Депутатските заплати да се дължат от полагането на клетва до деня преди клетвата на новоизбраните, иска ГЕРБ

OFFNews 02 април 2024 в 16:48 1076 0

Снимка БГНЕС/АНТОН СТАНКОВ

Радомир Чолаков

Възнаграждението на депутатите да се дължи от деня на полагане на клетва до деня преди клетвата на новоизбраните. Това предлага Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС с проект на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Изменението се прави заради възникналите спорове дали е възможно да има начисляване на двойни възнаграждения, ако мандатът на предишния и новоизбрания парламент се застъпят в периода от обявяването на имената от Централната избирателна комисия (ЦИК) и акта на заклеване.

Казусът възникна след направените конституционни промени, според които парламентът няма да се разпуска, ако не избере правителство. 

Спорен се оказа чл. 46 от Конституцията. В ал. 4 е записано "с полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното Народно събрание". Това означава, че старият парламент продължава да работи до полагането на клетва на новите депутати. По този начин за периода на застъпване може да се стигне до това депутатите да получават заплати и за двата мандата. Друг интересен казус е, че в периода на застъпване в парламента може да има 480 депутати. Периодът може да е 10 дни или две седмици, докато новият парламент положи клетва.

С предлаганата промяна от Радомир Чолаков се предвижда създаването на нова алинея със следното съдържание: "Възнаграждението се дължи от деня на полагане на клетва от народните представители до деня, предхождащ деня на полагането на клетва на новоизбраните народни представители. При предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител по реда на чл. 72, ал. 1 от Конституцията на Република България възнаграждението се дължи до датата на постановяване на решението на органа по чл. 72, ал. 2 на същата".

В мотивите е записано, че така се избягват недоразумения за евентуално застъпване на мандатите и възнагражденията на народните представители след промените в Конституцията.

"По този начин, в систематична връзка с други разпоредби, беше възприет принципът за непрекъсваемост на законодателната власт, намиращ своето основание в чл. 1, ал. 1 на Конституцията на Република България: "България е република с парламентарно управление", отбелязва вносителят.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Там ли му е мястото на Войнишкия паметник (подкаст с Манол Глишев)