Прекалената консумация на захар унищожава мозъчния потенциал, сочи проучване на учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Изследването бе публикувано във вторник. Специалистите са доказали, че постоянната диета с високо-фруктозен царевичен сироп е съсипала умствената дейност на лабораторните плъхове. В продължение на шест седмици изследователите са хранели две групи плъхове с продукти, съдържащи високо-фруктозен сироп от царевица, който е често срещан в преработените храни, предназначени за хората. В менюто на едната група гризачи са били добавени и омега-3 мастни киселини. Преди да започне експерименталният хранителен режим, учените провели 5-дневни тестове с плъховете. Те поставили гризачите в сложни лабиринти и записали показаните резултати. След шестседмичната захарна диета мишките, поставени в същите лабиринти, били по-бавни и с понижена мозъчна активност. „Мозъчните им клетки не си общуваха една с друга, което пречеше на плъховете да мислят и да си спомнят пътя, по който са дошли“, съобщи наблюденията си Фернандо Гомез-Пинила, професор по неврохирургия към медицинския факултет на Калифорнийския университет в Лос Анджелис. При по-задълбочени изследвания учените установили, че групата гризачи, в чието меню не били добавени омега-3 мастни киселини, са развили някои тревожни симптоми. Опитните животни показвали признаци на резистентност към инсулин – хормона, който регулира кръвната захар и мозъчната функция. „Тъй като инсулинът прониква в кръвно-мозъчната бариера, той може да причини реакции, които пречат на ученето и могат да доведат до загуба на памет“, смята Гомез-Пинила. „Инсулинът е много важен за кръвта, защото контролира нивото на кръвната захар. В мозъчната тъкан обаче той има по-скоро негативна роля, защото пречи на процесите на запаметяване и учене“, обяснява още Гомез-Пинила. Заключението на учените е, че високо-фруктозната диета нанася големи щети не само върху тялото, но и върху мозъчната функция. Високо-фруктозен е царевичният сироп, който е преминал ензимна преработка, за да увеличи фруктозното си съдържание. Вредният компонент е често срещан в ежедневието ни. Той се използва масово при производството на безалкохолни напитки, сладкарски изделия, фалшив мед, мармалади, бебешки храни и подправки.