Как властта си купува медии с нашите пари

Последна промяна на 04 януари 2017 в 11:11 22174 8

Този текст е от "Черна книга на правителственото разхищение в България 2016", която се издава от Фондация за свободата "Фридрих Науман" със съдействието на Института за пазарна икономика. Всички публикации в книгата са напълно свободни за препубликуване като идеята е да достигнат до възможно най-широк кръг читатели.

Десетки милиони е платила държавата на медии за рекламиране на постиженията по европейските фондове. Смисълът от тези инвестиции е доста спорен и така те се превръщат повече в скрито държавно субсидиране на медиите. Това е и основната причина да има нужда от ясни правила за раздаването им – те трябва поне в някаква степен да гарантират, че правителството не си купува безкритичност с парите на европейските данъкоплатци.

11.4 млн. лв. е сумата, която в рамките само на единадесет месеца (от 1 март 2015 г. до 31 януари 2016 г.) е платила държавата на 30 регионални и национални радио- и телевизионни групи. Това показват данните от публикуваните справки за изпълнение на комуникационните планове по европейски оперативни програми. (1) Тези пари са за закупуване на програмно време в телевизии и радиостанции. Ако добавим допълнителните услуги като изработка на рекламни материали и логистика по събития, сумата нараства до 13 251 667 лв. (в нея влизат всички плащания през периода, като някои от тях са по договори със стари дати). Отчетите на комуникационните стратегии по оперативните програми не покриват печатните медии, защото тях законът ги задължава да участват в конкурс, за да получат финансиране от държавата.


Пикът на държавното финансиране на медии беше през 2013 г., когато 32 млн. лв. европейски средства бяха раздадени за реклама на еврофондовете. Макар сега сумата да е почти три пъти по-малка – 11.4 млн. лв., въпросите по какви критерии е била разпределена остават.

Съвсем нормално е институциите да искат да покажат на хората какво включват различните оперативни програми и кои сектори подпомагат. Това е заложено и като изискване от Европейската комисия. Проблемът е, че парите досега се раздаваха напълно произволно и без правила – според избора на съответното министерство и неговия министър. Основната дупка е в Закона за обществените поръчки, който не залага критерии за прозрачен процес. Купуването на радио- и телевизионно време става директно – медията получава пари от оперативните програми срещу пакет добро отразяване. При това често не само на европейските проекти, но и на цялата дейност на министерството, и то за дълго време. Ситуацията с печатните медии също не е много по-добра – те участват привидно в конкурси, които обаче са трудно проследяеми и опасността за влияние на политиците над журналистите също е напълно реална.

В крайна сметка през март тази година правителството наложи мораториум върху прякото договаряне на институции с телевизии и радиостанции, докато не бъдат изработени правила, по които това да става. Правила вече има и от 22 юли те са в сила. Прилагат се за всички медии: телевизия, радио, вестници, сайтове.


ДЪРЖАВАТА, ПРАВИЛАТА,
МЕДИИТЕ, СЪПРОТИВАТА

Проблемите с европейските пари за медии са два. Единият е голям, а другият по-малък. Първият, по-малкият, е, че част от тях се дават на база директно договаряне с телевизии и радиа, без търг. По-големият е, че всички средства се дават без ясни цели, голяма част от тях през скрити канали и вместо ефективност досега от тях се търсеше предимно политически и бизнес комфорт.


Прякото договаряне с електронни медии, което позволява на министерства и други ведомства да купуват директно програмно време, беше практика през целия първи програмен период 2007-2013 г. и беше включено и в новия Закон за обществените поръчки (ЗОП). То е базирано на логиката, че това са най-популярните и достъпни медии и ако целта е популяризиране на европрограмите, е важно в тях да се излъчват предавания и реклами, финансирани с европари. Държавата не го премахва, но вкарва лимит на прякото договаряне. В текста се казва, че максималният праг на средствата за директно купуване на програмно време в телевизия и радио ще е до 30% от наличния на годишна база ресурс за информираност и публичност на програмата. Въвежда се и спазване на съотношението национални спрямо регионални електронни медии в рамките на тези 30%, като от тях 80% ще са за националните, а 20% за регионалните. Това дялово разпределение обаче нито задължава държавните институции да ползват радио- и телевизионни канали, нито им пречи да купуват над тези 30%, но вече с обществени поръчки. Освен таван на финансирането правилата за първи път въвеждат и измерване на ефективността му. Истинската революция обаче са правилата за планиране и остойностяване на медийни кампании в печатни и онлайн медии.

Това е съвсем нов момент в маниера на работа с тези медии. Казано накратко, ако досега парите за електронни медии можеха лесно да се проследят, всички останали нямаше как. Те минаваха предимно през консорциуми заедно с медиа или PR агенции и така и не ставаше ясно какви средства и до коя медиа стигат.

Отсега нататък при провеждането на процедура по ЗОП за кампании в печатни медии от изпълнителя на услугата ще се изисква да включи в офертата си договор или писмо за намерение с всяка конкретна медия за изпълнение на конкретна поръчка, като в нея изданието се ангажира с брой публикации, страници, приложение или вложки за съответната програма. (2)

Предварително ще се съгласува и съдържанието на публикациите. От юли вече има разпределени нови средства (виж таблицата), очевидно по новите правила.


