Радан Кънев е адвокат по професия, съдружник в адвокатска кантора. Член на ръководството и председател на младежката организация на БЧК до 1998 г. Публицист, автор на десетки политически публикации и на политическия интернет-дневник „Записки на реформиста“. Заместник-председател на ДСБ от 2011 г. Отговаря за социалната политика в партията. Водач е на варненската листа на коалиция ДСБ-БДФ.

Преди дни използвахте следната метафора „бюрокрация е ръкавица на мафията”. На кого е нужна тази „ръкавица” и как може да изхвърлена?

В рамките на моя живот (роден съм 1975 г.) имах възможността да видя и грубата власт на диктатурата, и грубата власт на групировките и мутрите. Днес привидно не е така. Има демократична процедура, има формална икономическа свобода, дори и привидно свободни медии. А всички виждаме, че истинска свобода на инициативата няма, че истинска свобода на словото няма. Всеки мой приятел, всеки от хилядите събеседници в кампанията го потвърждава. Какво ни спира, какво ни ограничава, ако не е ботушът на диктатурата и бухалката на мутрите? Вездесъщата бюрокрация, върховенството на чиновника. Може да сме демокрация, може да сме формална пазарна икономика, но не сме правова държава.

Зад произвола на чиновника стоят същите интереси на мафията – на едрата номенклатура от късния комунизъм, на техните производни от групировките. Те купуват изборите, те организират партийните назначения, те упражняват властта си с ръкавицата на бюрокрацията. Ограничават конкуренцията, опорочават обществените поръчки и търгове, насърчават местни и национални монополи, „подрязват крилата“ на дребния и семеен бизнес.

По тази причина българите живеят в крайна несигурност – няма гаранции срещу злоупотреби от страна на властта, няма защита срещу корупция, няма доверие в правосъдието, т.е. в изпълнението на задълженията и закрилата на уж свещената частна собственост. Тази несигурност е пряка причина за икономическия упадък. Варна е много типичен пример – най-лошата администрация, най-високи нива на корупция и като следствие – незапомнена в историята на града бедност и безработица.

Решението е в нови правила. Ясни, прости и валидни за всички норми, които да ограничават произвола на бюрокрацията. 

Голяма част от българските социолози не изключват избухването на нови протести през есента, особено при невъзможност за съставяне на правителство. Според вас , реалистичен ли е подобен сценарий? Има ли шанс за малкия и средния бизнес в ситуация на спирала от избори и протести?

Такъв сценарий е възможен единствено, ако БСП и ГЕРБ категорично доминират следващия парламент и рискуват съдбата на нацията в името на собственото си разбиране за партиен интерес. Очевидно е, че вътре в тези партии се водят жестоки битки, че те въвлякоха цялото общество в мафиотска война, която няма връзка с изборната кампания и с реалните проблеми на хората. Сформирането на следващо правителство може да се превърне в заложник на същите конфликти. А гражданите имат нужда от бързи и смислени решения на проблемите – на безработицата, монополите, сриването на дребния бизнес. Спирала от избори и протести ще е много опасна за икономиката.

Сред целите в предизборната програма на ДСБ са създаването на нова заетост и достойни пенсии. Кои са конкретните стъпки за постигането на тези две цели?

Нова заетост може да бъде създадена от малкия бизнес и от самонаетите. Наивно е да очакваме големи и международни инвеститори в момент, в който самите българи нямат доверие на институциите и пазара. Трябва да върнем доверието на малкия бизнес с бързо приемане на закони, които многократно да улеснят започването и поддържането на семейни и занаятчийски предприятия, да премахнем бариерите, да ограничим произвола. От една страна, трябва да се приеме предложението ни за Кодекс за малкия бизнес, който да изброи изчерпателно правилата за започване на различни видове стопанска дейност. Да въведем уведомителен вместо разрешителен режим, за да могат хората да започват работа незабавно, а не след многомесечни инспекции. Трябва да намалим осигурителните доходи и прагове за десетки видове професии и занаяти, да премахнем праговете в изостаналите и бедни региони. Трябва да намалим данъка за едноличните търговци и да възстановим патентния данък за много дейности. 

Пенсиите са функция на приходите в НОИ. За да има прилични пенсии, трябва да има повече осигурени лица, и то осигурени на реалния си доход. Според нас най-важно е да възстановим справедливостта в пенсионната система, равновесието между вноските и получаваните пенсии. Да премахнем всички привилегии. Така ще насърчим хората със средни и по-високи доходи да не ги укриват и да плащат вноските си.

Твърдите, че 600 хил. българи, които са активни и работоспособни, могат да извадят страната ни от кризата. Но как тези българи могат да бъдат мотивирани да го направят?

В голяма степен отговорих на този въпрос. Свободата в икономиката не е даденост, за нея са нужни здрави институции, които да налагат еднакви правила, да ограничават бюрокрацията и монополите. Връщането на доверието в институциите бързо ще възстанови и доверието в пазара. Хората искат да гарантират доходи и образование за семействата си и предпочитат да го направят чрез семеен бизнес. Но трябва да видят институциите готови да им съдействат, не да им пречат.

Още по темата

27/04/2013

България

Костов: Борисов е обида за десния човек

12/04/2013

Общество

Костов: ГЕРБ направиха севернокорейско изстъпление в Арена Армеец (видео)

12/04/2013

България

ДСБ представя управленската си програма