Здравният министър Илко Семерджиев, който получи обвинение за натиск над директора на Изпълнителната агенция по лекарствата Асена Стоименова да назначи посочен от него кандидат за свой заместник, обвини Агенцията и фармацевтичния бранш в картел срещу него.
"ИАЛ се управлява не просто еднолично и незаконосъобразно, ИАЛ е "функционално приватизирана" институция извън контрола на Министерството на здравеопазването", посочва Семерджиев в изявление, разпространено до медиите.
"Свръхконцентрацията на власт в едно лице, което години наред не желае да назначи свой заместник в разрез с устройствения правилник на агенцията, не само че се е превърнала във фактор за еднолично и незаконосъобразно управление, но също и за отказ да докладва и да се съобразява с висшестоящ орган на власт, какъвто се явява министърът на здравеопазването", посочва Семерджиев.
"Това очевидно е причината директорът да търси „спасение" от работодателя си чрез докладване в прокуратурата, което настоящият директор е извършвал нееднократно през годините. Подобен вид „функционална приватизация" на държавен орган и осигурената му пълна безконтролност обяснява множеството неблагоприятни ефекти върху здравната система като цяло и лекарствената политика в частност. Този факт вероятно стои и в основата на масирания натиск, упражняван върху министъра на здравеопазването от фармацевтични асоциации, фирми и други подконтролни субекти, но не само", допълва здравният министър.
Той е категоричен, че "подобно единодействие между контролен орган и подконтролни субекти срещу ресорен министър е демонстрация на своеобразен картел на нерегламентирана власт и други ресурси".
"Може би това е една от причините за силната структурна деформация в здравния бюджет на България. Известно е, че в добре управляваните здравни системи разходите за лекарства се движат обикновено в диапазона 12 – 15, максимум до 20 – 25% от общите разходи за здравеопазване. В България за 2016 година картината е следната – за здравноосигурителни плащания по ЗБНЗОК са били предвидени 2.8 млрд. лв., в това число за лекарства са определени 750 млн. лв., а за медицински изделия – 80 млн. лв. или общо 830 млн. лв., следователно за лечебните заведения остават 1.9 млрд. лв. В същото време общите разходи за лекарства, изделия и други лекарствени средства за 2016 г., които включват както публични, така и частни разходи, се оценяват от Quintiles IMS на 3.5 млрд. лв. Дори да се предположат над 1 млрд. лв. частни разходи за лечебна помощ, съотношението пак остава с повече от 30% превес на разходите за лекарства. Изводът е, че неефективното управление и липсата на контрол очевидно са превърнали здравната система на България в една голяма аптека", посочва още Илко Семерджиев.
"В заключение – зная, че бръкнах в гнездото на осите и реакцията не закъсня. Готов съм в съда, ако въобще се стигне до там, да представя факти и доказателства, които ще разтърсят не само българското общество. Това е работата на министрите на здравеопазването – да помагат на здравната система и хората, независимо от това дали са на власт или са тенденциозно подсъдими", завършва той.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
10571
1
05.04 2017 в 15:52
Последни коментари
Тръмп избра продуцента на неговото реалити ''Стажантът'' за специален пратеник в Англия
Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на ''Лукойл'' в Бургас
Вълна от опити за палежи залива Русия
Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на ''Лукойл'' в Бургас
Банско откри ски сезона с Марк Жирардели и Михаел Валхофер (СНИМКИ)