Витанов и Кючюк: Бюджетът на ЕС определя посоката на Съюза

Публикуваме интервю на българските евродепутати Илхан Кючюк (мандати 2014-2029) и Петър Витанов (мандат 2019-2024), които участваха в открит разговор на площад "Славейков" в София, в рамките на фестивала "Демократична мозайка 2025". Събитието бе под наслов "Европейският парламент и гласът на гражданите".

Част от основните акценти от дискусията бяха ролята на гражданите в европейските политики - как всеки може да влияе върху процесите в ЕС, отвъд гласуването на избори; мястото на гражданите в бюджета на ЕС - как обществото и гражданските организации могат да бъдат чути в следващата Многогодишна финансова рамка; въвеждането на еврото - какво е важно да знаят българските граждани за този процес и как ще се отрази на ежедневието им.

Каква е ролята на гражданите в ЕС?

С времето ЕС се оформя като структура, която представлява граждански интерес – граждански проект. Това до голяма степен зависи от активността на гражданското общество. Няма единна дефиниция кое общество е „по-активно“. Всичко опира до информираността и познанията на гражданите за институциите. Давам пример – както едно дете разглобява играчка и трябва да знае дали може да я сглоби отново, така е и с ЕС – образование с история и дълбока интеграция, заяви Илхан Кючюк.

Как гражданите могат да се почувстват част от ЕС?

Нека бъдем реалисти – ЕС е уникална международна организация, която обединява интересите на 500 милиона души. Трудно е всеки гражданин да чуе гласа си, но има механизми: чрез избори – Европейският парламент е единствената институция, избирана пряко; чрез Европейска гражданска инициатива – ако 1 млн. души от 7 държави подкрепят кауза, тя може да стигне до ЕК; чрез петиции до ЕП и сезиране на Европейския омбудсман; чрез НПО и професионални организации, които имат пряк достъп, посочи Петър Витанов.

Защо често се усеща дистанция между гражданите и ЕС?

Заради сложния процес. Комисията предлага, парламентът гласува, Съветът решава. Добавете и ролята на НПО, синдикати, бизнес. И още нещо – популизмът. Често национални политици обвиняват Брюксел, когато не успяват. Така се натрупва усещането, че „ЕС отнема“, отговори Илхан Кючюк.

Каква е разликата между национален парламент и Европейския парламент?

Националните парламенти работят краткосрочно и оперативно. Европейският парламент мисли стратегически, визионерски и дългосрочно, обясни Кючюк.

Как ще бъде чут гласът на гражданите при формирането на бюджета на ЕС?

Бюджетът на Европейския съюз не е просто сбор от цифри, а определя посоката на съюза. Това не е „дизайн на Брюксел“. Приетата многогодишна финансова рамка има отражение върху целия съюз за период от седем години. Тя представлява набор от политики, които показват накъде трябва да се движи ЕС – дали да бъде геополитически играч, да изгради по-голяма автономия за своята индустрия или да засили ролята си в международните отношения. Това е само един пример за значението на многогодишната финансова рамка.

Съществуват традиционни инструменти за консултация от страна на Европейската комисия, но те често са недостатъчни, тъй като светът се развива бързо. Гражданите имат основание да искат да участват в дискусии по тези въпроси и да влияят върху решенията, дори когато по дефиниция правомощията са делегирани на институциите. Когато има разминаване между легитимността на представителството и очакванията на хората, естествено е гражданите да изразят мнението си, защото то е важно не само за институциите, но и за тях самите.

Друг начин за участие е чрез активни срещи с професионални и съсловни организации. Комитетът на регионите последователно защитава позицията си, че бюджетът трябва да включва средства за изравняване на стандартите, сближаване на регионите и социални програми. Икономическият и социален комитет също поставя ясно своите искания. Това са конкретни примери за това как гражданите и организациите могат да влияят върху европейския бюджет. Консултациите могат да бъдат както формални, така и неформални.

Особено голяма роля има държавата членка. България трябва да изрази своята позиция – дали подкрепя отстъпване на средства от кохезионната политика в полза на отбранителната промишленост, дали иска Общата селскостопанска политика да остане водещ приоритет, или да се насочи към конкурентоспособността, или комбинация от тези елементи. В крайна сметка компромисите са неизбежни – ЕС работи, защото никоя страна не получава всичко, а всички участват в определена степен. Именно това е чарът на Европейския съюз – функционира, защото всички са малко или повече недоволни, коментираха двамата евродепутати. 

Смятате ли, че Европа успява да се справи с мигрантския проблем успешно и в контекста на българската политика?

Европейският съюз и България се сблъскват с предизвикателството на миграционния процес. България традиционно не е основна дестинация за мигранти. Разбира се, имало е няколко инцидентни случая както в София, така и в пограничните райони, но страната никога не е била крайна дестинация. Основно нашата територия служи като транзитна към Западна Европа. Нито една държава сама не може да се справи с миграцията без колективни усилия за охрана на границите. Също така, без подкрепата на Европейския съюз е трудно да се интегрират голям брой мигранти в дадена държава. Миграцията е глобално явление и затварянето на граници не спира този процес.

Важно е да се предприемат мерки за интеграция на мигрантите в рамките на държавите членки и да се определи къде е нужна работна ръка. По този начин целият процес може да се управлява така, че да не причинява неудобство на местното население. В България към момента това не е проблем, но в други страни като Германия и няколко други примери съществува необходимост от внимателно регулиране.

