Президентът на първа копка с Фандъкова: Да не забравяме основните въпроси със Северна Македония

Надявам се държавното ръководство на Република Северна Македония да прояви мъдрост и политическа смелост за решаване на основните въпроси, които реално ще отключат вратата за начало на преговори за членство в Европейския съюз.

Това заяви президентът Румен Радев, който заедно със столичния кмет Йорданка Фандъкова направи първа копка на строежа на нов храм в кв. "Люлин" 9 - "Св. Патриарх Евтимий Търновски".

Радев участва в церемонията по покана на БПЦ, която строи храма на терен, предоставен безвъзмездно от Столична община. С решение на СОС бе учредено безвъзмездно и безсрочно право на строеж на Софийската света митрополия, изготвен бе проект въз основа на издадена виза от главния архитект на София. 

Радев открои проблемите, свързани с правата на македонските българи, като ключови за изграждането на пълноценни двустранни отношения и отваряне на вратата за начало на преговори за членство. 

По думите на държавния глава от посещението на българския министър-председател в югозападната ни съседка има позитивни сигнали и всяка стъпка, която води до задълбочаване на нашите отношения, трябва да бъде подкрепяна.

„Наред с всички усилия за подобряване на свързаността, инвестиции, икономика и сътрудничество, да не забравяме основните въпроси, които трябва да бъдат решени“, подчерта президентът и припомни кои са те - вписването на македонските българи в Конституцията, наравно с другите части от народи, като защита на техните права и даване на възможност за тяхното пълноценно интегриране в културния и политическия живот на страната, прекратяването на езика на омразата и всякакви посегателства върху българската история и култура. „Като отговорен член на ЕС, трябва да интегрираме не проблеми, а партньори“, подчерта Румен Радев.

В отговор на въпрос държавният глава определи като абсолютно несъстоятелни твърденията, че щом България иска равноправие на македонските българи, гарантирано в Конституцията, на свой ред РСМ реципрочно може да поиска македонско малцинство в България. „Нека не забравяме, че нашите конституционни уредби са коренно различни – българската Конституция предвижда закрила на индивидуални права, докато македонската Конституция се основава на защитата на колективни права на части от народи, така че няма как това изобщо да се случи“, поясни президентът.

Помолен за коментар по евентуални промени в българския основен закон, държавният глава посочи, че преди да бъде отворена Конституцията, е необходимо да има консенсус, дебат, обществено съзряване за нуждата от промените и парламентарно мнозинство. По думите му в основата на Конституцията следва да стои човекът и неговите права, гаранции за ефективна и отговорна прокуратура, както и други промени, които трябва да бъдат дебатирани, а моментът за това е назрял. Според държавния глава поисканата чрез декларация от парламентарното мнозинство оставка на главния прокурор е израз на необходимата политическа воля за започване на законови и конституционни промени.

Следете новините ни в GoogleNews