"Това бяха твърде странни консултации, ако трябва изобщо да бъдат наречени така. В понеделник сутринта господин президентът обяви сбор на партиите по обед и изиска тяхното присъствие. Това е един армейски подход към влизането в разговори с политическите партии. Не е възможно при толкова кратък период на предупреждение да се организират последователни и успешни консултации. Самите партии имаха нужда да разговарят помежду си в конкретната ситуация и обстановка. Според мен президентът Радев сериозно избърза, обявявайки края на тези консултации, като той разбра отказа на БСП и на "Продължаваме промяната" да се явят веднага по негово привикване като някакъв тип упражняване на власт от тяхна страна и не закъсня и той самият да упражни власт по отношение на тях."

Това коментира политологът проф. Огнян Минчев пред bTV.

По думите му е "въпрос и на възпитание, и на процедура" да се даде възможност на отсрещната страна да нагласи графика си за среща и е трябвало тя да бъде договорена между двете страни.

"Не може да обявиш сбор по армейски, по уставен начин два или четири часа, след като си решил да събираш партии", категоричен е професорът.

Удачната формула на властта

"Удачната формула е партиите в парламента да направят много добра оценка на ситуацията и да се опитат да надраснат тези разделителни линии, които характеризираха българската политика през последните две години. Разделителни линии, които не казвам, че нямат смисъл или че нямат основание, но ние се намираме в една съвършено нова ситуация с висока инфлация, с война на 200 км от българските граници. (...) Смятам, че в настоящия парламент е разумно и възможно да се създаде коалиция, която да избегне поредните предсрочни избори, най-малкото защото ако те бъдат проведени, в следващия парламент в най-добрия случай ще се сблъскаме със същите политически сили, които ще трябва да правят същите усилия."

Проф. Минчев е уверен, че ако условието за създаване на работещо правителство е да се договори нов премиер или нова формула на властта, това "си струват усилията", тъй като след нови избори бихме изпаднали "в абсолютно аналогична ситуация на тази, в която се намираме в момента, ако не и по-лоша".

ГЕРБ в коалицията?

"Има варианти и възможности и ГЕРБ да бъде част от тази коалиция. Разбира се, другите политически сили, особено тези, които биват наричани "партии на промяната" или "реформистки партии", биха желали при създаването на някакво оперативно сътрудничество с ГЕРБ Бойко Борисов - председателят на ГЕРБ - да не е на първа линия. Това може да бъде договорено във формулата на кабинета, който ще бъде направен. Всичко е възможно тогава, когато има желание за подобен успех."

На въпрос защо нарича служебните кабинети "отживелица" проф. Минчев отговори:

"На първо място, защото те бяха предвидени в българската конституция в един период, в който българската демокрация правеше своите първи стъпки. И на практика служебният кабинет е един инструмент на конституцията, който бе създаден, за да избегне възможността една политическа партия да злоупотребява със своя статут на управляваща и да влияе върху начина, по който ще бъдат провеждани следващите парламентарни избори, независимо от това какви са те, но особено ако са предсрочни.

Мисля, че 32 години по-късно ние трябва да имаме съзнанието за това, че процедурите на българската политическа система са достатъчно добре практикувани, достатъчно добре реализирани, за да може България да сменя своето управление по стандартните начини, характерни за всяка друга европейска страна. Алтернативата е когато правителството е изгубило доверието на парламента, изгубило парламентарно мнозинство, имаме определен период от време, в който партиите, без да е необходимо президентът да посредничи, да влизат във взаимоотношения помежду си свободно, да предлагат или да не предлагат нов вариант на кабинет, да го гласуват и ако в рамките на съществуващия парламентарен мандат са в състояние да излъчат втори кабинет, това да бъде един чисто парламентарен процес. България е парламентарна република и тя не се нуждае от външни усилия - в случая на президента, за да направи подобни консултации и да излъчи подобно правителство."

Проблемът на българската президентска власт е, че в настоящия период от нашето развитие нейните граници са твърде разтегливи. Поради конкретните условия след протеста през 2020 г. първото служебно правителство на президента Радев на практика надвиши, и то надвиши според някои оценки драматично правомощията на един служебен кабинет, който да припомним трябва да осъществява оперативно управление на държавата и да подготвя следващите избори. Този първи служебен кабинет на президента надвиши значително тези правомощия. Той тръгна да сменя всички шефове на специалните служби, тръгна процес на така нареченото "изчегъртване" - дума, която никак не ми харесва. Тръгна процес на реална смяна на властта, както персонална, така и структурна във всички институции на държавата с опит тази смяна на властта да бъде легитимирана преди самите избори, в рамките на служебния кабинет с революционни обстоятелства: "Ние премахваме корумпираните и слагаме некорумпирани". Това е нелегитимно от гледна точка на конституцията и показва, че самият институт на служебния кабинет вече не представлява някаква бариера пред злоупотреба с конституционните разпоредби, а самият този институт на служебния кабинет представлява злоупотреба с конституционните разпоредби".