Опитът на различни държави показва, че историческите и социалните условия влияят върху приемането на мигранти. Например в Белгия интеграцията се приема по-лесно заради историческия опит на страната, докато в Дания, Швеция или Финландия процесът е по-труден, посочи Кючюк.

Какво правите, ако позициите на българското и европейското политическо семейство, към което принадлежите, се различават?

Често се сблъскваме с такива ситуации. Въпросите в парламента винаги са двупластови: от една страна трябва да се съобразявате с националната позиция, а от друга — с позицията на своето политическо семейство.

Изборът коя позиция да защитавате зависи от личното убеждение, но най-често водеща е националната позиция. Често сме изправяни пред подобни дилеми и понякога сме заставали дори срещу собствените си политически семейства. Един пример за това е пакетът „Мобилност“ в началото на обсъждането му. Той не срещаше подкрепа в нашата политическа група, а разделенията се проявяваха и на национално ниво — между Изток и Запад, каза Петър Витанов

В сравнение с националния парламент, в Европейския парламент процесът е по-гъвкав. Партията за дисциплина не е толкова строга, както в националните групи. Това важи не само за България, но и за всички национални парламенти. Ако евродепутат изрази несъгласие по определени въпроси, той не получава санкции от своята група, а позицията му се приема с разбиране. Просто се признава, че има различна гледна точка. Това е част от принципа на ЕС — обединение чрез разнообразие, отговори Илхан Кючюк.

В контекста на новата многогодишна финансова рамка, ще има ли гарантирани ресурси за граждански организации и защита на демокрацията?

Гаранции по принцип няма да има. През последните 7–8 години ЕС преминава от „лесните пари“, където структурните и кохезионните фондове предоставяха гарантирани ресурси, към модел, базиран на конкретни проекти. Видяхме това в плана за възстановяване и устойчивост — всяка държава кандидатства индивидуално, проектите се оценяват от Европейската комисия, а страните са 26 на брой, включително и България. Този подход е различен и ако досега не сме свикнали с него, сега трябва да се адаптираме.

Има и още една новина — тя не е особено обнадеждаваща. Ще бъде трудно, защото ЕС, както и цялото гражданско общество, свикна с голямата американска подкрепа. Днес тя не е същата и в много отношения липсва. Европа ще трябва да компенсира това със собствени усилия и инструменти. Не вярвам да се върнем към вариант като „План Обама 2“, където такива възможности бяха налични. Дори след Тръмп, подкрепата за демократизация на държавите няма да бъде възможна в предишния си обем.

Що се отнася до Източна Европа, вече се наблюдава и значително по-слаба подкрепа от западноевропейските фондации. Причината е проста — минаха почти 20 години, а България вече е част от ЕС. Разпространено е разбирането: „Сега вече трябва да се справяте сами. Помагахме ви, работихме заедно за уеднаквяване на стандартите, но практиките ви все още не са достатъчно устойчиви, а на места дори са проблемни", посочи Кючюк.

Какво трябва да знаем за еврото, г-н Витанов?

На първо място, не трябва да се страхуваме. Това е завършване на един цялостен процес на интеграция, който отваря нови възможности за българските стопански субекти, бизнеса и хората, като намалява част от техните разходи. Не харесвам наратива, който се разви през последните 6 месеца — негативното говорене за еврото в силно опростена форма. Еврото само по себе си не носи негатив; напротив, има множество положителни аспекти.

Разбира се, приемането му изисква държавата да поеме ангажименти и да предприеме превантивни мерки, за да се избегнат негативни последствия при трансформацията. Тук мога да отправя критика към управлението — не успя да се справи достатъчно ефективно, което доведе до това част от негативните ефекти да се приписват на еврото. Но е важно да се отбележи, че еврото не е причината за поскъпването на живота.

Кое е рационалното в дебата за или против еврото, г-н Кючюк?

Рационалното, което виждам в дебата за или против еврото, е следното: еврото не ни прави богати само по себе си, но предоставя възможност да се приближим към по-развитите икономики. То символизира и факта, че България е правова държава, а "правовостта" се оценява от институциите и инвеститорите. Предстои да видим дали еврото ще се превърне в катализатор на икономически подем и социално възпитание в българското общество. За мен дебатът „дали да влезем или не“ е приключен и вече не е необходим.

Оттук нататък трябва да се фокусираме върху мерки, които да подкрепят най-уязвимите групи в обществото — пенсионери, маргинализирани групи, жители на най-бедните райони. Това ще позволи те да усетят ползите от еврото с минимална тежест, защото макар валутата да носи нови възможности, тя неизбежно води и до известно поскъпване, както показва примерът с Хърватия.

Осъзнаваме ли рисковете от приемането на еврото и можем ли да ги преодолеем, г-н Витанов?

Рисковете от приемането на еврото съществуват и те са най-вече социални, а не икономически. Част от тези рискове бяха преекспонирани, но процесът е необходим. Страните от еврозоната не се намират в идеално финансово състояние — наблюдаваме рекордни дефицити дори в големи държави като Франция. Въпреки това за проевропейците приемането на еврото нямаше алтернатива.

Най-големият риск остава за най-социално уязвимите групи. Ролята на всяка държава е да подсигури, че тези предизвикателства няма да рефлектират негативно върху тях. За съжаление в България това не беше напълно постигнато — въпросът беше подценен и не му беше обърнато достатъчно внимание. Въпреки това вече голяма част от негативните ефекти са преодолени, и се надявам, че след първи януари няма да възникнат допълнителни проблеми.

Следете новините ни в GoogleNews