Жюстин Томс: Дигиталният експерт за 'Сайт на годината', комуникациите и интернет културата на българина

"Сайт на годината" е конкурс, който цели да покаже, че в България се търсят високи стандарти в онлайн пространството. 52-членно жури ще определи най-добрия сайт в няколко категории, а самият конкурс е организиран от "Фондация за активно развитие на уеб".

Пред ОFFNews застана Жюстин Томс - представител на фондацията и ръководител на събитието, която разказва повече за "Сайт на годината", дигиталния бранш и неговото развитие.

Томс е сред пионерите в българския уеб. Автор е на над 10 книги по темата. Дългогодишен преподавател в НБУ по дигитални комуникации и онлайн присъствие. Ръководи агенция "Ей Би Си Дизайн енд Комюникейшън" и определено има какво да каже:

"Сайт на годината" най-старият форум / конкурс на интернет бранша ли е?

"Сайт на годината" е нещо ново, което продължава стари традиции, поставени преди доста години. Радвам се, че го има и че браншът ще може да показва стандарти, ниво и помага за развитието на по-качествени сайтове в България - за бизнеса и за хората.

Dir.bg направиха своеобразен рестарт - реновация като Първи портал в страната (или Гювеч, сега Вести, припомни ни), вие също сте от първите в България и също имате своеобразен рестарт тази година. Какво е да си пионер за дигиталната сфера в страната?

Започва да тежи това да си пионер, когато минат едни 20 години. Темпото е различно. Очакванията на всички други към теб са различни. И за Dir.bg важи същото. Дълго са били лидер. Трудно е да се задържат на старите позиции без да се променят. А промяната изисква доста.

Трудно ли се рестартира?

За силен бранш не е трудно. Дупката от 3 години показва, че мястото на "Сайт на годината" е запазено и събитието е повече от нужно. Хубаво, че интернет бизнесите са далеч от политиката и все още са доста чисти.

Кога от просто сайтове тип "присъствие в нета" се стигна до дигитален  маркетинг и комуникационни стратегии, та имаме и теми като цифровизация на рекламата в индустрията в най-закостенелите и консервативни типове бизнес?

Процес си беше. Но вече твърдо сме там и то повече от 10 години. В началото сайтове се правеха, "защото е модерно", "защото така казаха шефовете от чужбина". Днес тази потребност е осъзната и е ясно, че сайтът е основно звено в комуникационния микс на всеки бизнес.

Какво е комуникационна стратегия на фирма, какво е маркетинг в интернет, какво онлайн репутация? Целия ли микс е нужен като арсенал за всеки юридически субект за да се презентира / наложи / брандира успешно в нета?

Нужно е всяка фирма, организация, институция да си има комуникационна стратегия. Няма как през 2018 г. да не е така, ако този субект иска да съществува устойчиво на пазара и в бъдеще. Нещата "на парче" и кампанийно вече отминаха. В интернет говорим за маркетинг в реално време, 24/7 маркетинг. Без това няма как да мине. И не е толкова страшно, колкото звучи. Но е важно да се прави с мисъл и компетенция. Иначе ще доведе до лутане и загуби. Повече по темата може да се прочете в книгите ми или да се дойде на лекциите ми и организирани от фирмата обучения.

Интернет медиите по-модерни и читаеми ли са от традиционните? Ако да, защо - заради интерактива, комуникация пряка с потребители, или?

Много ясно. Хората са други днес, имат различни изисквания. Кой чете от хартия новини? Никой. Дори възрастните хора все повече са онлайн. В този смисъл "традиционни" медии е повече бранд, отколкото реална медия. Да, технологиите промениха много. Промениха и понятието за медии, за новини, внесоха интерактивност, скорост, двупосочност. И този процес е необратим. Дори понякога може да бъде плашещ.

Какво мислиш за социалните медии като трибуна, себереализация, пъчене на его, тролене, инфлуенсване и така нататък, все едни китни думички?

Те са платформа за общуване. Общуване между хората, които разбира се си носят и амбициите, и страховете, и еготата в тази платформа. Дори ги показват повече.

Троловете признак за слабо развита демокрация / култура / слаби ценности / ли са или ежедневие? Как е по света, закони ...?

Не, нормално явление са. Не са само у нас. Мисля, че самите платформи полагат доста усилия да противоборстват и намират инструменти да лимитират белите на троловете. Но не е лесно. Тепърва ще се случват неща в тази посока.

Какво мислиш за съвсем скоро анонсираната идея на британеца за виртуална държава, създадена на основата на общочовешките ценности?

Идеално. Ще е добре да се поекспериментира в тази посока. Модели вече има - от години много хора живеят във виртуални светове.

Българинът има ли интернет потребителска култура и етика?

Няма много. Но я трупа. Културата извън интернет и в интернет не са различни. Процес е и няма как да се прескочат стъпала, иска си натрупване и работа. Но зависи с кого го сравняваме българинът. Спрямо някои култури сме доста напред като дигитална нация.

Инфлуенсърите надминават ли по отношение на влияние и доверие журналистите в световен и в национален мащаб?

И да, и не. Някои от най-добрите инфлуенсъри са именно журналисти. За България това явление все още е в кулминация и смятам, че скоро ще започне да затихва, както се случва навън. За социалните мрежи, инфлуенсърите, троловете, интернет медиите - за всичко това ще има лекции на семинарната част съпътстваща "Сайт на годината".Ще има други формати, които ще се случват след награждаването на 4-ти октомври. Очаквайте.

Кажете ни малко повече за това дигитално пространство - какви типове професии зове, къде се учат тези специалности и каква е реализацията на младите хора у нас и в чужбина с тези познания?

Много и най-различни специалисти са нужни за онлайн средата. От технически, хардуеристи, през програмисти, фронт ендъри, дизайнери, копирайтъри, криейтив хора, SEO специалисти, маркетинг, content експерти и още и още, и още.
На различни места, ако говорим за формално образование. Има и много курсове - все по-популярни са и набират скорост. Но най-вече онлайн. Всеки сам. Ученето е гарантирано за цял живот при тези професии.

Високо платен ли е digital занаята?

Относително. Отново зависи с какво го сравняваме. Плюс от специалист до специалист в digital-а си има разлика.

И един личен въпрос - кое те зарежда най-много, работата ти, агенцията ти "Ей Би Си Дизайн енд Комюникейшън", преподавателската дейност или обществената ти, благотворителната ти дейност?

Хората. Не обичам мрънкачи и мързеливци. Гледам да ги избягвам. Зареждат ме другите хора - хората, които искат да работят, да променят, да учат, да развиват, да се развиват, да са активни, да са истински, мислещи и чувстващи, създаващи - те ме зареждат.

Следете новините ни в GoogleNews