За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Комисията по бюджет и финанси отказа да разгледа на днешното си заседание Закона за държавния бюджет за 2025 година. Вместо това ще разгледа само предложенията за промяна на ДДС, за удължителния закон на предходния бюджет, както и собствените си вътрешни правила за работа.
Точката изненадващо отпадна от дневния ред на ресорната комисия, която беше сформирана преди коледната ваканцията на депутатите. Тогава обаче не беше избрано ръководтство. То бе назначено от председателя на парламента Наталия Киселова, като председател на бюджетната комисия стана Асен Василев от "Продължаваме промяната - Демократична България". По време на заседанието на комисията Делян Добрев от ГЕРБ предложи председателстващият да бъде сменен, защото "няма необходимите професионални и морални качества". Василев обаче не подложи на гласуване предложението на Добрев, като се аргументира, че това може да се случи само със санкция на председателя на НС.
В началото на заседанието членовете на комисията гласуваха отпадане на още четири точки от дневния ред, по предложение на Павела Митова от "Има такъв народ" - предложените от Министерския съвет промени в данъчните закони и законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г.
Така в дневния ред на заседанието остана само приемане на вътрешни правила за работа на Комисията по бюджет и финанси и изслушване на министъра на финансите Людмила Петкова относно бюджета за 2025 г, законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Атанас Зафиров и група народни представители, законопроект за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на Закона за държавния бюджет за 2025 г.
В последното предложение на Министерския съвет се гарантират заплатите, пенсиите и всички социални плащания. В публичния сектор минималната работна заплата остава 933 лв. до приемането на новия бюджет, в частния - увеличението до 1077 лв. е задължително. Когато приходите за съответния период са недостатъчни, останалите разходи ще се свиват до размера на приходите.
Така разписан законопроектът трябва да остане в сила до края на март.
Служебното правителство внесе Закона за държавния бюджет в парламента на 13 декември 2024 г. Той обаче беше разкритикуван от повечето политически партии, както и от различни браншове и експерти.
Изслушване на служебния финансов министър Людмила Петкова
По време на изслушването в ресорната комисия, Петкова посочи, че "не предложеният проект застрашава фискалната стабилност, а приетите хаотични политики и законодателство, които са отразени в него".
"Служебното правителство пое отговорност и състави проект на бюджет за 2025 година при спазване на изискванията на Закона за публичните финанси. Въпреки че по прогнозни оценки разходите значително превишават приходите, по-конкретно с 18 млрд. лева, служебното правителство внесе бюджет с дефицит от 3 на сто от брутния вътрешен продукт", заяви Петкова.
По думите й проектобюджетът за 2025 г. отразява действащи политики и законодателство, включително действащи решения на Министерския съвет.
"Тези политики не са на служебното правителство, а са политики, приети през последните няколко години в условията на политическа нестабилност. Бюджетът за 2025 година отразява всичко, което беше направено или не беше направено през последните 3 години с всички произлизащи последствия", посочи Петкова и допълни, че това не е бюджет на отчаянието, на измислени или натъкмени цифри, а е опит на служебното правителство без повишаване на основните данъци да бъде постигнат дефицит в рамките на 3 на сто от БВП.
Според финансовия министър основните критики към предложения бюджет са, че служебното правителство не предлага намаляване на разходите, а приходни мерки с неясен ефект.
Петкова посочи, че разходната част по проектобюджета е в размер на 98 млрд. лева, което представлява ръст от 17 млрд. лева спрямо плана за 2024 година и ръст от 20 млрд. лева спрямо изпълнението.
"Най-значителното увеличение се наблюдава в разходите за персонал, които възлизат на 23 млрд. лева или увеличение с 4,9 млрд. лева спрямо плановете за 2024 година. Заложените социални плащания, включително пенсиите, са в размер на 40,5 млрд. лева, което представлява ръст от 5,7 млрд. лева спрямо плана за 2024 година", посочи тя и отбеляза, че ръстът на заплатите и пенсиите е значителен, като проблемът е начинът, по който те са били увеличавани през последните години, без това да е финансово обосновано.
Петкова обясни и какви са рисковете за Плана за възстановяване и устойчивост, като по думите й основният проблем на ПВУ е сгрешаната цялостна философия на плана.
"Още в началото в него са заложени тежки реформи, които не могат да бъдат изпълнени. Трябва да се отбележи, че в другите държави членки тежките реформи са ги включили най-накрая, защото първоначално са включили инвестициите, които трябва да бъдат изпълнени", каза тя.
Финансовият министър увери, че служебното правителство е в постоянен контакт както на политическо, така и на експертно ниво с ЕК, за намиране на възможни решения, свързани с плана, включително обединяване на плащания, включващи само изпълнени инвестици и реформи.
"Всяко отлагане на преразглеждането на плана крие потеницален риск една част от започнатите инвестиции да не бъдат довършени с европейски средства и да бъдат довършени с национален ресурс, какъвто не е предвиден в бюджета", уточни Петкова.
Кристина Минчева
Кристина Минчева е завършила журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Интересува се от вътрешна и международна политика, по-специално от процесите в Близкия изток. Занимават я и теми, свързани с борбата с дезинформацията и фалшивите новини, човешките права и бежанците.