Св. равноапостолен цар Борис-Михаил   Цар Борис покръстил българите през 865 г. За целта той преговарял с папа Николай, но избрал да приеме християнството от цариградския патриарх. Фотий Цариградски изпратил епископи и свещеници в България. Борис приел кръщението, покръстило се и неговото семейство, а след тях болярите и целия народ. Борис приел името на Византийския император – Михаил. След смъртта на братята Кирил и Методий учениците им били добре приети в България. Те помогнали за развитието на религиозно-просветната и книжовна дейност. През 889 г. цар Борис оставил властта в ръцете на по-големия си син Владимир и се оттеглил в манастир. Болярите подтикнали новия владетел да се върне към езичеството. Когато узнал за това, Борис се върнал в столицата Плиска, свалил Владимир и на негово място поставил малкия си син Симеон. След това се завърнал в манастира, където останал монах до края на живота си през 906 г. Бил наречен равноапостолен светец заради покръстването на българите.  

Св. Атанасий Велики   Св. Атанасий се родил през 295 г. в столицата на Египет Александрия. Той получил добро образование. Бил много усърден, особено в изучаването на Светото писание. Един ден Александрийският архиепископ св. Александър наблюдавал през прозореца играта на няколко момчета. Те избрали Атанасий за епископ и му водели свои връстници-езичницим които да бъдат кръстени. Удивен от гледката, Александър повикал децата про себе си и ги помолил да му разкажат подробно за играта си. Разбрал, че извършеното от момчетата кръщение отговаря на Църковния указ и го признал за валидно. После той посъветвал родителите на Атанасий да готвят сина си за църковно служение. Момчето завършило образованието си и после станало дякон и секретар на Александрийския архиепископ. По това време в Египет се появила ереста на свещеника Арий. Учението се разпространявало много бързо. Александър с помощта на Атанасий се опитал да върне Арий към православната вяра, но безуспешно. Благодарение на тях еретикът бил осъден от Никейския събор през 325 г. Една година по-късно Атанасий бил избран за Александрийски архиепископ. Скоро обаче враговете му успели да го обвинят в користолюбие и насилие над клириците-ариани. На свикания в Трир събор той бил осъден. Решен да се защити, мъжът се обърнал направо към император Константин Велики. След като чул неговият разказ, владетелят свикал отново събора и делото било преразгледано. Но противниците му измислили нови обвинения. Императорът разбрал, че няма да се справи с тях и за да избегне бунт, изпратил Атанасий на заточние в Галия, където останал 2 години. След смъртта на Константин епископът бил върнат на длъжността му. Неговите врагове успели да го обвинят успешно редица пъти. Така от 47 години като епископ Атанасий прекарал 15 в изгнание. Атанасий починал в Александрия на 76-годишна възраст.