Деница Сачева, водач на листата на ДСБ в Хасково, е собственик и изпълнителен директор на ПР и рекламна агенция "ИнтелДей Солушънс". В периода 1999-2001 година е началник на кабинета на министъра на здравеопазването. Член е на Борда на Международната асоциация на PR- специалистите (IPRA) и на Европейската асоциация на директорите по комуникации.

Г-жо Сачева, какви мерки ще предложи ДСБ, за да съживи малкия и средния бизнес на местно и на национално ниво?

На първо място, когато говорим за малките и средни предприятия, трябва да си даваме сметка какви са проблемите, които те изпитват днес. Те са свързани преди всичко с това, че в значителна степен движението на пари в България следва монополите, олигарсите и определени политически интереси. Малките и средни предприятия са в доста неблагоприятно положение и са задушавани както от перманентни данъчни проверки, ревизии, одити и хиляди инструкции от страна на различни държавни агенции, така и с мерки, които на практика блокират тяхното развитие, особено когато говорим за обществени поръчки и европейски фондове. Малките и средни предприятия са обречени да бъдат подизпълнители на по-големите компании - всъщност реално те да свършат работата, но да бъдат и задушени от това да я свършат за възможно най-ниска цена.

Като имам предвид тази диагностика, съвсем естествено е, че Демократи за силна България предлага на първо място да се вземат мерки за ограничаване на монополите, на злоупотребите с монополно положение, за облекчаване на данъците и бюрокрацията, например като се премахне дискриминационната данъчна ставка от 15% за едноличните търговци и да се наложи облагането им като самонаети лица. Предвиждаме още законодателно намаляване с 90% на бюрократичните процедури; нулева ставка за данък печалба, когато печалбата се реинвестира обратно в бизнеса и редица други мерки.

Ние предлагаме също да има срокове, в които проверките да не се повтарят, тоест ако има преминала данъчна проверка в една малка фирма, да има определен гратисен период, в който да не може да бъде наложена втора проверка. В момента виждаме, че малките и средни фирми буквално са се превърнали в брашнен чувал за институциите и когато, например, излязат данъчните, влиза Главната инспекция по труда и обратното. Спечеленото от тях отива за покриване на административни разходи на обслужване на одитори и контольори, вместо да послужи за развитие на бизнеса.

Кои са най-наболелите проблеми на Хасково, където сте водач на листата на Демократи за силна България?

Проблемите в Хасково не са толкова по-различни отколкото проблемите в цялата страна, а именно бедност и беззаконие. Всъщност, абревиатурата на името на Бойко Борисов в интернет пространството – Б. Б., може би трябва да се дешифрира точно така – бедност и беззаконие.

В Хасково проблемите са същите, каквито са проблемите в цялата страна, но възможностите за развитие са много по-големи, отколкото в други райони, защото Хасково е граничен район, тук има възможност за търговия и съвместен бизнес с други две държави – Турция и Гърция. Тук има големи възможности за развитие на българското земеделие, на зеленчукопроизводството и животновъдството.

Обикновено в районите по границата би трябвало да има живот, много цветове, защото има голямо движение на хора, на пари на стоки - за съжаление, това движение на територията на Хасково е по-скоро в посока контрабанда и незаконен внос на различни стоки, включително зеленчуци, стоки за битово потребление, дрехи. Това унищожава възможностите за развитие на местен бизнес, създава трудности и пречки за местните производители. Контрабандата тук задушава развитието на хората, това е проблем, за чието преодоляване са необходими политическа воля и твърда решителност.

Всички тези мерки, за които говорих преди малко, за облекчаването на малкия и средния бизнес, ще благоприятстват тези хора в Хасково, които искат да развиват малки семейни фирми, собствено производство, туризъм. Шивашки предприятия тук също са в не особено благоприятно положение и заради данъчното законодателство, и заради контрабандата.

