Парламентът не почете с минута мълчание жертвите на арменския геноцид

Александра Маркарян Последна промяна на 23 април 2021 в 11:28 4864 0

Снимка БТА/Христо Касабов

Народното събрание не почете с минута мълчание жертвите на арменския геноцид, избити от Османската империя през Първата световна война.

Предложение за това направи депутатът Любен Дилов-син (ГЕРБ-СДС), но председателката на парламента Ива Митева днес отказа да го подложи на гласуване, защото по правилник то трябвало да бъде направено до 18 ч. вчера.

По цял свят почит към жертвите на арменския геноцид се отдава на 24 април.

Въпреки отказа й част от депутатите в залата - от новите парламентарно представени политически сили ("Изправи се! Мутри, вън!"; "Има такъв народ"), от БСП и др. без ДПС - се изправиха, докато други се чудеха какво да правят. Те така и не разбраха, защото за няколко секунди председателката вече беше сменила темата и анонсираше разглеждане на законопроектите за изменение на Изборния кодекс.

На трибуната излезе Арман Бабикян ("Изправи се! Мутри, вън!"), който върна въпроса за арменския геноцид и предложи признаването му с декларация. След него отбранителна позиция зае лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ, който заобиколно и отдалече предупреди как яростно би реагирала Турция, ако евентуално България признае геноцид над арменците. На този фон с декларация излезе и Демократична България.

България не е признала официално арменския геноцид. На 24 април 2015 г. Народното събрание признава "масово изтребление", а не "геноцид" над арменците.

От трибуната Бабикян заяви:

Ден преди отбелязването на Международния ден в памет на жертвите на арменския геноцид новият парламент на България има шанс да покаже ново лице. Лице на солидарност и истинска съпричастност към трагедията на повече от 1 500 000 арменци, избити или насилствено депортирани от репресивните режими в Османската империя в края на XIX и началото на ХХ в.

Тази рана в историята на човечеството продължава да кърви и да предизвиква трусове в редица цивилизовани общества точна толкова, колкото и всяка болезнена тема в историята, която отказваме да затворим. Защото избиването на арменците „проправи пътя” и на Холокоста, и на Катин, и на червените кхмери, на културната революция в Китай. Това е престъпление срещу човечество, повторило се след това в Руанда, Уганда, Босна. Непризнаването на Геноцида над арменците е омаловажаване и на горчивата историческа съдба на българите от Одрин и Беломорието.

Много държави в Европа и света дръзнаха да признаят арменския геноцид, за да могат народите им и световната общност да продължи напред. Това е морален акт, не политически! В България през 2015 година предишните управляващи не събраха смелост да нарекат събитията с истинските им имена, а стигнаха само до витиевати формулировки за трагичните исторически факти. Очевидно политиците тогава разбираха инструментите на дипломацията и добросъседството, като проява на малодушие и страх. Но хората в България вече не ги е страх!

Факт са също така и думите на Хитлер: „Някой спомня ли си избиването на арменците?”. Факт е и признаването на арменския геноцид от парламентите на Франция, Кипър, Русия, Гърция, Белгия, Швейцария, Полша, Латвия, Ватикана, Италия и Великобритания. Извън Европа, държави като Аржентина, Австралия, Канада, Уругвай и Бразилия също официално признаха и осъдиха изтреблението на арменците и прогонването им от земи, които те са обитавали повече от 8 века.

Още през 1975 година долната камара на Американския конгрес призна геноцида над арменците и задължи американските президенти да отправят съболезнователно послание към арменския народ на всеки 24 април. Факт е и решението на Френския парламент от 12 октомври 2006, когато прие Закон за криминализиране на арменския геноцид, според който всеки, отричащ неговото съществуване подлежи на наказателно преследване.

