Депутатите от комисията по отбрана отхвърлиха ветото на президента върху промените в закона за отбраната. 

Според председателя на комисията ген. Константин Попов, който е и вносител на промените, мотивите на държавния глава не са основателни и не са недостатъчно правно аргументирани. Попов, който ръководеше Военновъздушните сили преди Румен Радев, изрази мнение, че се надява мотивите да не са политически. 

Според депутатите от комисията президентът неправомерно е върнал целия закон, а не само оспорените параграфи. 

Единият от текстовете, които оспорва президентът, е свързан с изслушването в комисията по отбрана на висшите офицери, след като те са получили пагоните си от президента. Според държавния глава тук се въвежда нова фаза в процедурата и парламентът ревизира работата на президента по отношение на удостояването с генералски звания. Другият спорен текст е по отношение на най-висшата цивилна длъжност в администрацията на Министерството на отбраната - постоянния секретар на отбраната, към когото се добавят нови изисквания. Според вносителите на промените се преодоляват някои "неясноти и непълноти в статута на най-висшия държавен служител в МО".

Президентът не е на същото мнение и дори смята, че с новите текстове се създават условия за дискриминация спрямо редица категории лица. Новите изисквания, посочва той, не са гаранция за по-висок професионализъм.

От президентството излязоха със съобщение, в което опровергават твърденията на депутатите за това, че президентът е допуснал грешка, като е наложил частично вето, а с издадения указ се връща за ново обсъждане целият закон, а не само оспорените текстове, както е посочено в мотивите към указа.

Не само юристите в президентстката институция, но и Конституционния съд и цялата практика по упражняване на вето, следват стриктно разпоредбите на Конституцията на Република България - чл. 101: „…. Президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане…“. При упражняване на конституционното право на вето президентът с указ връща целия закон, независимо дали са оспорени отделни негови разпоредби, или целият текст, се посочва в съобщението.

Според него Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) още през 1991 г. урежда процедурата, която се развива при упражнено вето на президента. Сега действащият ПОДНС в чл. 86 съдържа подробна уредба, като регламентира двете възможни хипотези на върнатия закон – оспорен в цялост или частично.

Напомняме, че в пленарна зала се гласува целият закон, а не само оспорените от президента разпоредби.

Ключови промени в законодателството следва да се извършват след широк обществен дебат и най-вече с грижа за обществения интерес и националната сигурност.

Още по темата

09/10/2017

Политика

Президентът наложи вето на Закона за отбраната и въоръжените сили