Възможностите на Хасково могат да бъдат реализирани, само ако областта се представлява от адекватни политици. Проверих какво се е случвало в Народното събрание на Хасково през последните 4 години. За съжаление, видях, че през целия мандат на предишното Народно събрание е бил зададен само един-единствен въпрос за Хасково – на Емилия Масларова по повод идеята да се направи в Харманли бежански лагер. Нито един от хората, които Хасково е излъчило в предишния парламент, независимо от коя политическа сила, не е бил адекватен изразител на интересите на Хасково. Аз искам да бъда точно такъв човек.

Как бихте противодействали на контрабандата?

Могат да бъдат наложени, например, различни мита за внос на определени стоки, които идват от други страни. Особено що се отнася до зеленчуци и плодове. Тук всеки втори се занимава с това и казва, че контрабандата е това, което го души, че картелите са най-големият враг. Казват: „Знаем къде се събират, знаем кои са“.

Трябва да има много по-сериозен контрол и мерки, много по-безкомпромисна борба с такива практики и с корупцията на границите и възможностите за такава контрабанда. Но тя може да се води само от хора, които искат да спрат това, а не да бъдат бенефициенти на контрабандата.

Много хора, които се занимават с контрабанда, са хора, които очевидно желаят да живеят на ръба на закона, но в момента немотията и недоимъкът водят до това, че страшно много обикновени хора се занимават с контрабанда, макар и на дребно, защото намират в това единствен начин да оцелеят. Така че подобряването на цялата среда и на бизнес климата също е начин за борба с контрабандата – много от принудените да го правят, не искат да живеят така.

Ако можеш да си изкарваш парите достойно, никой няма да е в състояние да те изкуши да прекрачваш закона.

Пред бизнеса стоят и други проблеми – трудното получаване на европейски средства по проекти, затлачено от администрацията, например. Как вие ще ги решите или поне облекчите работа на бизнеса по европроекти?

Трябва да се има предвид, че голямата част от европейските средства не се усвояват заради правила. Дълго време ни обясняваха, че нямаме достатъчно капацитет, даже ГЕРБ си позволиха да викат експерти от Световна банка и да взема заем, Световната банка да ни обучава как да използваме парите от Европейския съюз. Ние нямаме нужда от това обучение. Имаме нужда от други правила, по които тези средства да се разпределят и по които да се работи. Защото голяма част от правилата и процедурите на европейските програми в България нямат европейски еквивалент. Те са българска инвенция на българския начин на мислене, че ако някой ползва европейски средства, той непременно би злоупотребил с тях. Всъщност европейските проекти в България в значителна степен създават трудова заетост за юристи, одитори, счетоводители, контрольори, ревизори и всякакви други хора, само не и за онези, които биха ги използвали, за да създадат жизнеспособни проекти, които след това да продължат се самоиздържат и да продължат да се развиват.

Именно тези правила трябва да бъдат променени, за да може цялата енергия на бизнеса да не отива в удовлетворяване на одиторите, а в създаването на качествени проекти. Трябва задължително да се въведат авансови плащания, както и срок, в който държавната администрация е длъжна да изплаща дължимото към бизнеса. Не може да има задържане на такива мащабни суми, защото една част от причините за междуфирмената задлъжнялост е именно това, че държавата е най-големият некоректен партньор на бизнеса. И това го казвам не просто защото съм го прочела някъде, а от горчив личен опит. Защото самата аз работя по проекти и програми и повече от 7-8 години и моята собствена фирма е била на ръба на фалита заради забавени плащания от страна на държавата повече от 9 месеца. През този период съм висяла от другата страна с банков кредит. Така че много добре знам какво безсмислие в крайна сметка се оказват европейските проекти и програми, защото спечелените пари трябва да заминат за лихви за банковите кредити или да не могат да бъдат инвестирани, защото са затворени в безсмислени банкови гаранции и обслужват чиновническо безхаберие.

