Във фокуса на Европа - годишнината от войната в Украйна, НАТО и новите предизвикателства и неизвестните след изказването на Тръмп

Зорница Близнашка 20 февруари 2024 в 11:26 489 0

Европа

Снимка GettyImages

В навечерието на втората годишнина от войната между Русия и Украйна, както и в годината на редица ключови за бъдещето на света избори – за американски президент и нов състав на европейските институции, а също и на втория юбилей на България в НАТО, което чества 75 години от създаването си, водеща тема е и ще бъде отбраната.

С призив да бъдат увеличени инвестициите в този сектор до 2 процента от многогодишната финансова рамка излезе българският евродепутат от ЕНП Андрей Новаков.

„Европа има потенциал да работи сама за отбраната си. Затова още от следващия мандат на Европейската комисия да има комисар по отбраната и след това Комисията да насърчава всички държави в Европейския съюз да започнат да разходват за отбрана достатъчно, така че да не са само ползватели на тази отбрана, но и да могат да се грижат за общите ни обранителен капацитет - нещо, което към момента не е факт“.

Затова и настоява чрез бюджета на Европейския съюз още от догодина да бъде осигурено финансиране за военната мобилност и промишленост, „защото се видя, че – цитирам главнокомандващите на няколко европейски армии, не сме готови“.

„Случващото се в Украйна се оказа ясно изненадващо за много от армиите в Европа, които не разполагат с достатъчно боеприпаси. Така, че да има възпиращ ефект“.

Новаков се обяви и за подкрепа и защита на критичната инфраструктура.

„В европейския бюджет да се изведе като приоритет отбраната, да подпомага държавите по различни начини – от една страна индустрията, която подпомага за отбраната, а от втора страна инфраструктурата. Програмата за свързане на Европа инвестира в магистрали, в жп линии, в мостове, в тунели, в електрореносна мрежа – такава критична инфраструктура може да имат двойно предназначение. Нарича се "военна мобилност" - това значи, че където се налага магистралите могат да се укрепват, мостовете да се усилват, тунелите да се разширяват, така че в мирно време да служат за свободно движение на хора, но ако се наложи много бързо да могат да бъдат предислоцирани военна сила и техника“.

Създаването на пост европейски комисар по отбраната зависи от бъдещия председател на Европейската комисия след изборите, както и от решенията на Европейския съвет при формирането й, обясни председателят на Комисията по отбрана в Народното събрание Христо Гаджев.

„Една бъдеща комисия вече след европейските избори би било добре, защото това първо ще покаже, че политиката за отбрана е издигната на едно ново ниво в Европейския съюз и второ ще даде възможност да се координират много повече политиките в различните страни-членки“.

В интервю за БНР той уточним че „една по-голяма координация няма да навреди никому, а напротив – даже ще помогне“.

„Давам пример: понеже отбранителната индустрия не се води по някаква причина устойчива индустрия и съответно не може да се ползва от банково кредитиранел Т.е. ако си отбранителна компания и искаш да изтеглиш кредит, за да създадеш нови мощности, не може да изтеглиш кредит от търговска банка и това е проблем на европейско ниво, защото е на база европейската регулация“, поясни Гаджев.

”За” еврокомисарят по отбраната да бъде координатор в сферата се обяви и колегата му от Европейския парламент.

„Отбраната е изключително в прерогативите на всяка от държавите-членки, но знаем, че поотделно не можем да се справим и затова такъв комисар би координирал много добре работата между отделните министерства на отбраната, както и най-важно – общите обществени поръчки за отбранителна техника би било добре за всички“.

Идеята за такъв комисар се посреща добре, каза министърът на обраната Тодор Тагарев.

„Споделя се и тази идея, но да поясним първо, че при създаването на Съюза отбраната много ясно и категорично е изключена от общите действия в рамките на ЕС. Въпроси на отбраната започват да се появават след войните в бивша Югославия и те се фиксират, някои от тях, в Договора от Лисабон“.

По думите му така сътрудничеството още повече ще се „задълбочи“.

„То вече се случва – Комисията има изследователска програма в областта на отбраната, създаде Европейския отбранителен фонд, отделя средства за развитие и повишаване на капацитета на отбранителната индустерия. Няма как – европейският стълб в НАТО трябва да бъде укрепен“.

Освен за еврокомисар, заговори се отново и за създаването на европейска армия.

По темата евродепутатът Андрей Новаков каза, че би „бил по-обран“, тъй като „в момента за нашата сигурност повечето от държавите членуват в НАТО, имаме такъв общ отбранителен потенциал, а създаването на нова армия би създало по-скоро противоречие, аз бих казал, сред нашите съюзници извън Европейския съюз“.

„Дали ще бъде кръстена „европейска армия“ по-скоро е без значение и според мен към момента това е провокация, но аз и няма как да подмина това, че може би е време да говорим за общи европейски проекти в отбраната. Например, общ европейски самолетоносач“, подчерта Новаков.

