Българите зад граница не са по-стари и по-нови емигранти. Те са представители на българската нация по света, носители на традиция, на култура, на българския език. Те не са другите българи, заяви по време на отчета си по повод две години от встъпването си в длъжност вицепрезидентът Илияна Йотова.

"Българското самосъзнание, произход, националност, правата, чувството за принадлежност и желанието да бъдат със своите сънародници в България не могат да бъдат поставени под условие, не могат да се слагат в скоби или в кавички. Не можем да си позволим повече разхищение на национален ресурс и следва спешно да си отговорим на въпроса – каква е стратегическата политика на България към сънародниците ни", каза тя.

Йотова припомни, че през 2018 година се е срещала с историческите български общности, със сънародниците ни от страните от Централна Европа – Чехия, Словакия, Унгария, както и с емигрантите ни от Западна Европа, САЩ и Южна Америка.

"Какво ни казаха те: необходима е цялостна държавна политика – от образованието, запазването и развитието на българския език до създаване на условия и мотиви за тяхното връщане в страната. Какво трябва да предприемем? Необходими са промени, които да гарантират успеха на политиките за и с нашите сънародници навън. Спешно трябва да се актуализират Законът за българите в чужбина, Законът за българското гражданство, Законът за чужденците в България, постановления на МОН, Законът за дипломатическата служба", категорична е вицепрезидентът.

Йотова посочи и кои са належащите проблеми и възможните им решения.

Според нея безспорен приоритет е оцеляването, запазването и разпространението на българския език.

"Съществуват реални рискове от изчезване на българския език в историческите диаспори, по различни причини. Предлагаме на всички нива на контакти, преговори, при подписване на международни и двустранни споразумения изучаването на български език и условията за това да бъдат неизменна част от претенциите на българската държава. От българска страна имаме нужда от последователна стратегия за стимулиране на семействата от български произход, на преподавателите в училища с преподаване на български език, от програми и квалификации, откриване на двуезични училища. В момента се полагат огромни усилия, за да се открие българо-украинско училище в Одеса, едновременно с това сме допуснали да се затвори българското училище, с дългогодишна традиция, в Будапеща", посочи Йотова.

Според вицепрезидента мрежата от съботно-неделни български училища трябва да се разшири. В момента в 40 държави по света има 362 такива школа с бюджет около 11 млн. лева, където се обучават около 30 хиляди деца. Още около 70 съботно-неделни училища са основани и подпомагани от други организации без участието на България.

"Предлагаме създаването на Национален фонд за подпомагане на тези училища, защото не е достатъчен нито националният бюджет, нито може да се разчита само на спонсори. Средствата могат да бъдат част от общ фонд за политики за българите в чужбина, каквато е практиката в много страни", каза още Йотова.

Според нея трябва да се прояви и специално внимание към студентите от историческите общности, които учат със стипендии от българската държава в нашите ВУЗ-ове.

"Много ресурс с неамбициозни резултати. Годишно завършват около 2000 млади хора. И за тях се отнася необходимостта от преглед на законодателството, ограничаването и премахването на административните пречки до разглеждането им като професионален и кадрови потенциал. В момента заради собствените ни неуредици имаме случаи на отказали се деца, въпреки огромното им желание да учат у нас", посочи вицепрезидентът.

Йотова подчерта и че вече има концепция за създаване на Български културен институт – институция за културна дипломация, за разпространение на майчиния език и връзка с българските общности.

"Концепцията ни е изготвена въз основа на международния опит, на проведени срещи с над 80 български интелектуалци. Проучени са практиките на всички представени у нас културни институти. И нещо много важно – имаме институционално съгласие и разбиране за важността и актуалността на тази идея. Остава да я осъществим", каза тя.

Според вицепрезидента е важна и темата за представителството на българските общности.

"България има своите ангажименти към историческите ни общности, където те са представени в националните и местни органи на държавата, в която живеят. И ние стриктно бдим за гарантиране на тези права. По-сложен е въпросът с представителството на т.нар. по-нова миграция. Един въпрос, който е крайно време да бъде разрешен със създаването на обществените съвети към нашите консулски служби и определянето на техния статут, отговорности, правомощия", каза още Йотова.

Тя подчерта, че е настанало време за нова политика и взаимоотношения с нашите сънародници навън.

"Освен просветителската и читалищна дейност, могат да се направят по-тесни контакти и съвместни инициативи за бизнес, за привличане на работна ръка, за съвместни проекти. Това е и желанието на големите работодателски организации в България, които търсят съдействието на държавните органи, за да се осъществи този контакт. За нас, българите, те не са изоставени. Често обаче не съзнаваме мащабите на този потенциал, не ги включваме в националните ни политики и решения, не търсим тяхното мнение. Българите зад граница не бяха включени под никаква форма и не участваха в Българското председателство на Съвета на ЕС", добави Йотова.

Според нея отговорността на нашето поколение е в запазването на българската нация.

"Икономическият модел за следващите няколко години ще предотврати демографската криза, ще спре изтичането на активните хора и спонсорирането на чужди икономики. Икономика и демография са теми, които изискват национален консенсус, неподвластни на политически мандати. И точно тук на разделението и партизанщината трябва да противопоставим държавата, която не е остаряло понятие, а представлява най-сериозния дефицит в България. Да заложим на високите технологии, на туризма и селското стопанство. С национален и европейски ресурс резултатите няма да закъснеят, ако въпреки политическите нюанси имаме общо разбиране къде искаме да стигнем и какви искаме да бъдем", каза вицепрезидентът.

Според нея много положителна новина е, че над 60% от българите са убедени, че мястото ни е в ЕС.

"Те чакат активната роля на политиците. Трябва ни национална визия за активна роля и политическо влияние на България през политиките на Европа. Смели предложения пред ЕК, категорично отстояване на българските интереси от евродепутатите, твърди позиции и решения пред правителствата на останалите 27", заяви Йотова.

Според нея първата крачка в тази посока е предстоящата предизборна кампания за ЕП.

"Кое е първото и задължително условие за българските интереси? Национално разбирателство по въпроси от български интерес и визия за промяна на Европа, споделени от всички партии. По ключови политики като разширяване, миграция, сигурност, борбата с двойните стандарти, върховенството на закона. Не пречи нито на политическите убеждения, нито на партийната кампания. Няма нищо лошо, ако всички участници в изборите имат един и същи отговор на поне 7 точки. Една от тях – след успешното председателство и налагане темата за Западните Балкани, трябва да бъдем дългата ръка на Европа тук в тази част на света. Комисар по разширяването би увеличило влиянието ни, би направило възможно включването на България и в Берлинския процес, би засилило позициите ни на европейски посредник с Турция", посочи вицепрезидентът.