Радев: Въпросът не е дали Украйна ще влезе в НАТО, а кога ще стане това

Въпросът не е дали Украйна ще влезе в НАТО, а кога това ще се случи. Отговорът на този въпрос ще зависи от развитието на бойното поле и способността за постигане на устойчив мир.

Това заяви българският държавен глава Румен Радев при откриването на 28-ата годишна правителствена кръгла маса, организирана от The Economist в Атина. Държавният глава е на работно посещение в Гърция, където по традиция се провежда икономическият форум. 

Eвропейското ни бъдеще зависи от способността да поддържаме и развиваме ролята на Европейския съюз като гарант за сигурността, стабилността и просперитета на европейските граждани и на регионите в съседство, да укрепваме нашата сигурност и отбрана и да разработим ясна стратегия за връщане на мира в Европа, каза Радев. 

В изказването си на форума президентът Радев открои предизвикателствата, пред които Европа е изправена на фона на войната между Русия и Украйна. Всеки ден от конфликта води до нарастване на риска за световния мир, посочи държавният глава и допълни, че той вече се е превърнал във война на изтощение, на глобален икономически сблъсък, който изтощава нашите икономически и социални системи, подхранва политическа нестабилност и популизма в ЕС и поставя на изпитание европейската отбранителна архитектура, индустрия, единство и солидарност. Затова от първия ден на тази война България остро осъди агресията на Русия и е част от усилията на ЕС за оказване на подкрепа за Украйна, включително за амбициите на страната за пълноправно членство в съюза, посочи държавният глава.

По думите на Румен Радев войната на Русия срещу Украйна обхваща множество чувствителни теми, но за да постигне ЕС целите си, не трябва да избягва отговорите на трудни въпроси. Войната ни изправя пред много предизвикателства, включително за нашето критично мислене, способността да анализираме задълбочено и оценяваме всички стратегически и оперативни аспекти и рискове, отбеляза държавният глава. По думите на президента това е затруднило и определянето на постижими политически цели и обединяването им в стратегия.

„Войната изправи пред предизвикателство способността ни да определим желания краен резултат, какво означава „победа“, както и да изработим стратегия, използвайки всички налични инструменти – военни, икономически и дипломатически“, подчерта Румен Радев.

„Всички видяхме примери за погрешни стратегически преценки в тази война“, заяви президентът и открои подценяването от руска страна на стремежа на Украйна да отстоява своята независимост и суверенитет, както и неспособността на руския генерален щаб да превърне политически цели като „денацификация“ и „демилитаризация“ в приложима военна стратегия през първия етап на войната.

Погрешни са се оказали и оценките за устойчивостта и капацитета на руската икономика и военна индустрия.

„Помним анализите на много водещи експерти и политици, че в резултат на тежките санкции руската икономика ще рухне за няколко месеца и дори, че Руската федерация ще се разпадне. Нищо от това не се случи“, посочи държавният глава. Президентът напомни, че средният ръст на икономиката в ЕС е по-нисък от обявения в Русия – 3.6%, а страната произвежда повече снаряди и военно оборудване от Обединена Европа.

Като друг пример президентът открои окуражаването на украинското военно ръководство от редица съюзнически експерти и лидери, което е довело до подценяване на основни принципи на оперативното изкуство, което изисква определени условия като превъзходство в жива сила, оборудване и въздушно надмощие за осъществяването на каквито и да е настъпателни операции. Резултат от това са много човешки жертви и материални загуби при продължително афишираното украинско контранастъпление, а Русия е спечелила инициативата. „Очевидно е, че трябва да преосмислим следвания подход към тази война и възможно най-скоро да се завърнем към дипломацията и преговорите“, подчерта държавният глава.

Румен Радев призова Европа да надгради концепцията си за стратегическа автономия, развила се активно през последните няколко години под натиска на предизвикателствата в сферата на сигурността. По думите на президента европейската стратегическа автономия изисква засилване най-вече на конкурентоспособността на ЕС чрез укрепване на индустриалния потенциал в съответствие със зеления и дигитален преход, осигуряване на сигурността на доставките на критични суровини и автономното производство на достъпна и чиста енергия, стимулиране на иновациите и технологиите и развитие на изкуствения интелект. Румен Радев подчерта и необходимостта от по-нататъшно развитие на транспортната, цифрова и енергийна свързаност между европейските държави и постави акцент върху отбранителната промишленост и преодоляването на фрагментацията по отношение на отбранителната индустрия.

В рамките на дискусията в отговор на въпрос от изпълнителния редактор на „The Economist“ Даниел Франклин за членството на Украйна в НАТО, президентът подчерта, че всички съюзници са потвърдили ангажимента си за подкрепа на присъединяването й към Алианса. 

Следете новините ни в GoogleNews