Изминалата 2022 година не допринесе с нищо за изясняване на реалната картина на корупцията по високите етажи на властта. За поредна година действията на антикорупционните органи продължиха да не отразяват същинското състояние на корумпираност на публичния сектор на високо ниво.

Това обявяват Андрей Янкулов и Даниела Пенева в годишния мониторонгов доклад на Антикорупционния фонд върху дейността на държавните институции срещу корупцията по високите етажи на властта. Докладът е озаглавен "Антикорупционни институции 2022: Широко затворени очи". Документът анализира развитието на 56 ключови разследвания за корупция от прокуратурата и практиката на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ).

"Ако се съди по тези действия, изобщо няма високопоставени длъжностни лица, виновни в извършването на корупционни престъпления", заключават двамата експерти от АКФ.

От 6 г. има една-единствената нова осъдителна присъда с ефективно наказание лишаване от свобода. Тя обаче е срещу лице на сравнително ниска публична длъжност – районен кмет на софийски район.

"Тази присъда беше неуместно преекспонирана от ръководството на прокуратурата, сякаш осъденото лице е олицетворение на политическата корупция в страната, което е далеч от действителността", коментира Андрей Янкулов.

Единствената осъдителна присъда не променя устойчивата тенденция: в наблюдаваните казуси на корупция по високите етажи на властта значително доминират крайните оправдателни съдебни актове – до момента те са 15, срещу едва 4 осъдителни. С други думи внесените от прокуратурата обвинения имат малко над 20% успеваемост.

Това е категорично разминаване с процента на осъдителните присъди в България въобще (близо до 100%), както и в частност по обвиненията за всякакви корупционни престъпления (близо до 90%), се казва в доклада.

В огромното си мнозинство оправдателните присъди са по несъставомерни обвинения – за деяния, които съдът преценява, че изначално не съставляват престъпления. Този тип присъди трайно се увеличават и през 2022 г. вече възлизат на 13 от всички 15 оправдателни присъди, което отразява слабостта на обвиненията на прокуратурата.

Един от тестовете за антикорупционните институции през годината бяха и въведените през 2021 г. първи санкции по глобалния закон "Магнитски" на САЩ срещу български граждани. Българските антикорупционни органи обаче през 2022-ра така и не показват желание или възможност за работа по отношение на корупционните действия на огромното мнозинство от санкционираните лица.

"Най-знаковото име сред тях – дългогодишният политик и бизнесмен Делян Пеевски, през 2022 г. получи своего рода индулгенция от българската прокуратура чрез неин отказ дори да започне формално разследване срещу него, постановен в типичната за такива случаи пълна тишина", коментира Андрей Янкулов, автор на частта на доклада "Наказателно преследване на корупция по високите етажи на властта".

2022 г. беляза и закриването на специализираните съд и прокуратура. По линия на борбата с корупцията по високите етажи на властта специализираното правосъдие не съумя да постигне никакви запомнящи се резултати нито на централно, нито на местно ниво. На централно ниво специализираната прокуратура така и не реализира нито една окончателна осъдителна присъда по казус, засягащ най-висшите държавни служители. Напротив, започването и развитието на някои разследвания от висок обществен интерес успя да създаде достатъчно съмнения за скрити извънзаконови цели на провежданите наказателни производства.

Не е по-различна картината и в специализирания антикорупционен орган КПКОНПИ.

Анализът на публичната информация не свидетелства за висока ефективност на комисията при установяване на конфликт на интереси и противодействие на корупцията:

В 80% от решенията си през 2022 г. КПКОНПИ не е установила конфликт на интереси: от общо 124 решения на комисията при 25 се установява конфликт на интереси, а при 99 такъв не е установен. Основната причина за ниския процент установени конфликти е преобладаващият формалистичен подход при анализа на фактите и формиране на изводите в решенията на КПКОНПИ и през 2022 г., заключават експертите.

От 25-те решения, установяващи конфликт на интереси, 20 са оспорени в съда, като само 3 съдебни решения потвърждават издадените от КПКОНПИ актове. Едното от потвърждаващите решения е разгледано пред Върховния административен съд (ВАС), който отменя първоинстанционното решение, съответно и решението на КПКОНПИ. С това на този етап остават само 2 потвърдени, но не окончателни, решения на КПКОНПИ на първа инстанция.

Така от всички 124 производства влезли в сила са само петте, които не са оспорени пред съд.

Преобладаващият брой от решенията на комисията (88), са за лица, които заемат публична длъжност на местно ниво. Останалите решения – 36, са относно лица, които заемат публична длъжност на централно ниво, в системата на държавната администрация, но много голяма част от казусите са от нисък обществен интерес.

Една изключително малка част от дейността на КПКОНПИ е с публичен достъп, поради което е налице сериозен проблем с прозрачността в работата на комисията и установяване на резултатите от нея.

Съгласно годишния доклад на КПКОНПИ решенията за отнемане на имущество надхвърлят с поне десет пъти издадените актове в почти всички други нейни дейности. С други думи, комисията се занимава предимно с отнемане на незаконно придобито имущество, а в същото време от съдебната практика се вижда, че липсва свързаност на това производство с корупционни престъпления.

Значителен проблем за дейността на КПКОНПИ, произтичащ от предсрочното прекратяване на правомощията на председателя ѝ Сотир Цацаров, е, че след неговото оттегляне през март 2022 г. не е избран, нито оправомощен от Народното събрание, изпълняващ длъжността председател. На практика това означава, че комисията не може пълноценно да изпълнява ключовите си дейности.

Обобщените резултати от дейността на антикорупционните органи отново потвърждават, че през 2022 г. реалната картина на корупцията по високите етажи на властта остава скрита.

"Статистиката на казусите, докарани докрай през 2022 г., показва ясно, че българските антикорупционни институции все още са далеч от това да проявяват систематичност, професионализъм и независимост в борбата с корупцията", обобщава разследващият журналист и съосновател на АКФ Николай Стайков в увода на доклада.

"В тази среда гражданският контрол над работата им си остава една от малкото гаранции за истински, а не имитационни промени", допълва той.