Комисията за борба с трафика на хора съветва как да се пазим при работа в чужбина

Националната комисия за борба с трафика на хора обръща внимание на рисковете при започване на работа в чужбина, които в някои случаи се превръщат в трафик на хора с цел трудова експлоатация. 

Комисията започва ежегодната си кампания за превенция на трафика на хора. 

Много от хората, които търсят възможности за сезонна работа извън страната, особено в разгара на пролетта и началото на лятото, както и младите хора, които избират студентските бригади или искат да продължат образоването си в друга страна, рискуват да попаднат на недобронамерени посредници, работодатели или дори познати и приятели. Те често са склонни да злоупотребят с мечтите, плановете, амбициите и доверието на търсещите работа, чието желание е да осигурят по-добри условия за живот на себе си и семейството си.

Трудовата експлоатация е един характерен пример за причините, поради които трафикът на хора е определян като съвременната форма на робство. При случаите на трудова експлоатация предварителните договорки с работодателите обикновено се разминават драстично с реалните условия на живот и работа или изобщо не са обвързани с предварително подписан договор. Жертвите полагат принудителен труд, който се заплаща минимално или не се заплаща изобщо, документите им за самоличност са отнети от работодателя, заплащат нерегламентира сума (дълг) за това, че им е осигурена работа. Много често те не започват работа веднага след пристигането си, а са принудени да чакат, докато изхарчат наличните си средства и задлъжнеят на работодателя, който често им вменява допълнителни задължения за разходи, които трафикантите уж са направили за жертвите. Условията на живот много приличат на условията на труд – под поносимия житейски минимум.

Националната комисия за борба с трафика на хора ви приканва да бъдете внимателни, когато заминавате да работите в чужбина.

Не забравяйте, че за да започнете работа в чужбина трябва предварително да подпишете договор, който да регламентира условията на работа и времето, за което сте наети. Задължително трябва да получите копие на договора на български език (или език, който разбирате), както и на официалния език за страната на работодателя. Не предоставяйте документите си за самоличност на никого, под никакъв предлог. Преди да заминете, свържете се с някоя от организациите, които предоставят повече информация относно възможностите за безопасно пътуване и работа в чужбина, за да се информирате, посъветвате или проверите фирмата посредник. Намерете контакти на организации в съответната страна, с които бихте могли да се свържете, в случай че имате съмнения и притеснения относно работата си.

Проучете агенцията, чрез която заминавате, както и фирмата, университета или работодателя, при когото отивате. Можете да намерите списък с лицензираните трудови посредници на сайта на Агенцията по заетостта: https://www.az.government.bg/intermediaries/ 

Предварително се информирайте за законодателството, режимът на пребиваване и работа за български граждани в страната, в която заминавате. Можете да получите повече информация относно трудовата миграция от Службите по трудовите и социалните въпроси (СТСВ) на МТСП към дипломатическите представителства на Република България в европейските страни с най-големи български общности: http://www.mlsp.government.bg/index.php?section=POLICIESI&I=266

Ако сте в чужбина и сте в беда, незабавно се свържете с българското представителство в страната, в която се намирате. Потърсете помощ от полицията дори да нямате документи. Вие сте жертва на сериозно престъпление и полицията ще Ви окаже помощ.

Комисията за борба с трафика на хора разказва и две истории на пострадали от трафик на хора българи, започнали работа в чужбина, като техните имена, произход и място на пребиваване са променени. 

Строители в Германия

Иван Христов е безработен мъж на средна възраст, от малък град в Северозападна България, който има дългогодишен опит в областта на строителството. Препоръчан от познати, заради професионалните си качества, той попада на млад мъж, който набира работници за строителство на жилищна сграда в Германия. Предложението за работа включва осигурени транспорт и обзаведена квартира, с всички необходими за пребиваването условия, както и превод на необходимите документи. Обещаното заплащане е доста примамливо и г-н Христов не се колебае дълго дали да приеме това предложение за работа.

При заминаването си г-н Христов е убеден от бъдещия си работодател да му предостави документите си за самоличност, за да му бъде изготвен трудов договор, като впоследствие той успява да го убеди също да подпише редица документи на немски език, който той не разбира.

При пристигането си, г-н Христов е изненадан от това, че настанен във фургон, в близост до строежа, на който се предполага, че ще работи, в който живее заедно с още пет души. Без баня, тоалетна, кухня и каквито и да било елементарни битови условия, той и останалите работници прекарват около две седмици без изобщо да работят, тъй като на строителния обект в момента се извършват друг тип дейности от местна фирма, която е наела свои работници.