Също смятам, че трябва да има гаранционен фонд, който да подпомага държавните институции, когато нямат възможност да изплатят средства по една или друга причина. Така няма да се спира движението на парите, които са кръвоносната система на едно общество. В момента, в който запушиш една артерия, ти можеш да съсипеш целия организъм. И въобще начинът, по който се мисли за парите в България трябва да бъде тотално сменен, защото до този момент постоянно само ни се обяснява как трябва да се спести, как трябва да се правят икономии, как трябва през цялото време да мислим за общата финансова стабилност, но всъщност никой не се грижи за ликвидността на фирмите. Когато парите спрат да се движат, каква е тази финансова стабилност? Тя ще остане само на документи, само на хартия. Хартиената финансова стабилност изкара хората на улицата. Това е нещо, за което всеки бъдещ политик, който се занимава с тези въпроси, би трябвало да си дава сметка.

Какъв трябва да е срокът, в който държавата да е длъжна да изплаща дължимите пари?

Не повече от 30 дни. Защото за малкия и средния бизнес това е от ключово значение. Имам компания от 12 години. Едва през последните години въведохме принципа на 90-дневно отложено плащане към нашите подизпълнители надолу по веригата  или към фирмите контрагенти. И го наложихме не защото го искахме, а защото държавата ни принуди. Никой не иска да работи некоректно. От хората, които са излезли на пазара и имат свои фирми 90% са като нас. Те искат да работят достойно, честно и коректно. Никой не иска да работи като лъже другия или като бъде принуждаван да лъже другия.

Протестите през февруари избухнаха заради високите сметки, злоупотребите с монопол и общото недоволство на хората от властта. От тогава насам много се говори за справяне със злоупотребата с монополно положение, но като че ли само се говори. Какво вие ще направите, за да ограничите злоупотребите с монополно положение?

Още преди година и два месеца Демократи за силна България внесе законопроект за промени в Закона за защита на конкуренцията, който трябваше да лиши от доста правомощия, но този закон отлежава в Народното събрание и не можа да види бял свят точно защото очевидно имаше по-скоро коалиция „за“ монополите, отколкото желание за борба с тях. Навсякъде по света монополното положение се преследва, защото то не благоприятства развитието на която и да било демокрация. За каквото и да става въпрос – енергетика, медии, здравеопазване, навсякъде монополите се ограничават с конкретни законодателни мерки, ограничава се възможността да има монополно положение, защото това задушава сектора и в крайна сметка води до повишаване на цените. Конкуренцията е тази, която може да намали цените. При монополно положение те само растат. Законът, който вече е внесен в предишното Народно събрание от ДСБ, може просто да бъде приет от следващото НС и аз се надявам, че това ще се случи.

Споменахте здравеопазването. В тази област като че ли се въртим в омагьосан кръг. Какво трябва да направи следващия управленски екип в сферата на здравеопазването?

Политическа партия ГЕРБ дойде с много гръмки обещания в здравеопазването. Тяхната предизборна програма за здравеопазване звучеше по един начин, но действията им направиха диаметрален противоположен кръг. По отношение на прословутата мантра за демонополизация на Здравната каса аз се опасявам, че, благодарение на ГЕРБ, това няма да бъде възможно, защото, вследствие на абсолютна некомпетентност, а може би и лобистка злонамереност, в края на миналата година със закон беше унищожено доброволното здравно осигуряване. Всъщност, всички доброволни фондове за здравно осигуряване в България – 19 на брой – трябва да се прелицензират като застрахователи и част от тези фондове предприеха действия да се слеят с различни застрахователни дружества, други тръгнаха по пътя към ликвидация или към замразяване на дейността. Те съвсем скоро няма да съществуват. Ние ще бъдем първата страна в света, в която политиците не разбират каква е разликата между осигуряване и застраховане. Това беше направено заради европейска директива, която българските политици не прочетоха или не разбраха добре. Иронията на съдбата ще е тази, че през октомври или ноември тази година Европейската комисия най-вероятно ще ни наложи санкции за това решение, защото така ние блокираме движението на пациенти и не изпълняваме друга европейска директива. Така че дали заради глупост или лобистка злонамереност, резултатът ще е много трагичен за нас.

