Анализ на Антикорупционен фонд: Няма ефективни наказания за политическa корупция

OFFNews Последна промяна на 25 юни 2020 в 16:21 2027 0

Атанас Славов

Борбата с корупцията по високите етажи през последните пет години не е довела до ефективни наказания. Производствата, окончателно приключили с осъдителни присъди, са едва три от четиридесет. Този дял е много по-нисък от обичайния на успешните обвинения за българската прокуратура.

Това е един от изводите в доклада на неправителствената организация "Антикорупционен фонд" за състоянието на антикорупционните институции през 2019 г. Основният извод от него е, че състоянието на борбата с политическата корупция е не само незадоволително, но и притеснително.

Нито един краен осъдителен съдебен акт от разгледаните не е постигнат през последните 2018-та и 2019-та години. Няма нито едно наказание лишаване от свобода, подлежащо на ефективно изпълнение. Влезлите в сила осъдителни присъди са постановени по случаи, които не се отличават с особена степен на засягане на защитените от правото блага.

Окончателните оправдателни съдебни актове са седем. При тях е било повдигнато обвинение за нещо, което според съда не съставлява престъпление. Приблизително една четвърт от общия брой (единадесет от четиридесет) от разгледаните случаи се намират все още на досъдебната фаза на процеса или съдбата им е напълно неизвестна.

Анализът на практиката на КПКОНПИ през 2019 г. показва, че решенията, с които е установен конфликт на интереси, са по-малко отколкото през 2018 г. – 14 решения за 2019 г. спрямо 28 решения през 2018 г.

В практиката на КПКОНПИ за 2019 г. продължава да доминира формалистичният подход – често липсва цялостно изследване на възможни свързаности, които водят до влияние и зависимости при осъществяване на правомощия по служба.

Изследвани са 40 случая, които могат да бъдат определени като "дела от висока обществена значимост", спрямо лица заемащи висши държавни длъжности, и обхващащи периода 2014-2019 г., както и е направен анализ на превенцията и установяването на конфликт на интереси.

Автори на анализа са старши правен експерт Андрей Янкулов и доц. д-р Атанас Славов. От организацията уточниха при представянето, че са изследвани само публични случаи и се е работило с публично достъпни и проверими данни.

“По много от случаите се вижда избирателен подход на прокуратурата. При сходни факти, правната им оценка е различна - едни лица са обвиняеми, докато за други лица няма никаква реакции”, каза Янкулов при представянето на доклада.

"Не става дума за промяна на доказателствата, не се касае и за спор на качеството на доказателствата, касае се за случаи, в които съдът вижда, че няма никакво престъпно поведение, въпреки че такива обвинения са повдигнати. Т.е било е повдигнато обвинение за нещо, което според съда не съставлява престъпление", коментира Андрей Янкулов и уточни, че по някои от казусите дори представителите на прокуратурата са заемали подобно становище пред върховната инстанция.

По думите му от друга страна оправдателните присъди по такива казуси, в които няма престъпление, е добър знак, защото обратната хипотеза би било лош сигнал за правовата държава.

Досъдебното производство не бива винаги да е публично

"Застъпвам тезата, че досъдебното производство не трябва винаги да е публично. Широкото оповестяване, че се води разследване, може да се окаже влияние на качеството на разследването, но и се засяга доброто име на засегнатото лице. Когато обществеността разбере за тези обстоятелства, пълната липса на информация за това какво се случва е изключително притеснителна и показва липса на каквато и да е прозрачност", коментира Янкулов, който беше прокурор.

Янкулов обръща внимание и на факта, че по много от изследваните случаи се вижда "избирателно прилагане на наказателния закон, което сериозно застрашава устоите на правовата държава". "При сходни факти, правната им оценка е различна. При сходни факти, едни лица са обвиняеми, докато за други лица няма никаква реакции по наказателно преследване, въпреки че нещата установени касаят и тях".

Анализът на работата на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество показва, че статистически данните за работата ѝ показват по-добри резултати.

"Но се запазва формалистичният подход и това не води до промяна на средата. В голяма част от решенията за миналата година, когато бъдат прочетени, се вижда незадълбочен, формалистичен подход, оценка на обстоятелства, която не винаги почива на юридически задълбочен анализ", коментира доц. доктор Атанас Славов, който е изготвил анализа за дейността на комисията.

"От значение за повишаването на доверието в институциите е не само провеждането на цялостни и задълбочени проверки в случаите на съмнение за конфликт на интереси и корупционно поведение, но и създаването на публично впечатление, че законът се прилага равно и еднакво към всички, независимо от техния материален, социален или институционален статус", е записано още в доклада.

Славов даде пример с казуса "Апартаментгейт", по който решението на антикорупционната комисия са били писани "под индиго". "Няма установен конфликт на интереси, въпреки че беше понесена политическа отговорност, Комисията не си направи труда да поиска независима експертна оценка за разликата между цените. Ние направихме такава и стана ясно, че разликата е няколкостотин процента. Защо един орган, който разполага с целия арсенал на административния процес, не извърши такава оценка, нямаме отговор", заяви още Славов. Той обърна внимание, че при подобен случай, с къщата на заместник-министъра на икономиката Александър Манолев в Сандански, която бе построена с европейски пари, срещу него се изправи цялата държавна машина.