Г-н Христов и колегите му са заплатили „такса“ от 200 евро, която дължат в отплата на това, че им е била осигурена работа. Работа така и не започват, а услужливият им шеф периодично им дава дребни суми в аванс, с които работниците да могат да преживяват криво-ляво. Личните спестявания на г-н Христов са на път да се стопят и пред него стои опасността да остане завинаги оплетен в мрежата от зависимост и очакване. Той рискува и успява да вземе обратно документите си за самоличност, под претекст, че срокът на валидност на личната му карта скоро изтича. С помощта на близки и приятели в България, които намират свои познати в Германия, той успява да се прибере обратно в страната, като с последните си останали средства купува спасителния автобусен билет, който го прибира у дома. 

И до сега не знае каква информация са съдържали документите на немски език, които е подписал и дали някой не е злоупотребил с неговите данни и подпис.

Бране на горски плодове в Швеция

Ивайло, Атанас и Иван са приятели от детинство, които живеят в ромската махала на малко селце в Източна България. В техния край няма много възможности за препитание, а те имат семейства и по няколко деца за изхранване. Заедно с още десетина души от тяхното село, те решават да заминат да берат боровинки в Швеция. Чували са, че там хората могат свободно да берат плодове в горите и като ги продадат на прекупвачи, да изкарат доста пари. През махалата често минава Тенчо, от съседно село, който има бус и предлага да закара групата до Швеция. Ако нямат пари сега, може да му платят след като продадат плодовете и съберат достатъчно - и за транспорта, и за това, че ги е „уредил“.

Ивайло, Атанас и Иван взимат заем от роднини и успяват да заделят някой лев – да имат някоя пара настрана, понеже на път всичко се случва. Но повечето хора от тяхното село тръгват без да имат и стотинка в джоба – вярват на Тенчо, че бързо ще наберат много боровинки, ще ги продадат ще изкарат достатъчно пари, да им стигнат и за път и за няколко месеца след това.

В Швеция ги чака голяма изненада – това лято е по-студено и узрели боровинки трудно се намират. Няколко дни обикалят из горите, спят навън, на студа и едва оцеляват. Тенчо хваща няколко по-възрастни мъже и жени, които му дължат пари и ги води да просят из градовете, после им събира парите и така докато му върнат дължимото. През останалото време обаче им купува храна и така те отново му задлъжняват и дългът сякаш никога няма да се изплати.

Тримата приятели виждат, че от брането на боровинки нищо няма да излезе. Имат още заделени пари, които ще им стигнат за път и решават да търсят начин да се приберат при семействата си. От здравните медиатори, които идват да помагат на хората в махалата, са чували, че ако си в чужбина и нещо си закъсал, трябва да търсиш посолството. Успяват да обяснят в общината на близкото село от къде са и, че искат да се приберат. От там ги водят в посолството, а служителите им помагат да си купят билети за път и те се успяват да се приберат живи и здрави. И тримата са се зарекли повече да не вярват на такива предложения за работа.

Ако имате притеснения, можете да се обадите на:

Главна инспекция по труда
Гореща телефонна линия - 0700 17 670
Телефон за сигнали на български граждани, работещи в чужбина (00359) 2 8101 747

Национална телефонна линия срещу трафика на хора, поддържана от фондация Кампания А21 – 0800 20 100
Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ)
http://www.knsb-bg.org/;
Трудово-правна приемна: 02/ 40 10 427

Фондация „Асоциация Анимус“ (и за пострадали от насилие) – тел. + 359 2 981 76 86

Национална комисия за борба с трафика на хора – тел. + 359 2 807 80 50 (работно време: от понеделник до петък, от 9:00 до 17:30 ч.)

Местните комисии за борба с трафика на хора, с работно време от понеделник до петък, от 9:00 до 17:30 ч., в градовете:
Благоевград, тел.: + 359 73 86 77 77;
Бургас, тел.: + 359 56 814 218;
Варна, тел.: + 359 52 820 677;
Велико Търново, тел.: + 359 62 619 222;
Монтана, тел.: + 359 96305 471;
Пазарджик, тел.: + 359 34 402 241;
Пловдив, +359 32 622 136; Русе, тел.: + 359 82 841 918;
Сливен, тел.: + 359 44 61 11 02

Още по темата

04/05/2016

Политика

Програмата срещу трафик на хора с мерки и за мигрантите

27/09/2015

Анализи и Коментари

Българската мафия е основен източник на трафик на хора към ЕС

Следете новините ни в GoogleNews