Защо младите хора в Литва са най-щастливите в света

Литва оглави тазгодишния Световен индекс на щастието сред младите хора. И това не е случайно - младежите там са доволни и щастливи заради многото възможности и силния оптимизъм, пише в репортаж от страната британският в. "Гардиън".

"Тук е страхотно. Направо невероятно, че можеш да получиш такива възможности" - споделя пред репортера на изданието 23-годишната Симона Юркувенайте, която е получила 21 000 евро от правителството, за да заснеме филм за тийнейджърите в балтийската държава.

Младите литовци от поколението Z и милениалите според индекса на щастието си дават 7,6 от 10 точки - далеч повече от хората на същата възраст във Великобритания и САЩ (на 32-ро и 62-ро място). България се нарежда на 40-о място. На челните десет места са Литва, Израел, Сърбия, Исландия, Дания, Люксембург, Исландия, Румъния, Финландия, Чехия. Индексът обхваща периода по време и след Ковид пандемията - 2021-2023 година.

Приятелят ѝ Гантас Бедикас е спокоен за бъдещето - скоро ще се дипломира без студентски заем и не се притеснява дали ще намери работа. "Да, проблеми има, но ги има навсякъде", казва той пред "Гардиън". Според него младите хора в страната му са настроени силно патриотично и изглежда се чувстват по-добре, отколкото тези в други европейски страни.

Симона казва, че „понякога е малко скучно“, а Бендикас иска да види и други страни, преди да се установи в Литва. Туристическият борд на Вилнюс с шеговито нарича страната „G-точката на Европа“, защото „никой не знае къде се намира“. Но на фона на калпавите избори, повсеместните студентски дългове и жилищната криза в Обединеното кралство, ще приема скуката, вметва репортерката на "Гардиън". 

Страната сега е коренно различна от онази, в която са израсналите родителите на днешните млади хора. БВП на глава от населението е пораснал четирикратно оттогава. Сред експортните продукти на процъфтяващия технологичен сектор са „еднорозите“ Vinted и Nord Security, а през миналата година средните брутни доходи са се увеличили с 12,6%. Университетът е безплатен и 57% от населението има висше образование. Както казва Каролина Мотиеунайте, 23-годишен маркетолог: „Всички ние сме родени в свободна Литва. Не познаваме нищо друго.“

Наскоро утвърденият статут на Литва като световна столица на младите може да е бил леко изненадващ за някого там. „Е, не са попитали мен или моите приятели“ е често срещана реплика. Но не е изненада за изследователите, които стоят зад доклада и които наблюдават как балтийските страни си проправят път нагоре в класацията, откакто са започнали да събират данните за индекса.

„През целия период на изготвяне на Доклада за световното щастие се наблюдава намаляване на разликата между Източна и Западна Европа по отношение на средната удовлетвореност от живота“, обяснява проф. Джон Хелиуел, редактор-основател на годишното проучване, което измерва благосъстоянието в 140 държави и се координира от Центъра за изследване на благосъстоянието към Оксфордския университет, Галъп и Мрежата на ООН за решения за устойчиво развитие. „С намаляването на тази разлика сега младите хора в Централна и Източна Европа са значително по-щастливи от по-възрастното поколение.“

В другия край на града, в бившия затвор Lukiškės, който е превърнат в комплекс от ателиета на художници и места за концерти, не е трудно да се разбере защо. „Когато разговарям с приятели от други места - Париж, Токио, Лондон - осъзнавам какъв късмет имам, че имам собствено пространство“, казва 28-годишната художничка Йолита Вайткуте, а светлината, която нахлува от високите прозорци на студиото ѝ на третия етаж, се пречупва през лицето ѝ. В слънчевия двор долу двадесет и тридесетгодишни младежи с огромни тениски пият бира между стените, покрити с бодлива тел.

20-годишната Агне Урбонтайтите, която пуши в един от прекрасните като картичка дворове на Вилнюския университет, отива да гласува след часа си по литовска филология. „Ние сме много политически настроени“, казва тя за своите връстници.

Избирателната активност на последните избори за Европейски парламент през 2019 г. беше 53,48 % в Литва, което е над общия показател за ЕС от 50,66 %). Тя отказва да ми каже за кого ще гласува, но казва, че войната в Украйна е в съзнанието на повечето хора. „Не сме толкова щастливи, колкото хората си мислят, че сме!“, шегува се тя, преди да изреди списък с причините, поради които „обича Литва“ - включително зелените площи и „новите, интересни хора“, които живеят в столицата.

