Как Албания призна българското малцинство в последния момент

Този път ГЕРБ и БСП, както и ВМРО и ДПС действаха в синхрон

Георги Савчев Последна промяна на 14 октомври 2017 в 15:05 10934 1

Снимка parlament.al

Късно в петък вечерта Албания призна българското малцинство в страната, след като парламентът в Тирана одобри Закона за защита на малцинствата.

Законът беше приет със 102 гласа "за", 10 "против" и 1 "въздържал се".

Текстът за българското малцинство обаче беше включен преди дни във финалните поправки на законопроекта.

Дълго време в документа, подготвен от албанското правителство, бяха изброени за малцинства македонците, гърците, власите, черногорците, сърбите, бошняците, ромите и египтяните.

Във вторник представителите на управляващата Социалистическа партия и опозиционната Демократическа партия в правната комисия на албанския парламент приеха поправката в законопроекта и добавиха българите сред официално изброените малцинства.

Натиск до последния момент

Наложило се е президентът на ПЕС Сергей Станишев да позвъни на председателя на групата на Социалистическата партия в албанския парламент Таулант Болла, а евродепутатът от ГЕРБ/ ЕНП Андрей Ковачев да разговаря с Генц Полло – заместник-председател на опозиционната Демократическа партия. Това допринесе за консенсусната поправка в правната комисия на албанския парламент, съобщиха от пресцентъра на ВМРО.

Преди тези стъпки въпросът за официалното признаване на българското малцинство в Албания беше повдигнат в телефонен разговор на министър-председателя Бойко Борисов с албанския премиер Еди Рама на 28 септември, както и от страна на вицепремиера Захариева по време на срещата й с президента Илир Мета в Тирана в края на юли и при последната й среща с албанския й колега Дитмир Бушати преди седмица в Солун.

Същевременно местните български организации в Албания, подкрепени от фондация "Българска памет", изпратиха подписка до албанския парламент и правителството с искане малцинството им да бъде признато редом с всички останали етнически малцинства в страната.

"На последната пленарна сесия в Страсбург отново с общи усилия осигурихме подкрепата на 29 депутати от 9 страни за спазване на препоръките на ЕП и за включване на българското малцинство в проектозакона и за поддръжка на петицията-подписка на албанските граждани от български произход", съобщават от ВМРО.

Ключова роля имаше и внесената от Ангел Джамбазки (ВМРО/ ЕКР) и Андрей Ковачев (ГЕРБ / ЕНП) поправка в доклада на ЕП за Албания за 2016 г., която призовава страната да признае българско малцинство в районите на Мала преспа, Голо бърдо и Гора. Благодарение на подкрепата, осигурена и от останалите български депутати в своите групи, поправката беше одобрена в пленарна зала от над 400 евродепутати.

Коментарите на българските евродепутати

Признаването на българското малцинство в Албания е сериозен успех – нашите сънародници категорично не трябва да бъдат използвани като разменна монета в чужди геополитически сметки или да стават жертва на натиск от кръгове, приближени до Никола Груевски. Общата позиция на българските евродепутати е силен призив, който беше чут от албанските власти. Очаквам новият закон за малцинствата да гарантира правата на българите в Албания в съответствие с международните стандарти и препоръките на ЕС, коментира президентът на ПЕС Сергей Станишев след гласуването в парламента в Тирана.

Според ръководителя на българската делегация в ЕНП Андрей Ковачев " това е исторически ден. Българската общност се опитва да получи права от 104 години, като особено интензивно усилията бяха подновени през последните няколко години."

Това показва, че можем да постигаме национални каузи, когато всички гледаме в една посока. Този въпрос обедини премиера, евродепутати, правителство и Народно събрание. Благодарност и за усилията на българските организации в Албания и всички приятели на българската общност и на България в Република Албания. Не на последно място благодарност и към европейския подход на нашите приятели и колеги от албанския парламент. Отново се доказа, че европейската интеграция е единственият начин за решаване на исторически проблеми в нашия регион и допринася за това тъмните сенки от миналото да избледнеят, каза още Ковачев.

Свидетели сме на исторически момент - коментира и евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки - Беше направена историческа крачка, която възстановява историческата справедливост и разбива тежки фалшификации за българските общности на Балканите. Благодаря на колегите, с чиито общи усилия успяхме да постигнем този резултат. Признаването на съществуването на историческото българско малцинство е положителна стъпка в развитието на отношенията на Балканите. Спазвайки европейските препоръки, Албания показва, че има желанието и волята да работи активно за бъдещо членство.

Групата на Алианса на либералите и демократите в Европа и особено делегацията на Движението за права и свободи в нея последователно работи в защита на правата на малцинствените групи в Европа. Това е с още по-голямо основание така, когато става въпрос за зачитането на права и свободи на наши сънародници. Ето защо целенасочената подкрепа по отношение на инициативата за признаване на българското малцинство в Албания е от особено значение за нас, заяви и евродепутатът от ДПС/АЛДЕ Филиз Хюсменова.

Македонските организации не спряха с обидите

Години наред най-големите противници на признаването на българското малцинство са македонските организации, регистрирани в Албания.

През седмицата партията Македонски алианс за европейска интеграция, която се обявява за "единствената македонска партия, защитаваща интересите на македонския народ в Албания", протестира срещу включването на българското малцинство в проектозакона.

Генералният секретар на партията Васил Стерьоски заяви на пресконференция в Корча, че "македонците в Албания не са българи, а българи в Албания са единствено работещите в българското посолство в Тирана."

Стерьоски нападна българските организации и в парламента в Тирана. На дебат в парламентарна комисия в началото на месеца той заяви, че "в Преспа, Гора и Голо бърдо, където се претендира, че има българско малцинство, живее само македонско малцинство. Това искане е част от проекта за "Велика България".