По отношение на Диагностично-свързаните групи (ДСГ) - това е метод за финансиране на болници от 70-те години на миналия век. Те са създадени за ограничаване на разходите в програмите за бедни в САЩ – Медикейд и Медикеър. Клиничните пътеки са далеч по-еволюционно развит метод за финансиране на болници. Не случайно Германия купи метода за клинични пътеки от Австралийската здравноосигурителна каса, а Австралийската здравноосигурителна каса го предостави безплатно на България в рамките на помощ от японското правителство, която ползвахме по времето на създаването на НЗОК.

За мен е голяма загадка какво си купи България по време на управлението на ГЕРБ от Австралия със секретно решение на Министерския съвет при положение, че преди 10 години хората ни предоставиха модела и дори авторът на модела за клинични пътеки беше в България и лично помагаше на българските национални консултанти и специалисти да разработят българските модели. Ние наистина не само, че се въртим в кръг, а се и затлачваме с едни думи и термини, които 15 години се говорят и девалвират всеки един ден. 15 години слушаме мантри като национална здравна карта, клинични пътеки, диагностично-свързани групи, електронно здравно досие. Ясно е, колкото и да го плюха този модел, че няма друг, който да е подходящ за България. Ясно е, че България трябва да върви по модела на солидарно здравно осигуряване, който е единственият, доказано работещ европейски модел и е подходящ както за българските условия, така и за българската икономика, традиции, имайки предвид цялостното състояние на страната. Въпросът е, че всички трябва да се убедят, че няма друг път, трябва да се върви по правилния път. Трябва да се прочете Националната здравна стратегия, която беше приета от Народното събрание през 2001 година – 2001-2010. Ако тази стратегия беше изпълнена, към днешна дата, ние щяхме да бъдем за пример в Европейския съюз. Не Холандия щеше да е първата страна по предоставяно качество на здравните услуги, а България щеше да бъде тази страна.

Касата трябва отново да стане обществена институция, трябва да има възможности за повече здравноосигурителни фондове, процентът от Брутния вътрешен продукт за здравеопазване трябва да скочи от 4.1 на 6%. Парите на НЗОК – 1.5 милиарда, които Симеон Дянков национализира, трябва да се върнат в резерва на касата. Това беше най-ярката проява на комунизма, на който са изразители ГЕРБ. ГЕРБ не са дясна партия. Начинът им на мислене и поведение ги характеризира като тежка комунистическа партия от преди 80-те години. Трябва да се намерят механизми и да започне  тяхното поетапно възстановяване, защото това действие беше противоконституционно. Конституционният съд отсъди даването на 340 милиона лева от бюджета на НЗОК в МЗ през 2011-а и даването на още 100 през 2012-а като противоконституционни действия. Ако това са противоконституционни действия, национализирането на 10-годишните спестявания на българските граждани от резерва на БНБ си е мега противоконституционно действие. Симеон Дянков трябва да бъде съден за това свое решение.

За сравнение мога да кажа, че в Естония здравната каса също подпомогна държавния бюджет, там това се случи чрез заем. Това е нормалната дясна логика. Хората, които имат десен и демократичен начин на мислене, те уважават интереса на другия и търсят балансирани решения, при които не един страда за сметка на друг. Балансът на решенията би следвало да се търси от разумните политици. Така че в областта на здравеопазването: да се върнат обратно парите, да се върне обратно солидарността и най-после лечебните заведения и лекарите да престанат да живеят в този разкрачен стоеж да комунистическа демокрация, в която хем са с възможностите, които им дава Търговският закон, хем са като скопени коне, защото министърът на здравеопазването или шефът на касата им разпорежда какво да правят. Здравеопазването е територия на свободен професионализъм. То не може да бъде администрирано, управлявано от един или двама души.