Думата лиши руските емигранти от консулски услуги и разпореждане с имущество и сметки

Държавната дума прие наведнъж на второ и трето, окончателно четене законите за ограничителни мерки срещу изселилите се руснаци, преследвани в родината си. Те ще се отнасят за осъдените по който и да е член от Наказателния кодекс, както и за онези, на които е наложено административно наказание по редица политически членове.

Както заяви председателят на Държавната дума Вячеслав Володин, новите разпоредби ще позволят да се привлекат към отговорност „тези, които са напуснали страната, но й нанасят щети и вреда“.

„Ние сами ще се справим тук, вътре. А за онези, които са заминали — всички. Нека си помислят как да се явят пред съда с признание за вината си. Защото законът е за това“, заяви той, цитиран от Би Би Си.

Законопроектът беше внесен в Държавната дума в началото на декември миналата година от 13 депутати от всички фракции, членове на комисията за разследване намесата на чужди държави във вътрешните работи на Русия. Сред тях е Яна Лантратова, която в момента заема поста на упълномощен по правата на човека в Русия. В навечерието на разглеждането на законопроекта Роза Чемерис („Нови хора“) изтегли фамилията си от списъка на авторите му. На 18 декември той беше приет на първо четене.

Първоначално законопроектът предвиждаше, че на осъдените и на емигрантите, които не са платили глобите си, ще бъдат замразени сметките, ще им бъде забранено да сключват сделки чрез пълномощно, да ползват практически всички консулски услуги (включително издаване на нов паспорт, регистрация на брак и промяна на име), да ползват дистанционно държавни услуги и банкови сметки, да използват електронен подпис, както и да получават кредити.

При второто четене в законопроекта бяха добавени преки забрани за държавните и търговските структури да предоставят такива услуги: на „Росреестр“ — не се разрешава разглеждането на заявления на преследвани емигранти за регистрация на права върху недвижими имоти; на банките — да осигуряват парични преводи на такива лица чрез мобилни приложения и интернет банкиране; на нотариусите — да извършват каквито и да било нотариални действия в интерес на такива лица, с изключение на удостоверяване на факта, че те са живи, и на съответствието на подписа на лицата със зрителни увреждания с факсимилето на подписа.

Ограниченията ще започнат да се прилагат на следващия ден след вписването на емигранта в специален списък, който ще се води и публикува от Министерството на правосъдието. В него ще бъдат включени всички, които според правоохранителните органи и Федералната данъчна служба се укриват от изпълнението на влезли в сила присъди и административни наказания.

При това списъкът с престъпленията не е ограничен до конкретни членове от Наказателния кодекс на РФ — законът може да се приложи при укриване от наказание за каквито и да било престъпления.

В случая с Кодекса за административните нарушения (КАН) подходът е по-селективен — ограниченията ще се задействат при налагане на глоби по членовете от НК за „чуждестранни агенти“, пропаганда за налагане на санкции срещу Русия, участие в дейността на нежелана организация, „дискредитиране“ на руската армия и призиви към сепаратизъм.

Срещу лицата, включени в регистъра, ще могат да се предявяват искове за имуществени обезщетения — а присъдените от съда сумите ще се изплащат от замразените средства на тези лица.

На техните близки роднини, които нямат самостоятелни източници на доходи, е обещана „хуманитарна помощ“ (също от замразените средства или имущество на заминалия). То ще бъде определено от междуведомствена комисия, която ще бъде сформирана от руския президент Владимир Путин.

Изключването от списъка ще става при условие, че емигрантът се върне в Русия или излежи наказанието си.

Законът влиза в сила от деня на официалното му публикуване.

Юристите считат новите ограничения за фактическо лишаване от гражданство, което е изрично забранено от руската конституция.

„Аз разглеждам този законопроект фактически като лишаване от гражданство. Да, формално то ще остане, но човекът ще бъде лишен от всички права, които има един гражданин“, заяви адвокатът Евгений Смирнов от правозащитния проект „Първи отдел“.

Законът лишава практически всички, които ще бъдат засегнати от него, от възможността да поддържат връзките си с Русия, включително финансовите, посочва партньорът на Колегията на медийните юристи Сергей Марков.

„Като цяло законопроектът предлага разширяване на вече съществуващата в Русия система за социален рейтинг. Преди тя беше въведена за военнослужещите (ако не се явиш във военкомата — няма да можеш да вземеш кредит, да шофираш, да продадеш недвижимо имущество), а сега решиха да я разширят и върху „враговете на държавата“, констатира юристът Григорий Вайпан.