокуратурата и допълват, че и досега в НС не са обсъдени предложенията на прокуратурата за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, пратени му през октомври.

С друго писмо, до председателя на парламента Ива Митева и председателя на правната комисия Радостин Василев, ръководство на ПРБ ги информира за становището си срещу внесените в НС четири законопроекта, отнасящи се до органите на специализираното правосъдие. 

„Предвидените изменения в ЗСВ и НПК не са нито правно аргументирани, нито са в интерес на българските граждани. Същите не държат сметка за неминуемо произтичащите от закриването на специализираните съд и прокуратура отрицателни последици“, се казва в писмото.

Според ПРБ "разглеждането на предложенията за законодателни промени се осъществява и в пълно противоречие с нормативните изисквания към законодателния процес. Нарушен е чл. 18а от ЗНА и не са зачетени принципите на изработването на проекти на нормативни актове по чл. 26 от ЗНА, а именно принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Работи се в условията на необяснима „внезапност“, без дължимите обществени консултации с гражданите и юридическите лица, без каквото и да било обсъждане с професионалната гилдия и научната общност“. 

Изразеното в писмата до европейските институции и българския парламент становище представлява позиция и на цялата професионална общност - такива становища са приети и от прокурорите от всички апелативни райони, от Асоциацията на прокурорите в България, от Камарата на следователите в България и от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, подчертават от ръководството на прокуратурата.