Народното събрание прие на първо четене законопроектa за изменения на Закона за банковата несъстоятелност, по-известен като "Закон срещу вторичното разграбване на КТБ", внесен от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид. Парламентът гласува с 96 гласа "за", 10 "въздържал се" и 37 "против".

Законопроектът беше одобрен от парламентарната правна комисия през октомври, когато депутатите от ГЕРБ, ДПС и "Воля" гласуваха "за", а БСП се въздържа.

Тогава депутатът от ДПС Хамид Хамид обясни, че целта на законопроектa е да бъдат отменени фиктивните прихващания и цесии, най-вече от началния етап след затварянето на банката, и по този начин да бъде спряно ограбването на активите, без да пострадат добросъвестните купувачи.

Промените предвиждат още да се увеличи от две на пет години срокът, в който синдиците да могат да завеждат отменителни искове за цесии, прихващания и промянва в собствеността на дружества, които са имали задължения към КТБ.

Йордан Цонев от ДПС заяви, че внесеният законопроект е продължение на усилията казусът КТБ да завърши с най-малко загуби за икономиката, бюджета и хората. 

Депутатът от БСП Румен Гечев каза, че целият български народ знае какво е станало с КТБ и че това е корупция.

"Определено правителство 5 пъти повишава активите на КТБ. Задължава целия държавен сектор под строй да влага парите в точно определена банка. Близки роднини и приятели да крадат заедно, да грабят банката и накрая някой трябва да плати сметката."

Данаил Кирилов от парламентарната група на ГЕРБ отвърна на обвиненията на БСП:

"Защо трябва да си повтаряме елементарни факти и обстоятелства? КТБ беше поставена под особен надзор през юли 2014 г. По това време имаше друг парламент, имаше друго управляващо мнозинство, което управляваше повече от година и половина. Какво стана с тази година и половина, къде бяха тогава държавните институции, регулатори и органи? Какво предприеха през тази година и половина, когато предупреждавахме за всички тези рискове?

Дебатът ескалира, когато Спас Гърневски от ГЕРБ определи Румен Гечев като "академик по фалиране на банки". Той го обвини, че когато е участвал като икономически министър в правителството на Виденов от 1994 г. до 1996 г., е блокирал цялата банкова система и е обрал спестяванията на всички български граждани.  

Румен Гечев отговори, че ангажиментът на българската държава от 1,4 млрд. лв. е изчерпан и че парите са върнати от гаранционния фонд.

"Нашето възмущение е, че българските органи през този период не са си свършили работата. Двата основни органа, на които трябва да разчита държавата са БНБ, която по конституция трябва да отговаря за банките, и ДАНС, които в разискванията видяха, че техните отдели не са си свършили работата. Следствието трябва да установи дали е умишлено или не", каза още той.

Според Гечев е важно как е била ограбена банката, а не кога. Той напомни, че по конституция е забранено на министри да управляват банките, да раздават кредитите и да увеличават активи и пасиви.