ДА СМАЧКАМЕ И РЕГИОНАЛНИТЕ МЕДИИ

Ако едно от основните пера за финансиране за централните издания са парите по европейски програми, то при местните издания един от тези „важни” канали са общинските пари. По мнение на много от местните издатели всеки регионален вестник се развива според правилата на областта, в която излиза, и според степента на икономическата развитост на региона, който покрива. Но в крайна сметка – според доброто разположение на кметската управа към него и желанието й да го дотира.

Над 2.7 млн. лева е сумата, изхарчена от десет български общини в периода 2013–2015 г. за купуване на медийно влияние. Това показва разследване на сайта „Дневник.bg”. (3) То е осъществено със съдействието на Програма достъп до информация и фондаця „Америка за България”. Данните в разследването са получени по Закона за достъп до обществена информация, предоставени от местните администрации в петте най-големи градове в България извън София и още пет по-малки общини, в райони с различен икономически профил.

Класацията, в която десетте анализирани общини са подредени според разходите си за медийни услуги, се води от Бургас. За три години общината е похарчила за тази цел 720 275 лв. От предоставените справки става ясно, че най-голямата част от средствата, платени на местни, централни медии и ПР агенции, са имали за цел публикуването на текстове и излъчването на радио- и телевизионни предавания с контролирано съдържание.

Варна се подрежда на второ място. Дружества – собственици на електронни, печатни и онлайн медии, са изпращали до Общинския съвет писма с предложения. След като са минавали без проблеми през местна комисия „Финанси и бюджет“, те са одобрявани (също без проблеми) с гласовете на общинските съветници. През последните три години (а вероятно и преди това) тази схема е работила успешно. За този период местната власт във Варна е похарчила за реклама, публикации и излъчвания в медиите около 618 хил. лв.

Голямата изненада в класацията идва с третата є позиция. Тя е за община Враца. Бюджетите, с които тя е разполагала през 2013 г., 2014 г. и 2015 г., са на обща стойност малко под 130 млн. лева. По-малки сред десетте анализирани общини са само тези на Казанлък и Монтана. През 2015 г. Враца бие всички рекорди, като излиза на челно място по обем на тези разходи и изпреварва дори Бургас. Сумите, отбелязани в разпечатка от счетоводната система на администрацията, са платени на 49 различни местни компании – голяма част от които с обща или свързана собственост. Освен през частни медии, община-
та е градила имидж и със съдействието на собствената си медийна група „Вестител” (общинска радио- и телевизионна програма за кабелно разпространение), подкрепена с 80 хил. лв.

По размер на тригодишния си общински бюджет Пловдив се нарежда след Бургас и изпреварва Варна. За последните три години той е бил над 737 млн. лв., а по разходите си за „медийни и информационни услуги“ общината се класира на четвърто място. Само по договори за: „Публикуване на актове, съобщения, обяви и информационни материали“ на администрацията и Общинския съвет в града кметът Иван Тотев (ГЕРБ) е похарчил от 2013-а до 2015 г. 270 хил. лв. Това показва официалната справка, предоставена от администрацията.

Впечатляваща с щедростта си към медиите е и друга община от Северозапада – Монтана. Нейният кмет Златко Живков („Заедно за Монтана“) през миналата година встъпи в петия си пореден мандат. От десет възможни позиции в това разследване общината се класира на 5-о място с разход от 152 хил. лв. за присъствие в пресата. В същото време тя има най-скромния бюджет от всички наблюдавани – само 90.5 млн. лева за тригодишен период. Сумите, изплащани към медии от един и същи списък, копиран буквално под индиго, са нараствали с всяка следваща година. Пикът в щедростта на кмета Живков е отбелязан през изборната 2015 г. Тогава плащанията към медиите от списъка му достигат близо 57 хил. лева.

Въпреки че през последните три години е разполагала с бюджет три пъти по-голям от този на Монтана – над 97 млн. лв., администрацията в Русе е била малко по-пестелива. За „Поставяне на банери в интернет“ и „Договори замедийно обслужване“ администрацията е похарчила общо 109 869 лв. Но парите, достигнали до местни медии, се оказват тройно повече, ако към тях се прибавят и средствата, изплатени по 12 договора за публичност на проекти с европейско финансиране. Обществена тайна е, че парите за промотирането на европроекти се харчат по-скоро за „публичност“ на местната и централната власт.

Обобщението на данните, получени по Закона за достъп до информация, няма претенция за изчерпателност, но ясно показва, че медии в България, и особено тези в по-малките общини, продават съдържанието си с готовност и на безценица, а местната власт ги купува „наедро”. Така те доброволно допускат върху редакционното си съдържание някаква форма на административен контрол и позволяват аудиториите им да бъдат систематично подвеждани, като под маската на информация им се предлагат публикации, платени от общините.

1 Структурни фондове на ЕС – единен информационен портал, https://goo.gl/vREZWd


2 „Методология за разпределение на финансовия ресурс за информация и комуникация на оперативните програми и финансовите инструменти, съфинансирани чрез ЕСИ“, „Приложение 3 към Националната комуникационна стратегия 2014–2020“, Дялово разпределение, https://goo.gl/2cDAlc


3 „Дневник“, „Регионалната журналистика в България се продава евтино и се купува масово“, https://goo.gl/7Ld3og

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1258

8

tefal

15.01 2017 в 15:55

ПИСМО ДО НЕПОЗНАТОТО ДРУГАРЧЕ Здравей, непознати приятелю! Ти, който навремето се качи на самолета на Терминал 2 и отпраши нанякъде си, заедно със семейството си, заплю държавата си и си каза, че тая територия не е за теб. Пиша ти, защото тая вечер премиерът Борисов, който е в оставка, се появи в БНТ, националната телевизия, и в рамките на близо час, че и повече, нахално обясни на милионите зрители, (колкото и малко да сме останали), че са боклуци и тъпанари, които нищо не разбират и лековерно плюят благородните намерения на премиера в оставка да превърне България в една просперираща територия. Приятелю, не знам дали ти миеш чинии в някое заведение в Лондон, Чикаго, Мадрид, Атина, Солун, Берлин или Мюнхен, или Най Роби, или пък някъде другаде, или си IT специалист, или си градинар в някое имение. Може и да си водопроводчик или пък сервитьор или се грижиш за някоя обикновена баба или дядо, но които децата работят. Все едно. Искам да ти кажа, че ужасно ти завиждам заради това, че си млад

4450

7

Нострадамус

05.01 2017 в 16:11

С правителство на ГЕРБ, оглавявано от Борисоф България заема 113-о място по свобода на медиите в света от общо 180 страни в новата класация на "Репортери без граници" за 2016 г. Страната пада със 7 позиции в сравнение с 2015 година, като продължава да бъде последна в Европейския съюз. България заема последната позиция в сегмент "Видими проблеми", като от следващата 114-а позиция започват по-ниският сегмент "Трудна ситуация".

54246

6

Red or Dead

04.01 2017 в 15:46

Ето на какъв факт се натъкнах днес.....многозначителен и доказващ за пореден път, че в България просто НЯМА ЖУРНАЛИСТИ , а обикновени но добре захлебени дръжки на микрофони...

За последните няколко дена над 18 000 човека избягаха от Мосул, но НИТО ЕДНА медия не плаче, че има хуманитарна катастрофа.БТВ и НОВА мълчат ОГЛУШИТЕЛНО:(
За Алепо реваха като изоглавени денонощно. Ани Салич даже плачеше в ефир.“

84674

5

Грантаджиите няма от какво да се оплаквате бе. Пример: "виден" автор в ОФФчи Нюс получава близо 300 000 левчета за "...консолидиране на аналитичната журналистика.." (sic.?!). Не му цитирам името, че Йончев пак се развихрил с голямата червена баданарка (в интерес на истината - доста справедливо, макар и не съвсем прецизно). Абе и на това сме доволни, донякъде де.

1262

4

toristo

04.01 2017 в 12:34

Почти всички медии са зависими. Някои финансирани от бюджета под различна форма. Други като Дневник от фондаця „Америка за България”, а трети като Офнюз публикуват материали финансирани от фондация "Фридрих Науман".
Сами си признавате, че и вие сте в кюпа.

16597

3

Умен

04.01 2017 в 12:31

И още нещо - тази статия залъгва читателите, че властта не притежава медиите!?! Какво мислите, че направиха с необезпечените кредити раздадени през КТБ? Властта притежава медиите, а споменатите суми са порции за послушание.

16597

2

Умен

04.01 2017 в 12:28

Промиват ви с вашите пари. Така правят поробителите. Платихте и с налятото от Тиквата в КТБ, после платихте загубите след единодушно гласуване, платихте и с аец и с нзок и с винетките.

За жалост си останахте на дъното по всички показатели явно на са доволни от разтворените ви бузки и ще ви ръчкат още и още.

54246

1

Red or Dead

04.01 2017 в 11:29

“““.....Това показва разследване на сайта „Дневник.bg”. (3) То е осъществено със съдействието на Програма достъп до информация и фондаця „Америка за България”....“““““

ХАХАХААА...КРАДЕЦА вика.....дръжте крадеца....“със съдействието“(казано на разбираем език - финансирано/щедро грантовано от “А за Б“......е и ...какая разница.....значи едни ако го правят са “крадци и престъпници“.....ама виж ако са “грантовани“ от “ПРАВИЛНИТЕ“ се явяват “борци за свобода“.....

Пак питам......КАКВА Е РАЗЛИКАТА м/у прокопитУ и пеевски...единият все още е захапал голямо парче от властовата баница, а другият който също е захапал властови пай, смята че може да поеме още.....и ЗАЩО единият е от “добрите“, а другият е олицетворение на олигарх....за мен и двамцата са АБСОЛЮТНО ЕДНАКВИ представители на сегашната “управляващи“....