ООН: Конфликтите и високите цени на енергията могат да тласнат милиони хора към глад

Военните конфликти, нестабилността на енергийните пазари и поскъпването на земеделските ресурси могат да доведат до ново увеличаване на глада по света. За това предупреждават от Международния фонд за земеделско развитие (IFAD) към ООН, като посочват, че напредъкът в борбата с продоволствената криза остава несигурен.

Нов доклад на ООН показва, че броят на хората, изправени пред глад, леко е намалял през последните години, но ситуацията остава тежка. Очаква се до 2030 г. повече от 500 милиона души по света да продължат да страдат от хроничен глад, като най-засегнатият регион ще бъде Африка.

Президентът на IFAD Алваро Ларио предупреждава, че продължаващите конфликти и евентуални нарушения в доставките на горива, торове и храни могат да доведат до нов скок на цените. По думите му, ако тези сътресения продължат, между 9 и 18 милиона души допълнително могат да бъдат изложени на риск от глад.

„Живеем в епоха с най-голям брой конфликти, а когато има война, нарастват гладът, разселването и броят на бежанците“, заяви Ларио пред Асошиейтед прес.

Според експертите конфликтите в Украйна и Близкия изток са сред основните фактори за повишаването на цените на енергията и торовете. Това оказва сериозен натиск върху земеделските производители, особено малките фермери, които разчитат на гориво за напояване, обработка на земята и транспортиране на продукцията.

Поскъпването на енергията, торовете и транспорта прави достъпа до качествена и разнообразна храна все по-труден за много хора. Според данните на ООН средната цена на хранителния режим, необходим за здравословно хранене, в световен мащаб е достигнала 4,28 долара на човек дневно през 2024 г., спрямо 3,44 долара през 2021 г.

Най-високи са разходите за такова хранене в Латинска Америка и Карибския регион – 4,91 долара на човек дневно. Експертите посочват, че цената не зависи само от производството на храните, а и от разходите за преработка, транспорт, съхранение и доставяне до потребителите.

ООН посочва, че климатичните промени са друг основен фактор, който застрашава световната продоволствена сигурност. Продължителните суши, наводненията и екстремните горещини все по-често нарушават земеделското производство.

„Най-голямото предизвикателство вече не е просто да произвеждаме достатъчно храна, а да направим здравословното хранене достъпно за хората“, коментира Ларио.

Според него правителствата трябва да инвестират в адаптация към климатичните промени още преди настъпването на кризи, вместо да реагират само след бедствия.

Африка остава най-застрашеният регион

Докладът определя Африка като най-голямото предизвикателство пред световната продоволствена сигурност. За първи път континентът е изпреварил Азия по брой хора, страдащи от глад.

Очаква се до 2030 г. близо 60% от хронично недохранените хора в света да живеят в Африка. Сред причините са бързият демографски растеж, икономическите трудности и недостатъчните инвестиции в земеделска инфраструктура.

Алваро Ларио призова за повече средства за развитие на местното производство, съхранението и разпределението на храните, за да се намали зависимостта от внос.

Според ООН предотвратяването на нова хранителна криза изисква по-устойчиви земеделски системи, инвестиции и международно сътрудничество, тъй като конфликтите, климатичните промени и икономическата нестабилност продължават да оказват натиск върху достъпа до храна.