Пребиваваме в парламента на Република България в момент, в който българските граждани поискаха промяна и отказват повече да живеят с лъжи. Гражданите узряха за истината и ни изпратиха тук, за да я отстояваме като висша ценност. Гражданите поискаха честност и морал в обществените отношения и днес имаме възможност да им дадем символичен знак за това от високата трибуна на висшият законодателен орган на държавата. От ПГ на коалиция „Изправи се! Мутри, вън!“ предлагаме Народното събрание на Република България да приеме декларация, с която обявява за геноцид избиването на арменци в Османската империя през 1915-1916 година. Арменците в България, Армения и хилядите, разпръснати из целия свят очакват този акт на солидарност. След изследователите и историците, е ред и на политиците да направят своята стъпка към възстановяването на историческата правда, се посочва още в декларацията на ПГ на коалиция „Изправи се! Мутри, вън!“.

Декларацията на "Демократична България", прочетена от трибуната в пленарната зала от Цецка Бачкова, гласи:

24 април е датата за възпоменание на опита за унищожаване на арменския народ, в който над милион и половина арменци губят живота си.

Арменският въпрос се появява като дипломатическо понятие по време на Берлинския мирен конгрес през 1878 г., когато Великите сили налагат на султана да осигури и гарантира граждански права на арменците. В отговор през 1895-1896 г. Абдул Хамид Втори организира клане, в което загиват около 300 хиляди арменци. През 1908 г. в Адана са избити още 30 хиляди, а султанът е свален. Младотурското правителство обещава чрез либерални реформи да възроди Османската империя, но на 15 април 1915 г. Министерството на Вътрешните работи на Османската империя разпраща следния строго секретен документ до всички областни и околийски управители и племенни вождове:

“Възползвайки се от възможностите, които ни предоставя войната, ние сме решили окончателно да унищожим арменския народ чрез депортирането им в арабските пустини...

Правителството и великият комитет на Иттихад (така се наричала младотурската партия “Справедливост и напредък”) се обръщат към нас и заповядват: да съдействате на местните органи на Иттихад с всички сили, с които разполагате, които на 24 април при изгрев слънце ще започнат изпълнението на заповедта, съгласно секретния план....Не жалете ни жени, ни деца, ни инвалиди...”

Така от 1915 г. до 1918 г. се прилага план за унищожаване на арменския народ, при който по особено жесток начин са убити около милион и половина арменци - повече от половината нация. Не малко други, особено деца, са насилствено помохамеданчени. Цялото арменско население търси спасение в бягство от родните земи.

На две последователни вълни - след Абдулхамидовото и младотурското кланета - се извършва масово преселение на арменци в България. Прокудени от родните си домове, керваните от бежанци - голи, боси, окървавени, без документи - са влизали в свободна България в продължение на години: майки и бащи без децата си, деца без родителите си.

По това време самата ни държава е тежко пострадала от две загубени войни, а населението тъне в бедност и нищета. Но българите били великодушни и състрадателни и отворили домовете и сърцата си за измъчените бежанци. На тези, които искали само да преминат през страната ни, за да търсят на друго място своята нова родина, България дала свободен коридор, снабдявайки ги с нансенови паспорти.

Хиляди арменски бежанци видели обаче именно в България и в гостоприемството на местните жители шанс за избавление от страданията си и възможност да изградят своя втори дом. На тях през 1923 г. правителството на Александър Стамболийски дава българско гражданство.

Тези арменски бежанци научили децата и внуците си, че, за да се отблагодарят на България, трябва много да я обичат. Думата България станала свещена за тях и с годините те станали част от живата плът на българския народ, от неговите работници, занаятчии, интелектуалци, музиканти, спортисти.

През 2015 г. Европейският парламент обяви 24 април за Европейски ден в памет на жертвите на геноцида над арменците в Османската империя през 1915 г. Шестнадесет от държавите-членки ЕС също са признали официално арменския геноцид. Той е доказан с категорични исторически факти и автентични документи.

И макар, че в декларацията си от 2015 г. българското Народно събрание успява да избегне думата „геноцид“, използвайки „масовото изтребление на арменците”, ние от “Демократична България” намираме за дълг да назовем събитията с истинското им име. Да ги признаем и осъдим като “геноцид”.

Поклон пред невинните жертви на арменския геноцид!

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови