Байрам по време на война. Мюфтията на Украйна облече военна униформа и стана фелдшер в армията

Около 1 милион мюсюлмани отбелязват втория от двата най-големия за тях празници Курбан Байрам в условията на продължаваща война. Въпреки това на много места в страната, в това число и в единствената неокупирана джамия в Донбас в Константинивка изповядващите исляма дадоха традиционния курбан и празнуваха, макар и с военни униформи. Сред тях, вече като обикновен правоверен, беше фелдшерът от Териториалната отбрана на Украйна Саид Исмагилов, който доскоро беше главен мюфтия на Украйна. Исмагилов съблече "джюббето" (дрехата, която носят мюсюлманските духовници) и го смени с военна униформа и бронежилетка - записа се доброволец в териториалната отбрана на Украйна. За Байрама под обстрела на руски ракети разказа украинското изсание “Суспилне”.

В началото на лятото мюфтията на Духовното управление на мюсюлманите в Украйна "Умма" Саид Исмагилов напуска поста, който е заемал повече от 13 години. От април 2022 г. той той пътува из Източна Украйна в състава на бригада от парамедици и спасяа живота на цивилни и войници. Празникът го заварва в Донбас.

Саид решил да напусне най-високия пост на мюсюлманското изповядване в Украйна още преди началото на войната. Записал се заедно със своя приятел Камил като доброволец в Териториалната отбрана още през декември м. г. На 24 февруари облякъл военната униформа, която оттогава не е свалял.

„Както повечето части на Тероборона в града, ние първоначално стояхме по КПП-та на пътя. Нещо по-специално не сме правили.“ - разказва Саид. После “Кроха” и “Ромашка” (позивни на фелдшерките Олга Башей и Татяна Скиртач) ни предложиха да отидем с тях до разрушения Романов мост близо до Ирпен, за да помогнем с евакуацията на ранени войници и цивилни.“ Двамата мъже работели като шофьори и помощници на медицинските екипи. Освен ранени, извозвали лежащи болни и изоставени животни.

През 2014 г., когато бил превзет Донецк, Исмаил останар в града до есента. Казва, че в началото му било страшно, но после свикнал да стрелят по него. Научил се да не попада в зони на обстрел, да не обръща внимание на експлозиите, защото било важно да остане с вярващите и да продължи да се моля. Тогава в града влезли колони с военна техника. Имало толкова много въоръжен, че беше трудно да бъдат игнорирани.

В проповедите си в окупирания град мюфтията казвал, че хората трябва да останат верни на страната, в която са родени, която им е дала възможност да построят джамия, където да се молят и да практикуват безопасно своята религия. В края на 2014 г. Самият Исмагилов напуснал и отвел семейството си в Буча в Киевска област.

След преместването си започтал да пътува до Донбас като военен имамин. "Християнските свещеници се бяха обръщали към ме и ме питаха: защо никой не ходи на фронтовата линия, за да види мюсюлманите?” - казва Исмагилов. “Помислих си: наистина, защо? Хванах се и отидох в Краматорск." При това първо посещение през 2016 г. той бил посрещнат от ръководителя на общината в Краматорск Абдула Пустовит, който го завел в частта, в която служели мюсюлмани, един от които с чин подполковник от Въоръжените сили на Украйна. 

"Това беше първото ми пътуване като духовник - разказва мъжът. - Разговаряхме, хапнахме, прочетохме малко от Корана и когато се върнах в Киев, отидох в Духовното управление и казах: "Така, момчета, ние трябва да създадем наше военно духовенство, има много работа. Кой желае?". Двама души се съгласили: Хаджи Мурат Путилин и Тимур Беридзе. С тях Саид започнал да пътува по-на изток. "Покойната Амина Окуева ни даде една трошка, която беше зачислена към техния батальон, постоянно се чупеше, но вървеше. Пътувахме до Краматорск, там се прехвърляхме на тази трошка и после към позициите. Случвало се е да попаднем под обстрел.”

В последните години преди руската инвазия Исмагилов отново започнал да обръща повече внимание на работата си като мюфтия. Хаджи Мурат Путилин вече бил включен в добре изградената мрежа от военни имами. „Аз започнах това капеланство, а после те продължиха да работят сами“, казва мюфтията-фелдшер. 
Исмагилов чувствал умора от духовната дейност и смятал, че ще е по-полезен по други въпроси. Точно за да е готов да защити себе си, семейството си и страната си, се записал в Териториалната отбрана. За да може, ако войната дойде в Киевска област, той да не се смути, както през 2014, а да знае как да я посрещне. „Бяхме се разбрали през март 2022 да подам оставка като мюфтия. Но започна войната“ - разказва Саид.

Сутринта на 24 февруари Исмагилов извел семейството си на безопасно място и се върнал в поделението на ТО. Джамията в Ислямския културен център в Киев останала затворена почти две седмици. Никой не идвал не правел дори петъчни намази в мюсюлманския храм докато мюфтията и Кямил били на война. Тогава решил да съчетава службата в ТО с религиозните си задължения. Така през цялото време на защита на столицата Киевската джамия била отворена за правоверните всеки петък, където той извършвал намаз. Всеки ден вратите на джамията били отворени за вярващите дори по време на Рамазана, който съвпаднал с войната. Военнослужещи и цивилни се събирали вечерно време за вечери ифтар.

В началото на април, когато руските войски се изтеглили от района на Киев. Исмагилов успяр да влезе в апартамента си в Буча. Семейството го купило, след като се преместили от Донецк през 2014 г. По време на окупацията на Буча вътре се настанили руснаци. След заминаването им бил частично разрушен и ограбен.

След освобождаването на Киевска област през април мюфтията заминал на Изток като част от парамедиците на фондация “Хоттабич”. Поискали разрешение от батальона си, оттам ги пуснали и ги изпратили в 57-а бригада в Донецка област. Първоначално с Камил работили в Северодонецк, Лисичанск и Новоташкивка. “Тогава бяха още наши, разказва бившият мюфтия. През април боевете не бяха толкова силни. Най-големите не бяха в това направление. Стреляха, пускаха ракети, но не беще както по-късно при битката за Северодонецк.”

Пътят от позициите, на които е бригадата, до болницата отнемал 40-45 минути. Първо по разбити селски пътища, после по магистралата. Опитвали се да транспортират ранените внимателно, да не друсат по черния път, а после наваксвали времето по магистралата със 140-160 километра в час.

В деня на единия от двата най-големи мюсюлмански празника Курбан Байрам (празникът на жертвоприношението) Саид Исмагилов, който вече не е мюфтия, отслужил празничен намаз в джамията в Константиновка. Събрали се местни мюсюлмани и тези, които служат на Изток. Това е последната оцеляла неокупирана джамия в Донбас. Военните приготвили в събота курбан от овнешко и част от месото раздали на местните.

Следете новините ни в GoogleNews