„Има много неща, които са се случили, които трябва да се използват. Като възможностите за общи поръчки в отбраната, за да се постигне икономия на мащаб и малко повечко унифициране на различните видове системи, които се ползват. Доколко иначе европейската армия има своята реалност - моето лично мнение е, че по-скоро не, защото това би довело и до голяма част застъпване, и реално повтаряне на едни и същи разходи с НАТО“.

Каква е ролята на НАТО за страната ни и съответно на България в Алианса?

„Взаимно необходими сме си“, отговори в интервю за БНР Андрей Новаков.

„България има изключително геостратегическо разположение, важно е за всеки от нашите съюзници – страна, която пази външната граница на Европейския съюз, но в случая и на НАТО, така че ролята ни е много значима. Особено при това напрежение на изток – тази война, която се води само на 300 км от българския бряг“.

„Едно от основните предизвикателства пред България е най-вече бързо да научим уроците от войната“, подчерта Христо Гаджев.

„Бързо да научим кои технологии вършат работа в една съвременна война и кой не, защото българската армия малко или много е сравнително аналогова армия, т.е. не да инвестираме в технология, която е била актуална към 2000 година, а да инвестираме в технология, която ще е актуална към 2030 година. Например, преди години дроновете бяха прецедент на фронта, а сега без тях не става“.

Депутатът от ГЕРБ каза и че България също произвежда дронове, „които имат и възможност за употреба в сферата на отбраната“.

„И тук да обърнем внимание на поуката от войната – доколко по-големите системи, тип „Байрактар“-и, които бяха много актуални в началото на войната, в момента практически не летят, защото средствата за електронна война напреднаха изключително много и от двете страни“.

„Трябва да инвестираме в средства за електронна война. Има няколко варианта как и украински компании да дойдат тук да пренесат своето производство“, обясни Гаджев.

„Има даже наскоро един сключен договор с украйнска компания, където целта е да се изнесе ремонтът на хеликоптери от Украйна в България. Това ще донесе очевидно икономически ползи и за България, а и ще помогне на украинците. Тук не става въпрос само за украински хеликоптери, а става въпрос за поддръжка и на от други страни, които подобна техниката. В края на сметка от Народното събрание и ратифицирани БТР-и все още не са тръгнали“.

Министърът на отбраната каза, че операцията е в ход.

„Предполагам, че част от тях са вече заминали, част от тях е готова да заминава. Все пак това не е елементарна операция – говорим за доста на брой големи влакови композиции. Това ще се случи и вече се оценава от украинската страна“, каза министър Тагарев, както и уточно, че България ще продължи да предоставя боеприпаси на Украйна.

„Повечето от фирмите в този сектор са частни фирми. Те имат намерение да увеличат своя капацитет, включително възползвайки се новите европейски интрументи за съфинансиране на дейности“, добави министър Тагарев, а председателят на ресорната парламентарна комисия поясни, че сме от малкото, „които произвеждам Съветският стандарт боеприпаси“.

„Нашата задача е да видим как можем да преминем към натовски, защото не само Украйна, която все повече минава на натовски стандарт боеприпаси, но и самата самата българска армия минава малко повече на натовски стандарт боеприпаси, т.е. след няколко години може да се окаже, че нашето производство просто вече остаряло“.

„Декември месец приключи кандидатстването за т.нар. 500 млн. евро, които бяха отделени за инвестиция в различни отбранителни предприятия. Очаква се до 31 март да излезе и класирането коя държава и по-скоро коя фирма какъв грант ще получи. Четири месеца за провеждане на едно класиране ми се вижда дълъг срок при положение, че Украйна разчита на тези инвестиции това производство да започне максимално бързо“, припомни още Христо Гаджев за едно от обещанията на Брюксел към Киев.

„При 155-милиметрови снаряди имаше няма да нарека разочарование, но доста въпроси за това обещаните количества за Украйна дали могат да бъдат изпълнени. Видя се, че е по-трудно отколкото се е очаквало за европейския военнопромишлен комплекс“, добави Андрей Новаков, както и подчерта.

„Силният знак, който и ЕС, и САЩ излъчиха с одобрената помощ за Украйна е много важен, защото вижте какво се случи – политически опозиционери биват вкарвани в затвора и умират там. Това е ясен знак, че си имаме работа с режим. Това не е битка само на Украйна, защото колко пъти се случваше в миналото – Грузия, Южна Осетия, Абхазия, Крим, Донецк, Луганск. Трендът е ясен, посоката е ясна и затова отпуснатите помощи бяха толкова важни“. 

„Ако не действаме сега, Путин ще успее да направи идните години катастрофални и за други нации. Путин може да загуби и това е доказано неведнъж на бойното поле“, изтъкна в Мюнхен украинският президент Володимир Зеленски.

