Предвиждаме да не вдигаме данъците, да не променяме данъчното законодателство - нито в посока корпоративно подоходно, нито в посока на лични данъци в Закона за данъците върху доходи на физически лица. Ако намерим възможност да оптимизираме данъчното облагане, ще го направим.

Това заяви финансистът Пламен Данаилов от ПП "Има такъв народ" на онлайн дискусия с членове на BESCO (Българската стартъп асоциация) на въпрос каква е политиката на партията за данъчното облагане. 

"Ситуацията е доста динамична и трудна. Стимулиране на секторите с висока добавена стойност е приоритет за нас. Търсене на възможности за стимулиране чрез данъчни стимули е заложено в нашата програма от страна както на капиталообразуването, така и на и корпоративните разходи, които да могат да бъдат добре признавани, за да се намали данъчната основа. Не предвиждаме промени и в социалното осигуряване. Ако общото ниво на заплатите в България се вдигне и средната заплата се увеличи, ще има повече постъпления и във социално осигурителните фондовете", каза той.

През последните 2 години BESCO развива нов тип легално дружество - договорно акционерно дружество. Идеята е дружеството да решава проблеми на технологичните компании, като лесно създаване на опции или дялове за служители. Също така идеята е лесна и евтина регистрация с минимален капитал от 2 лв., но да има сходна гъвкавост като АД. Дружеството е хибридно между ООД и АД. България е една от страните, които не е изградила правна рамка за най-динамичните и бързоразвиващи се компании. Бихте ли подкрепили този законопроект?

Александър Рашев, член на Комисия по правосъдие в "Има такъв народ" обясни, че се работи в областта на търговския закон.

"Обсъждаме много идеи и опции за стимулиране на бизнеси, като сме на мнение, че такива инструменти се използват в България, но нямат автоматичен механизъм. Мислим върху тези въпроси и ще ни е много приятно да се запознаем с вашия законопроект. На линия сме за обсъждане и съдействие по въпроса", допълни Рашев. 

На въпрос за дигиталните трудови книжки, електронната идентичност и това кога ще видим дигитално и работещо електронно управление, както и дали партията има силите да направите тази стъпка от А до Я, отговори Любомир Каримански, председател на Комисията по икономика и финанси. 

"Електронното управление като израз е доста изхабено, бих го нарекъл дигитално. Досега не е направена реформа в процесите в публичния сектор. Преди да се внедри едно електронно управление, трябва да се направят трансформации в самите процеси, така че да достига като услуга по защитен начин. Оттам нататък може да се мине към платформите и внедрявания на отделните етапи. Първото нещо, което трябва, но никой не го е направил, е премахването на фрагментацията на електронните услуги в България - да може да се въведат процеси, които ще ликвидират дублирането на действия в публичния сектор, което ще доведе до икономия в мащаба", посочи той. 

Според него трябва а се направи цялостна оценка на активността и на дейностите.

"Трябва да имаме една единна платформа, за да може всички хора да ползват услугите - в България да се създаде най-накрая единен център за управление на данни в публичния сектор на правителството", заяви Каримански.

"Трябва да имаме единна база данни и да се трансформират процесите. Повечето правителства залагат на icloud решения и на компютърни софтуери, но не и на самата същност, която е в основата на едно електронно управление, а именно да имаме ясен и ефективен процес и да може този процес да стъпи на едно добро управление на данни", добави председателят на комисията по икономика на ИТН. 

По темата за необходимите реформи на пенсионните фондове, отговори софтуерният инженер Орлин Тодоров, който участва в групите към "Има такъв народ" за електронно управление, социална политика и икономика.

"Темата с пенсионното осигуряване и на частните пенсионни фондове е заложена много силно в програмата ни. Заложили сме много силно именно на пенсионните реформи, които да отворят възможност на фондовете да инвестират по-гъвкаво средствата в тях, за да постигнат реална доходност над тези 0,5%. Същевременно да обвържем възнаграждението, което получават по-тясно с резултатите, а не както е сега - на база на една фиксирана начална такса от всяка вноска", посочи Тодоров.

От думите му стана ясно, че партията е заложила на големи промени в това как фондовете могат да инвестират средствата си към по-рискови инвестиции и към българската икономика. "В момента те инвестират или в чужбина, или в български държавни облигации", добави той. 

Каримански също се включи в дискусията и заяви, че "Има такъв народ" възнамерява да вдигне този един процент поетапно. "Смятаме, че е разумно в един мандат да наблюдаваме между 5 и 7% вдигане. Искаме да видим реалното инвестиране на средствата в икономиката. Едно от промените трябва да бъде именно контрола. Трябва да има група на заинтересованите страни - представители на всички, които заделяме пари в този стълб. Към момента не се наблюдава участие на заинтересованите страни, така че да има влияние върху решения, които се взимат", обясни председателят на комисията по икономика и финанси.

Членовете на BESCO повдигнаха и темата за недостига на висококвалифицирани кадри и за привличането на такива от чужбина. От организацията посочиха, че в последните години са работили за въвеждането на стартъп виза, която стимулира предприемачи от трети страни, както и се работи по подобряваме ефикасността на сините карти. 

"Възнамеряваме да променим сегашната политика за сините карти и визите на квалифицирани кадри. Това ще стане първо с промяна на сроковете, които са изключително мудни, след това завишаване отговорността на българските работодателите, които трябва да носят отговорност за начина, по който се привличат хора, за тяхната реализация, за това те да могат да остават в страната ни. Всичко това е предвидено в изменение на сега съществуващата уредба, която предвижда много нисък контрол. Другото важно е уседналостта и постоянния адрес, ще се придържаме към холандския и люксембургския модел", каза Каримански. 

По думите му трябва да се привлекат и българите, които са в чужбина, но дори да не са българи - да могат да дойдат и да работят спокойно.

"Не искаме само да привличаме в един притегателен център София, а да превърнем отделните райони привлекателни за всякакъв вид квалифицирани кадри", заяви той. 

Светослав Георгиев - д-р по оперативен мениджмънт добави, че бившите социалистически републики страдат от едни и същи проблеми. По думите му между 1990 и 1998 г. над 800 000 българи, голяма част от тях изключително интелигентни, са напуснали България. 

"Преди влизането в Европейския съюз и малко след това имахме леко връщане в България, след това отново имаше излаз навън. Сега около кризата се появяват хора, но това е просто временно. Най-големият проблем е липсата на квалифициран човешки персонал. Сините карти със сигурност ще помогнат, но това е самото начало", заключи той.

Георгиев даде пример с квалифициран персонал от Виетнам.

"Трябва да помислим имаме ли институциите, които да помогнат на тези хора да бъдат въведени в българската ценностна система, начина на живот и т.н., защото знаем, че когато се смени една среда с друга, те не могат да доставят това, което по принцип доставят. Искаме да направим система, в която всеки чужденец, дошъл в България, да се чувства достатъчно добре, достатъчно помогнат, да може да даде най-доброто от себе си и да помогне на България", заяви Георгиев. 

От думите му стана ясно, че българската диаспора е един от важните приоритети на "Има такъв народ".

"Има много хора в различни части на Източна Европа, които имат голям интерес да се върнат в България или да се заселят тук. Процесът в момента е тромав, не знаем техните нужди. Говорим, че искаме да дойдат, но те какво искат и очакват е друг въпрос", смята той. 

Инвестирайки в тези хора, трябва да сме сигурни, че няма да използват България като трамплин и да се преместят в някоя западноевропейска държава, тъй като, както знаем, че най-големият разход в една фирма е образование и подготовка. Един от най-крещящитге проблеми, е че българските инвеститори не виждат човешкия ресурс като важен, а той е най-важният, обясни Георгиев и допълни, че приоритети в тази сфера са сини карти, българска диаспора, както и еко система за чужденци.