Частните съдебни изпълнители са притеснени, че промените в ГПК ще блокират работата им

Последна промяна на 14 септември 2017 в 10:08 5700 1

Снимка БГНЕС, архив

Промените в Гражданския процесуален кодекс (ГКП) ще доведат до поредица от негативни последици за съдебното изпълнение. Това е становището на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ), което беше представено от председателя ѝ Георги Дичев. 

По думите му законодателят не е потърсил камарата за становище по проекта с промени. Той посочи и някои от негативните последици с влизането им сила -  съдебното изпълнение ще блокира от неефективни процедури; ще се стигне до пълен отказ от събиране на малки дългове и „подаряването“ им на т.нар. събирачи на дългове; ще се ликвидира частното съдебно изпълнение с всички последствия за икономиката, публичните бюджети и гражданската задлъжнялост; съдебните решения няма да бъдат изпълнявани и ще останат лист хартия.

С предложенията се разширява кръгът на обжалване на действията на ЧСИ, като това е доведено до крайност и ще се стигне до блокиране на изпълнителното производство, смятат от камарата. Дичев припомни, че заради процедурите на обжалване България е била осъждана многократно от Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ).

Според камарата изпълнителният процес, дори по влязло в сила съдебно решение, се точи с години и точно това сега изненадващо се предлага отново. "Безсмислено е в съда да върви процес, който да определя пазарната стойност на вещ, тъй като до приключването му, цените на пазара вече ще са променени", се посочва още в становището на камарата. Оттам смятат също, че предложението при подаването на жалба от трето лице автоматично да се спира изпълнението, както и въвеждането на права на такова лице и на участниците в търговете да ги обжалват на основание допуснати нарушения при уведомяването, описа или оценката, също ще блокира бързината и ефективността на изпълнението. По делата масово ще се появяват близки на длъжниците - „трети лица“, които ще твърдят, че вещите са техни. 

Предложението да се блокира имущество само в размер на задължението, е неприложимо, се посочва още в становището. Към момента на налагането на обезпечителна мярка липсва оценка на имуществото, а кредиторът, в чиято полза са наложени обезпеченията, може накрая да не получи нищо, защото освен държавата - присъединен по право взискател по всяко дело и с привилегия, по всяко време на процеса могат да се присъединят и други взискатели. Накрая, ако длъжникът има само една секвестируема вещ и тя е със значителна стойност- например луксозен автомобил, той може да го кара без да плаща задължението си, защото е „малко“.

От камарата смятат също, че с въвеждането на ограничението сборът от всички такси по изпълнението да не надвишава размера на задължението, малките по размер дългове стават практически несъбираеми, а те са най-масовите. Тук влизат задълженията към общини, съдилища, издръжки на деца, задълженията на голяма част от гражданите и бизнеса. Например - община е наложила глоба от 20 лева, но разходите по нейното събиране надхвърлят размера й. В резултат глобата става практически несъбираема. Прекият отрицателен ефект е за бюджета, косвения – длъжниците разбират, че могат да не плащат. Така ще се стигне до пълен отказ да бъдат събирани малките дългове.

Третото последствие ще е ликвидиране на частното съдебно изпълнение с напълно погрешно интервениране в принципите за формиране на приходите му.

Предлагат се изменения в тарифата на ЧСИ, които ще доведат до изключително тежки последици не само за системата на ЧСИ, които се самоиздържат, но и за кредиторите и длъжниците. Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е изработена въз основа на икономически анализ през 2005 г. и за тези близо 12 години не само не беше актуализирана, за разлика от други професии, но и на два пъти беше намалявана. Простата сметка показва, че таксите на ЧСИ (20 % от които винаги са ДДС) са най-малкото перо от размера на всяко задължение по изпълнително дело, тъй като юрисконсултските възнаграждания (дори след последните изменения в ГПК, и намалени те пак са между 300 и 1 000 лв.), адвокатските хонорари (общо минимум 650 лв.) и държавните такси пред съда в пъти ги надхвърлят. С промените в тарифата заявената цел изобщо няма да се постигне, но за сметка на това ще бъде разрушена цялата система на ЧСИ, смята Георги Дичев.

Изменението, предвиждащо върху сумата, погасена в срока за доброволно изпълнение, такса да не се събира е предлагано многократно и винаги е отхвърляно (вкл. и от Върховния административен съд), тъй като не е в полза на гражданите, които практически не могат да погасят дълга си в този срок, а обслужва корпоративни интереси на силните икономически субекти - монополисти, застрахователи, финансови институции и др., които могат да си позволят да погасят целия дълг веднага след образуване на изпълнително дело. Това изменение ще накара ЧСИ да не предприемат нищо, докато не изтече срокът за доброволно изпълнение, а длъжниците ще укрият парите и имуществото си през това време. В този случай ощетени ще бъдат кредиторите. В другия – ще се предприемат всички възможни мерки да се притиснат и блокират длъжниците, така че да не могат да платят дълга си толкова бързо. Тогава потърпевши ще са длъжниците.

Публично се отправят и предложения от авторите на горните текстове за въвеждане на таван върху таксите на ЧСИ. Но подобна промяна ще засегне 0.5 % от делата, по които задълженията са в размер на стотици хиляди и милиони левове. Което поставя въпроса кои са тези длъжници и защо точно те трябва да ползват привилегии спрямо останалите 99 %, които ще плащат таксите в пълен размер? Въвеждането на таван на таксите е защита за кредитните милионери и силните финансови структури, които освен че ще плащат по-малко, на практика трудно ще получат реално изпълнение на постановените срещу тях съдебни решения. ЧСИ за разлика от други освен наказателна и дисциплинарна, носи и неограничена имуществена отговорност, а именно делата с голям материален интерес създават най-много рискове и проблеми. По този начин ще се направят големите вземания несъбираеми.

На четвърто място функциите на съдебната система при регулиране на задлъжнялостта ще бъдат напълно обезсмислени, т.е. правото няма да има отношение при решаване на спора между кредитор и длъжник, което ще стимулира нерегламентираното и силово уреждане на споровете и задлъжнялостта и е изцяло в интерес на кредитните милионери, монополистите и т.нар. компании за събиране на дългове, в чиято дейност „права на длъжника“ не съществуват.

От друга страна се отваря широка врата за намеса на изпълнителната в съдебната власт, тъй като няма да има значение какво пише в съдебното решение, а какво, кога и как ще се изпълни от него. Предлаганите изменения в състава на дисциплинарната комисия нарушават основния принцип за независимост на съдебните изпълнители („ЧСИ е независим и при своите функции се подчинява само на закона“ – чл. 14 ЗЧСИ), като ги превръща в служители на министъра на правосъдието. Тази независимост не е самоцел, а гаранция за това, че всяко едно съдебно решение ще бъде изпълнено, и то своевременно, точно и по реда, предписан в закона. По този начин ще се създаде възможност за намеса в работата на независимия съд чрез интервенция при изпълнението на неговите актове.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1030

1

MeduimShark

15.09 2017 в 01:28

Частните Съдебни Изпълнители трябва да се притесняват, че заслужават бой и ебане до посиняване, търтеи отвратителни!