Парламентът блокира Плана за възстановяване. Вторият транш от 724 млн. евро е под въпрос

Народното събрание блокира Плана за възстановяване и устойчивост. Втори транш засега няма да има и вече всичко е въпрос на предоговаряне.

В предизборните си кампании партиите говореха колко важни са законите по ПВУ и как те трябва да бъдат приети до края на годината, когато изтича срокът за всички 22 реформи, заложени във втория етап, за да получим втория транш на обща стойност 724 млн. евро.

Днес обаче депутатите отхвърлиха двата законопроекта - на Надежда Йорданова и на Министерски съвет - за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Реформата е заложена в ПВУ със срок за изпълнение до края на 2022 г.

За законопроекта, внесен от Надежда Йорданова, гласуваха 197 народни представители, като 65 бяха "за", 120 -"против" и 12 "въздържали се".

За законопроекта, внесен от МС, гласуваха 175 депутати: 72 "за", 71 гласа "против" и 32 "въздържали се".

22 закона за над 724 млн. евро: Какво трябва да свърши НС, за да получим парите по Плана

След гласуването Искрен Митев от ПП обяви, че с отхвърлянето на законопроектите НС е блокирало втория транш от средствата по Плана.

Радомир Чолаков от ГЕРБ даде заявка за работна група, която да изготви нов законопроект.

Пред OFFNews Милен Матеев от ПП заяви, че втори транш няма да има, тъй като реформите ще останат неизпълнени. По думите му единствената възможност, за да получим втория транш, е предоговаряне.

Законопроектите предлагаха създаването на единен централен орган за външно подаване на сигнали, като за изпълнението на тези функции е определена Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Предвижда се тя ежегодно да изпраща на Европейската комисия данни за броя на постъпилите сигнали, извършените проверки и резултатите от тях, както и да публикува на интернет страницата си тази информация. Със законопроектите се цели осигуряването на защита на лицата в публичния и в частния сектор, които подават сигнали или оповестяват публично информация за нарушение на българското законодателство или на актове на ЕС, станала им известна при изпълнение на служебните им задължения.

Златан Златанов от „Възраждане“ заяви, че този законопроект е ненужен, защото е една компилация от съществуващи норми в нашето законодателство. Единствената съществена разлика е вкарването на административно-наказателни разпоредби, твърди той.

„В законопроектите за КПКОНПИ няма определена структура. Как ще подсигурим работата на КПКОНПИ? На второ място - излиза се извън рамката на директивата. Какво ще прави в трудовото законодателство този проект? Третият проблем - предлагаме криптиращи мероприятия. Трябва да изчистим тези три оснoвни проблема между първо и второ четене“, заяви Маноил Манев от ГЕРБ.

Надежда Йорданова обясни, че на първо четене се обсъжда нов за правната ни система законопроект, който вплита в себе си много важна антикорупционна мярка.

Според нея, за да бъдат разкривани нарушения, някой трябва да сигнализира за тях, а тези хора трябва да имат защита.

Другият принципен въпрос, на който Йорданова обърна внимание, е кой да бъде единната точка за подаване на сигнали. Тя уточни, че едната алтернатива е това да бъде омбудсмана на Република България, а другата - антикорупционната комисия.

Мая Димитрова от БСП заяви, че партията няма да подкрепи законопроектите, защото според тях те са идентични и много от предложените норми са неясни.

Следете новините ни в GoogleNews