Тази история е за българчето Йоан, което живее в Швеция и иска да се върне да учи в родната си България, но държавата ни го спира.

За да се схване целият абсурд на ситуацията, преди да стигнем до Йоан, трябва да почнем от дядо му.

Дядото на Йоан - Трайче Попоски е българин от Северна Македония. От онези истински патриоти, които във времената на Югославия не преставаха да се гордеят, че са българи, заради което бяха гонени и тормозени.

Точно заради тези семейства, които пазят искрата на българщината отвъд границите ни, през 1993 г. е прието така нареченото ПМС 103, което дава възможност на чужди граждани с български произход да станат студенти в български университети по облекчена процедура - състезавайки се само с други българи от чужбина, а не с децата, учили в български училища.

Един от първите македонски студенти е Паун Трайче Попоски - синът на Трайче и бащата на Йоан. До България го докарва лично тогавашният посланик в Македония Ангел Димитров с колата на посолството, със знаменцата отпред. Жестът е ясен - да се покаже, че в Македония има хора с българско самосъзнание, че те искат да учат в България и Майка България се грижи за тях.

Паун записва медицина в Пловдив. Получава българско гражданство, установява се в Пловдив. Завършва през 2001 г. и в следващите 8 г. работи там като лекар. Жени се за съпругата си Боряна, която е българка. През декември 2004 г. се ражда Йоан - чист българин, роден в България от двама родители българи.

През 2010 г. семейството емигрира първо в Испания, а после в Швеция - подобно на още 2 млн. българи, които тръгнаха да търсят късмета си зад граница.

Йоан получава шведско гражданство. Той е в Швеция от петгодишен. Учи в шведско училище, израства в шведскоезична среда. Българско училище там няма. Вкъщи майка им учи него и брат му да четат и да пишат на български.

На церемонията при завършването на училището, Йоан е загърнат с българския флаг. Иска да се върне в България. Иска като татко си да учи медицина в България и да остане да живее в България.

По реда на 103 ПМС за чуждестранни граждани с български произход се явява на изпитите в София. Получава една от най-високите оценки измежду всички явили се младежи от чужбина с български произход.

Но когато публикуват класирането, Йоан го няма в него. Зачеркнат е.

С оценките, които е изкарал Йоан, може да бъде приет във всеки български университет. Местата за българи от чужбина, които университетите са предложили, са много повече от кандидатите, които са се явили на изпита. Но Йоан просто е зачеркнат - без обяснение, без протокол, без документ, от който може да се разбере кой е взел това решение и на какво основание.

Йоан и родителите му се свързват с Министерството на образованието. От там им обясняват, че от тяхна страна няма отказ и тези, които не го допускат са Агенцията за българите в чужбина.

Йоан и майка му изпращат писма до президента, министър-председателя, министъра на образованието и изпълнителния директор на Агенцията за българите в чужбина. 

В тях питат възможно ли е да нямаш български произход в случай, че си роден в България при майка българка и баща с български произход.

И ако Йоан е нямал български произход, защо изобщо е допуснат до изпитите за деца от чужбина с български произход.

В понеделник и Йоан, и майка му получават отговор, подписан от изпълнителния директор на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова. Писмата са с различна дължина, но основната теза в тях е една и съща: Йоан безспорно е от български произход, но проблемът е, че освен шведски е и български гражданин. 

"ПМС 103 се прилага само за чуждестранни граждани, защото българските граждани пребиваващи постоянно извън страната имат същите права като всички български граждани.

..... поради което служител на Агенцията за българите в чужбина не е потвърдил българският Ви произход като чуждестранен гражданин, каквото е изискването на чл. 1, ал. 1 от ПМС 103. на това основание МОН е отказало да Ви допусне на класирането.", пише в отговора на ИАБЧ.

Звучи абсурдно, не ли? В едното изречение се признава, че е безспорно, че Йоан е с български произход. В другото се казва, че Агенцията за българите в чужбина няма как да потвърди българския му произход.

В писмото се казва още, че причината за отказа е спазването на буквата на закона и че Агенцията за българите в чужбина е направила предложения за законодателни промени, за да се избегнат такива ситуации.

Нека сега погледнем въпросният чл. 1, ал. 1, който ИАБЧ цитира. Той гласи:

"С това постановление се определят условията и редът за осъществяване на образователна дейност на Република България спрямо чуждестранни граждани и лица без гражданство, които са от българска народност и пребивават постоянно или обичайно на територията на друга държава."

Това е текстът. Някъде да видяхте, че чуждестранни граждани НЕ трябва да имат българско гражданство? Това, че някой има българско гражданство не означава, че не е чужд гражданин. Никой не оспорва, че Йоан е шведски гражданин. Какви документи повече да предостави от шведската си лична карта и от акта за раждане, в който пише, че родителите му са български граждани?

Това е разширително тълкуване на закона, коментира пред OFFNews бащата на Йоан - Паун. Според него Агенцията си дописва закона, вместо да направи единственото, което се иска от нея - да удостовери, че шведският гражданин Йоан е от български произход.

"Ако няма право на класиране, защо тогава го допуснаха до изпит?", пита бащата.

OFFNews се свърза с изпълнителния директор на ИАБЧ г-жа Райна Манджукова, която беше добре запозната със случая. "Обсъждахме го много, консултирахме се с юристи. Законът не ми позволява да дам друг отговор. Дайте гласност на този казус, за да се разбере, че има нужда от законодателни промени", каза тя.

Докато Йоан и родителите му пишат писма, мина и второто класиране за университетите. Докато говорим за законодателни промени, ще мине и третото.

Мечтата на Йоан да живее и учи в България или няма да се сбъдне, или той ще трябва да загуби една година.

Навремето в Югославия не позволили на дядо му Трайче да учи, защото е българин. Две поколения по-късно, вече не Югославия, а така наречената "Майка България" не дава на Йоан да учи в България, защото е българин.

Съветва го да се яви на изпит заедно с всички останали българи. Него - младежа, който не е имал и час български език през живота си, нито има представа каква е българската учебна програма. Но въпреки това е изкарал една от най-високите оценки от всичките над 100 деца, които са се явили на изпита за чуждестранни граждани с български произход.

По най-пестеливи оценки извън пределите на страната ни живеят над 2 милиона души с български произход. Хора, тръгнали да си търсят късмета на Запад след 90-те - устроили се там, създали семейства, деца и внуци.

Децата, които имат поне един родител, баба или дядо с български произход вероятно са стотици хиляди. Повечето от тях вероятно са се устроили в новите си родини и никога няма да се върнат. Но има и такива деца, за които България е Обетованата земя, мечтаят да учат в български университет и да се завърнат в България.

И ако г-жа Манджукова е права, тези от тях, които са имали нещастието да се родят в България и да получат българско гражданство, никога няма да имат този шанс. Който между другото безпроблемно се полага на всеки гражданин на Македония, Албания, Косово, Сърбия, Молдова и Украйна, който донесе какъвто и да е документ, че някой някога в рода му се е чувствал българин.