Хиляди етнически арменци избягаха от Нагорни Карабах в понеделник след светкавичната военна операция на Азербайджан след три десетилетни борби, която им върна региона – международно признат за азерски, но населяван предимно с арменци и управляван от сепаратистка власт, подкрепяна от Армения.

Днес бягащите и опасяващите се от репресии арменци извиха дълга опашка за гориво и задръстиха единствения изход от анклава към Армения – планинският проход Лачински коридор.

Лидерите на 120-те хил. арменци, живеещи там, наричат пред Ройтерс Карабах „дом“, но хората бягат, защото не искат да живеят на територия, която е част от Азербайджан и защото е страхуват от преследване и етническо прочистване.

В столицата – Степанакерт за Армения и Ханкенди за Азербайджан – тълпи от хора товареха днес покъщнината си в автобуси и камиони, тръгвайки за Армения.

За бежанците, стигнали до пределите ѝ, историята на тяхната размирна родина Нагорни Карабах е свършила.

„Никой няма да се върне – това е - казва Анна Агопян, която е стигнала до Горис, град в Южна Армения. – Мисля, че темата „Карабах“ приключи завинаги.“

Србухи – майка на три деца, която също е достигнала Армения, плаче, докато държи малката си дъщеря: „Оставих всичко там“.

Арменското правителство, което се подготвя да приеме хиляди бежанци, съобщи, че към 5 ч сутринта днес повече от 2900 души от Нагорни Карабах са влезли в Армения.

Ръководството на етническите арменци остава в Карабах, докато всички, които искат да напуснат, успеят да го сторят. Те призовават бягащите да не задръстват пътищата, за да може да се извозват ранените от скорошната военна операция.

„Информираме ви, че всички граждани, които искат да се прехвърлят от Арцах в Армения, ще имат тази възможност“ – успокояват лидерите. Те обещават да бъде осигурено безплатно гориво за всички желаещи.

Победата на Азербайджан променя деликатния баланс на силите в региона на Южен Кавказ – мозайка от етноси, пресечени с петролопроводи и газопроводи, където Русия, Съединените щати, Турция и Иран се борят за влияние, отбелязва Ройтерс.

След разпадането на Съветския съюз Армения разчиташе за сигурността си на Русия, докато Азербайджан се сближи с Турция, с която споделя езикови и културни връзки.

САЩ изразиха „дълбока загриженост“ за военната операция на Азербайджан, която Баку предприе на 19 септември.

Арменците от Карабах казват, че Русия, Западът и Армения са ги изоставили.

Петя Григорян – 69-годишен шофьор – разказва, че селото му е било унищожено от въоръжените сили на азерите. Имало два камиона „Камаз“, натоварени с трупове на цивилни, умрели там – твърди той.

"Нямаше къде да ги погребем“, казва той пред Ройтерс.

От 500-тината селяни 40 са успели да излязат.

Снимки: БТА/АП

Ройтерс не успява да провери независимо неговия разказ, но той съвпада с разкази на други етнически арменци, бягащи от Карабах, който според Азербайджан ще бъде превърнат в „рай“ и чието население ще бъде напълно интегрирано.

Победата на Азербайджан обръща унизителното поражение, претърпяно от страната при разпадането на Съветския съюз, което остави около една седма от населението му без дом и арменците контролираха части от територия около Карабах.

През вековете Нагорни Карабах е попадал под властта на перси, турци, руснаци, османци и съвети. Към него има претенции както от Азербайджан, така и от Армения след падането на Руската империя през 1917 г., а по съветско време е определен като автономна област в рамките на Азербайджан.

От 1988-1994 г. около 30 000 души бяха убити и повече от един милион души, предимно етнически азери, бяха разселени, тъй като арменците отхвърлиха азербайджански контрол в Първата война в Карабах. Азербайджан си върна части от територия в и около Нагорни Карабах във война през 2020 г.

Ердоган, който подкрепи Азербайджан с оръжия в конфликта през 2020 г., каза миналата седмица, че подкрепя целите на последната военна операция на Азербайджан, но не е участвал в нея.

Армения твърди, че повече от 200 души са били убити, а 400 – ранени в азерската операция миналата седмица.

Арменският министър-председател Никол Пашинян е изправен пред искането да подаде оставка, което той отхвърля, и потушавани с кръв протести в столицата Ереван.