„Дали ще удържи Украйна зависи от това колко ние им помагаме, защото всеки лев инвестиция в сигурността на Украйна всъщност е инвестиция собствена национална сигурност“, категоричен беше Гаджев.

С какво още да помогнем на Киев?

„Украинските въоръжени сили използват немалко съветска техника, с която България разполага. Ясно е, че нашата страна няма да продължи да разчита на 30-годишни единици, които по-скоро са излезнали от употреба при нас, а могат да бъдат полезни“, каза Андрей Новаков, както иче можем да сме от полза и за подръжката на такава техника.

„България вече предостави три пакета с изключително важна военна помощ за Украйна“, изтъкна британският външен министър Дейвид Камерън пред премиера и вицепремиера ни.

„Затова е наше общо дело да помогнем на Украйна, така че да не позволим на Русия да спечели тази война“, каза Николай Денков.

„Да осигурим устойчивост и предвидимост на подкрепата за Украйна“, подчерта Мария Габриел.

Предвидимост обаче, липсваше у републиканеца-кандидат за президент на Съединените щати Доналд Тръмп – какъв отзвук ще имат думите му по време на предизборна проява.

"Президент на голяма страна се изправи и ме попита: "Добре, сър, ако ние не платим повече пари за отбрана и Русия ни нападне, вие ще ни защитите ли?". Аз му отговорих: "Няма да платите? Вие престъпник ли сте? Не само няма да ви защитя, но и бих ги насърчил да направят каквото си поискат".

Едни чуха, че той би насърчил държава, примерно Русия, да нахлуе в съюзник на НАТО, а други – че би отменил „за незплатилите си абонамента“ действието на Член 5, а именно, че – цитирам – „атака срещу един член на Алианса в Европа ще се счита за атака срещу всички членове и НАТО трябва да отговори по подходящ начин“

Сред тях беше и американският президент Джо Байдън.

"Никой друг президент в нашата история не се е прекланял пред руски диктатор. Член 5 от Североатлантическия пакт е бил задействан само веднъж в цялата история на НАТО – т след 11 септември.

„Няма как да не бъде в сила! Ще бъде задействан, когато има необходимост и НАТО няма да отстъпи нито един сантиметър от територията на страните пред който и да е агресор“, подчерта Тодор Тагарев.

„Договорът, благодарение на който НАТО функционира, не обвързва действието на Член 5 с конкретно плащане на дадена сума, със закупуване на дадена техника или с нещо друго“, каза Андрей Новаков.

„Имаме една стара приказка, че на избори и след лов най-много се лъже“, напомни Христо Гаджев.

„Тази година очаквам 18 от съюзниците да похарчат за отбрана 2 процента за отбрана от БВП - това е поредно рекордно постижение“, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, а Тагарев уточни, че ние сме сред тези държави.

„Ние сме над 2 процента с планирания бюджет за тази година и за във всяка от следващите години до 2032-ра година. В някои дори повече – за 2026-та година, когато имаме по-сериозни плащания по вече сключени договори, тогава бюджетът е по-висок“.

„То вече е гласувано. 2018 година правителството на Борисов прие програма за достигане на 2% от БВП за разходите за отбрана до 2024 година и ние реално го спазихме“, изтъкна Гаджев.

„Според мен е напълно възможно с новите поръчки, които българската армия направи както за пехотата, така и във ВВС, а и за ВМС съм сигурен, че ще постигнем целта от 2 процента“, прогнозира Новаков.

„Всичките тези разходи, които предстоят през 2025-та, 2026-та, 2027-ма и 2028-ма година са планирани от различните договори, които са сключени - те са включени в тези 2 процента. Дали тези 2% са достатъчни? Моето мнение е, че не са достатъчни и би било добре е да е по-голям процент“, каза председателят на Комисията по отбрана.

„В момента в Бългатия е 1,9 – с планираните допълнителлни разходи съм сигурен, че ще че го достигнем. В момента контекстът е такъв, че съвсем е разбираемо разходите за отбрана да се увеличават и никой няма да пита защо“, добави депутатът от ЕНП.

„Годината ще бъде ключова – тя ще ни даде много отговори, включително за ситуацията в Щатите и в цяла Европа заради европейските избори. България просто трябва да бъдат в крак с времето – да не поема излишни рискове и да може първо сама да се грижи за своята отбрана, второ - да подпомага своите съюзници“, добави евродепутатът.

„Това, разбира се, е свързано с бюджетни средства. До голяма степен може да се възползваме от Евроепйския съюз и възможностите, които той предоставя. И към момента има такива програми, които създадохме – като програмата ASAP. Надявам се страната ни да се възползва“, каза Андрей Новаков за фонда, създаден с Регламента ASAP., чрез който за първи път в историята ЕС финансира пряко производството на отбранително оборудване от своя бюджет.

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови