Запрянов: С 2% БВП за отбрана няма как да създадем 30% по-големи отбранителни способности

С 2% БВП за отбрана няма как да покрием и да създадем 30% по-големи отбранителни способности, каза министърът на отбраната Атанас Запрянов по време на конференция "НАТО след Хага'25: българското измерение 2025 - 2035", организирана от Атлантическият клуб в България с подкрепата на Съюзът на офицерите от резерва "Атлантик" (СОРА).

Тя е посветена на срещата на върха на НАТО, която се проведе през юни в Хага. На нея беше прието, че до 2035 г. всички страни в Алианса трябва да отделят 5% от БВП за отбрана (3,5% за способности и 1,5% за други отбранителни разходи).

"Калкулирахме способностите и се оказа, че този процент е малко по-малко от отделяния от страните в НАТО по време на Студената война (4-4,5%). Тогава България е била най-милитаризирана от Варшавския договор, с не помалко от 5% бюджет. Така че, този процент, който сега приехме не е измислен просто така. Има военни анализи, които казват, че ако не бъде увеличен до толкова, тези способности няма да се случат", каза още военният министър.

По думите му с военни бюджети по 2% от БВП не могат да бъдат генерирани подготвени и налични сили.

"Москва знае, че няма сдържане, ако няма сили, а въздържаността би била фалшива политическа декларация без съдържание. Бях оптимист за решението за увеличаване на бюджетите, защото знам, че няма лесна среща на високо равнище на НАТО. Това е уникална организация, която и в най-сложните проблеми може да намери работещите компромиси, да стигне до решения и да ги изпълнява на практика", обясни Запрянов.

Той посочи, че на срещата не е било дискутирано само повишението на военните бюджети на страните в Алианса. Били са приети и над 20 секретни документи, свързани с отбранителната политика в геополитическата обстановка, променена от войната между Русия и Украйна. 

Военният министър каза още, че 12 пъти пък се увеличила активността на руските дезинформационни структури в България от началото на войната. Той обясни, че целите ѝ са да създаде у населението чувство, че всичко, решено в Хага е безсмислено, защото способностите няма да свършат работа, както и да се подкопае доверието в НАТО.

Конференцията премина в два кръга с модератор Елена Поптодорова – вицепрезидент на Атлантически клуб в България.

В първия кръг "Министерски разговор – Хага'25 и стратегическата трансформация на НАТО" участие взеха освен министърът на отбраната Атанас Запрянов,  министърът на външните работи Георг Георгиев и Иван Костов - министър-председател на България (1997 – 2001 г.).

Външният министър Георг Георгиев посочи, че генералният въпрос, който е обсъждан на срещата на върха в Хага, е било увеличаването на процента от БВП за целите на сигурността. По думите му тези 5% вече не са мираж и са били посрещнати като нещо логично и като нормална закономерност.

"Готовността на България да участва в каузата за увеличаването на бюджета за отбрана е продиктувано от много обстоятелства - водещото е, че през Черно море сме граничен на войната регион. Ние имаме самочувствието да твърдим, че се грижим за регионалната сигурност и можем да бъдем част от архитектурата на глобалната сигурност. Тези 5% не бива да бъдат разглеждани само като потребителски въпрос, а като един общ процент, в който българската отбранителна промишленост има своето място. Ние имаме възможността да инвестираме в нашата собствена промишленост, за да сме производители и дистрибутори на военна техника", добави Георгиев.

По думитте му НАТО е една от онези структури, които в момента не могат да бъдат предизвикани. Според външния министър Алиансът е в позиция, в която излезе по-силен, по-обединен след срещата на върха в Хага.

Външният министър обясни, че България се грижи за регионалната сигурност на Балканите и има право да изисква да бъде част от взимането на стратегически решения за запазване на сигурността. 

Иван Костов пък отбеляза, че България трябва да стане производител, а не само потребител на военно оборудване. По думите му днешното отбранително планиране е много трудно, затова трябват дългосрочни стратегически решения за поне 20 г. напред, имайки предвид бързото развитие на оръжейните системи и тяхното използване.

Той представи 3 основни проблема, които според него има в действащата програма за инвестиции в отбраната.

"На първо място в програмата липсват конкретни срокове за изпълнение. Те не са определени от отговорните институции. В нея не са отразени реалностите на новата война. Виждаме във войната в Украйна, че решаващо значение имат дигитализацията и изкуственият интелект, с които отбранителните технологии вече действат в реално време. Освен това, военните ни комплекси не могат да произвеждат в кратки срокове ново въоръжение. Така модернизацията не се води от военната необходимост, а от възможностите на доставчиците, което за нас е критично слабо място. Затова трябва да се подготвят ресурсите и логистиката на отбранителната ни индустрия, за да може тя да се развива", обясни Костов.

Според бившия премиер трябва да се помисли и за обща противовъздушна отбрана за Източна Европа, на фона на войната между Русия и Украйна.

Във втория кръг, озаглавен "Парламентарната перспектива – политически и граждански ангажименти към сигурността", участваха председателят на Народното събрание Наталия Киселова, председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Димитър Гърдев, председателят на Комисията по отбрана Христо Гаджев, Атанас Славов член на комисията по отбрана. 

Христо Гаджев отбеляза, че един от бъдещите смислени проекти е правителството да възложи на българските компании създаване на технология за производство на дронове за армията. Според него е абсолютно необходимо да се инвестира в иновациите.

"Трябва да инвестираме в българския бизнес, но той трябва да бъде конкурентоспособен, за да произвежда бързо и качествено", каза председателят на комисията по отбрана.

Според него правителството и парламентът трябва да са наясно какъв ще бъде ефектът за българската икономика от увеличаване на разходите за отбрана и трябва да гарантират, че поне 5% от брутния вътрешен продукт ще се произвеждат от отбранителната индустрия, в противен случай рискуваме да загубим това, което имаме.

"Живеем в индустриална революция, която минава с темпове, които не можем да осъзнаем", отбеляза още Христо Гаджев.

Следете новините ни в GoogleNews