Антанас Кайрис, професор по психология във философския факултет на Вилнюския университет, посочва политическата ситуация като една от основните причини за благополучието на младите хора. „Младежите в Литва сега имат много възможности“, казва той. След обявяването на независимостта „промяната е драстична - както по отношение на икономическата ситуация, така и на ежедневието. Мисля, че една от причините, поради които младите хора заемат толкова високи позиции в този доклад, е, че те не са преживели реалността на Съветския съюз. Те я познават само от разказите на своите родители, баби и дядовци“.

Войната в Украйна заплашва да подкопае стабилността, която Литва е работила да постигне през последните 34 години. Младите хора са измъчвани от безпокойство за това какво може да се случи, ако, както казва Мотиеунайте, „тази война отиде на грешната страна“.

„Израснахме със страха, че всичко хубаво, което имаме тук, може да бъде отнето за секунда“, казва тя. „Чувствам се така, сякаш хората в чужбина забравят, че в Украйна се води война, и това е тревожно.“ Умората от Украйна може и да е обхванала някои части на Запада, но за литовците заплахата от Русия все още е голяма. Каролис Пилипас, 30-годишен фотограф от Вилнюс, казва: „Един ден си гледаш вкъщи „Любовта е сляпа“, а на следващия правителството ти казва да си приготвиш чанта за спешни случаи“. (Министерството на вътрешните работи и службата за пожарна безопасност и спасяване на Литва започнаха кампания през февруари миналата година, в която съветват гражданите какво да опаковат в случай на бедствие.) „Тревогата е навсякъде“, казва Кавтарадзе.

Съществува и главоблъсканицата, свързана с процента на самоубийствата в страната - през 2020 г. той е бил най-високият в ЕС - 21,3 смъртни случая на 100 000 жители. „За по-възрастните хора психичното здраве все още е тема табу“, казва 19-годишната Сини, студентка във философския факултет на университета. „Майка ми, например, все още не вярва, че психичното здраве е проблем в Литва“. Кайрис смята, че това е съветски махмурлук: „Сред младите хора има по-малко стигма по отношение на психичното здраве, но тази стигма остава сред по-възрастното поколение. Мисля, че това отчасти е свързано с реалността в Съветския съюз, където службите за психично здраве се използваха по политически причини - например за вкарване в затвора на политически опоненти.“

Ако Литва е най-щастливото място в света за младите хора, скейт паркът на Белия мост на брега на река Нерис е може би най-щастливото място в Литва, пише още авторката на репортажа. Както родител на малко дете отбелязва: „Ако момчетата, с които говориш там, не са щастливи, значи никой не е.“ Тийнейджърите и двайсетгодишните, които правят слънчеви бани край волейболните игрища, са щастливи да споделят задоволството си.

„Бих оценил нощния живот като един от най-добрите в Европа“, казва 21-годишният студент по софтуерно инженерство Данийл Швагер през огромни слънчеви очила, които отразяват небето. Той обаче казва, че би искал да има лятна къща на някое далечно място, където да може да избяга от жестоката зима в Литва. Подобно на много от хората в Литва, той и приятелят му Рокас Астраускас смятат, че новината за доклада за щастието е шега, когато се появява. Като цяло обаче те казват, че са доволни от живота си - особено сега, когато вечерите стават по-дълги и могат да играят волейбол шест пъти седмично.

По-нагоре по реката Пилипас посочва стърчащи железа от стълбовете на моста, по който минаваме. Той казва, че статуите от съветската епоха, монтирани на тях, наскоро са били съборени. Показва и болницата, в която е роден и която е превърната в скъпо международно училище. 

С намаляването на светлината небето е розово-синьо, а от отворения прозорец на бара се разнасят разговори в двора и на улицата. IT специалистът Лукас Саженис, 29 г., пие бира с няколко колеги навън. Той ли е най-щастливият човек на света? „Може би не е най-щастливият, но мисля, че съм сравнително щастлив“, отговаря той. „Имам чувството, че се стремим към нещо. Не сме в застой. Лесно е да се види колко добре се справяме“ - завършва репортажът.

Следете новините ни в GoogleNews