Какво трябва да знаем за WiFi4EU и DDoS

Последна промяна на 01 декември 2019 в 13:27 266 0

Чрез инициативата WiFi4EU, Европейската комисия желая да насърчи безплатния достъп до безжичен интернет (Wi-Fi) за граждани и посетители на обществени места като паркове, площади, обществени сгради, библиотеки, здравни центрове и музеи навсякъде в Европа.

Инициативата започна под управлението на българския комисар Мария Габриел.

За периода 2018 — 2020 г., са организирани четири процедури, наречени call, за финансиране. Бюджетът на схемата WiFi4EU е 120 млн. евро. Чрез WiFi4EU ще се подпомогне инсталирането на съвременно Wi-Fi оборудване на оживени обществени места.

Възможността всеки да използва интернет означава, че не трябва да има значение къде живеете. Ето защо до 2020 г. чрез инициативата WiFi4EU се осигурява безплатен достъп до безжичен интернет на най-посещаваните обществени места във всяко село и всеки град в Европа.

Кой може да кандидатства?

- Общини

- Сдруженията на Общини, които действат от името на своите членове

С ваучера по WiFi4EU се предоставя фиксирана сума — 15 000 евро на община. Общините, които получат ваучери, избират обществените места, където да бъдат инсталирани WiFi4EU точките за безжичен достъп до интернет.

Ваучерът може да служи за покупка на ново оборудване или за модернизиране на старо и заменянето му с най-доброто оборудване, достъпно на пазара.

Общините и компаниите за изграждане на проектите се регистрират и отчитат през обща web платформа, в която бенефециентът на финансирането може да избере и възложи изграждането на мрежа. Изплащането на ваучерите е директно от ЕК към изпълнителите на проектите след проверка на изградените от тях мрежи.

До момента са минали три call-a по инициативата с участието на над 26 000 общини и техни сдружения от целия ЕС. Раздадени са ваучери на над 5 500 общини, като българските общини са над 170.

Към момента Виваком разполага с около 30 общини, които са вече изградени и отчетени пред ЕК.

Пример за такива са: Панагюрище, Стамболийски, Пловдив, Раковски, Пирдоп и т.н.

DDoS:

DDoS атаките се увеличават по обем, честота и сложност. Според един от последните доклади, 63% от анкетираните са били подложени най-малко на еднаDDoSатака в рамките на една година. Средно на всеки 26 минути фирми стават обект на тези атаки, които се увеличават не само по брой, но и по размер.

Докато през 2001 г. обичайната DDoSатака беше с размери от около 400 Mbps, днешните масивни атаки достигат стотициили дори повечеGbps, като напълно парализират първичната инфраструктурата, което води до забавено действие на уебсайтове, приложения и друга критична инфраструктура. Традиционните техники за намаляване на риска от DDoS (отказ от обслужване) не са предназначени за справяне с днешните масивни, изключително сложни атаки, идващи от множество източници. Предвид обстоятелството, че всяка минута на забавяне може да доведе до загуба на приходи и продажби, е необходимо да има икономически ефективно решение, което да може действително да намали рисковете, предизвикани от DDoSатаките, без да се засяга първичнатаинфраструктурата.

Какво e DDoS атака?

DDoS (Distributed Denial of Service) атаките са целенасочено ограничаване, затрудняване или спиране на достъпа на потребителите до услуги в Интернет.

DDoS атаките са една от най-големите заплахи за всеки информационен и новинарски сайт или онлайн магазин.

Как се инициират DDoS атаки?

DDoS атаките са сравнително лесни за изпълнение и на достъпна цена, което е и причината за тяхното нарастване като честота и големина.

DDoS атаките се организират и изпълняват от хакерски групи в Интернет. Използват се заразени компютри или пробиви в сигурността на други устройства включени в интернет т.нар. Botnet мрежи.

За какво се използват?

Атаките се използват за нарочни, злоумишлени действия като:

● Изнудване/откуп;

● Търговско предимство;

● Причиняване на загуби;

● Прикритие/отвличане на внимание при други кибер атаки - извличане на лична информация, кражба на интелектуална собственост, пазарни манипулации и други.

DDoS атаките се различават по обем, честота и сложност. Част от техниките за ограничаване работата на един сървър са:

● Internet Control Message Protocol (ICMP) flood

● (S)SYN flood

● Teardrop attacks

● Peer-to-peer attacks

● Asymmetry of resource utilization in starvation attacks

● Permanent denial-of-service attacks

● Application-level floods

● Nuke

● HTTP POST DDOS attack

● R-U-Dead-Yet? (RUDY)

● Slow Read attack

● Reflected/ Spoofed attack

● Telephony denial-of-service

● Denial-of-service Level II

● Advanced Persistent DoS(APDoS)

Какво предлага VIVACOM?

● DDoS защита в партньорство с водещи международни компании, предоставящи решения за сигурност;

● Намаляване на риска от DDoS посредством прилагане на доказана технология за откриване на аномалии;

● Always-On;

● Решение дори за клиенти, които не разполагат с Автономна система или /24 адресно пространство;

● Защита от атаки както от международното, така и от българското интернет пространство;

● Cloud базирана услуга, която не изисква инсталиране на специализирано оборудване при клиента;

● Защита от атаки до 1000 Gbps;

● Цената на услугата не зависи от броя или обема на атаките, а само от договорената скорост на изчистен трафик;

● Защита срещу най-известните форми на атаки на Layer 3-7.