Атлантическият съвет: Руската агресия е планирано ескалиране на напрежението

OFFNews Последна промяна на 26 ноември 2018 в 15:51 4228 1

Враждебният акт в Керченския проток, преставляващ директна руска военна агресия, не е случаен изолиран инцидент, а планирано ескалиране на напрежението, което Кремъл създава в Азовско море и прилежащата към незаконно анексирания Крим черноморска акватория.

Това се посочва в позиция на Атлантическия съвет на България по повод напрежението, което възникна, след като руски кораби откриха огън по украински, при което са пострадали шестима моряци, а украинските плавателни съдове бяха задържани.

В текста се казва още:

Веднага след окупацията на полуостров Крим през 2014 г. Руската федерация започна системно да нарушава правата, които Украйна има съгласно Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. и подписания през 2003 г. от президентите Владимир Путин и Леонид Кучма Договор, определящ Азовско море като вътрешни води на Украйна и Руската федерация и предвиждащ свободно плаване на всички морски съдове под украински и руски флаг на неговата акватория.

Русия отне принадлежащи на Украйна находища на въглеводороди и рибни ресурси. Конкретно Кремъл си присвои Одеското находище на газ и други находища на въглеводороди в континенталния шелф на Украйна и незаконно се опитва да регулира риболова в украинските морски зони, като блокира достъпа до тях на частни лица и предприятия.

През последните две години Руската федерация изгради автомобилен и железопътен мост през Керченския проток, с който практически постави входа към Азовско море под свой контрол. Височината на съоръжението силно затруднява трафика, правейки опасно преминаването на по-големи кораби, с което нанася съществени щети на украинските морски пристанища Мариупол и Бердянск (руските азовски пристанища са речни и поради това вреди за тях не произлизат от това обстоятелство).

От април 2018 г. Русия планомерно задържа съдове (вече над 200), плаващи в посока Мариупол и Бердянск, нанасяйки големи икономически загуби на собствениците на корабите. Това си свое действие Кремъл оправдава с необходимостта от борба срещу пиратството, каквото руската страна е решила, че има в Азовско море, докато непрекъснато и системно нарушава Конвенцията на ООН.

На 22 декември 2016 г. съгласно Приложение VII към Конвенцията на ООН по морското право е създаден Арбитражен трибунал, който разглежда делото, заведено от Украйна срещу Руската федерация поради многобройните нарушения от страна на Кремъл. До този момент Русия не е взела становище по същество по делото, но оспорва юрисдикцията на трибунала. Предстои Украйна да представи своята позиция до 27-ми ноември 2018 г. (сряда тази седмица).

Атлантическия съвет на България /АСБ/ напомня, че на 25-ти октомври 2018 г. Европейският парламент прие Резолюция относно положението в Азовско море. Според Резолюцията със своите действия Кремъл се стреми да постави Украйна под морска блокада, да установи пълна руска доминация в Азовско и Черно море и да създаде предпоставки за военна ескалация в региона. С този свой акт Европейският парламент остро осъди правонарушенията на Кремъл, чрез които бива потъпквана Конвенцията на ООН по морското право. Към настоящия момент руските компании, участвали в изграждането на моста в Керченския проток, са подложени на санкции както от страна на ЕС, така и от страна на САЩ.

Както проличава руската военна агресия, на която сме свидетели днес, е логичния резултат от предварително подготвена от Кремъл ескалация, застрашаваща мира в Черноморския регион.

АСБ отправя въпрос към министър-председателя Бойко Борисов: това ли е зоната на мир, в която иска да плават лодки и платноходки и която не се нуждае от засилено присъствие на НАТО, в което България да взема дейно участие?

В тази връзка, Атлантическият съвет на България настоява за максимално бързо стартиране и реализация на приоритетните проекти за превъоръжаване на Българската армия с модерна и оперативно съвместима с НАТО бойна техника.

Наложително е спешен приоритет да бъде даден на тези системи и платформи въоръжение и техника, които ще осигурят най-необходимите ни способности за действие сега и в обозримо бъдеще, предвид характера и източниците на рисковете и заплахите в нашия регион.

Сигурността в Черно море и посрещане на предизвикателствата от Изток трябва да бъде водещ приоритет при превъоръжаването ни. Задължително е да бъдат взети такива решения, които ще осигурят възможно най-ефективната и вече изпитана и доказана в реални бойни операции оперативно съвместима техника.

Сега е време за повече НАТО в Черно море.

България трябва да подкрепя съюзни инициативи за изграждане и развитие на способности на НАТО в региона, в изпълнение на решенията на Алианса по изграждането на адаптираното предно присъствие на НАТО на Югоизток. В тази връзка България трябва да стане домакин на съвместни съюзни формирования.

Време е вече и за повече съвместни мисии със съюзни държави по охрана на българското въздушно пространство – възможност, която беше регламентирана през 2016 г.

Този инцидент недвусмислено показва, че руската заплаха за мира в региона е реална, а не хипотетична, че е време за адекватни действия, а не за „снишаване“. Защото бурята няма да отмине. А в буря оцеляват силните и устойчивите държави, които могат да разчитат на верни и мощни съюзници. България днес е част от НАТО и не е беззащитна. Въпросът е какъв съюзник сме – плах и снишаващ се или достоен и силен член на евроатлантическото семейство на свободните народи и успешни държави.

АСБ очаква навременни и адекватни решения от всички отговорни български държавни институции с конкретни мерки за защита на националната сигурност предвид очертаващата се ескалация на напрежението в Черноморския регион.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

3774

1

ЛАФЪРДИЕВ

26.11 2018 в 19:30

Въй, въй, ама и ВЪХ!! Трабантчето на НАТО са изходило.. Интересно! Защо при преминаването на азовската флотилия на укрите, кораба за управление и буксира на 22 септември т.г. под Керченския мост нямаше такава декларация? Какво пречеше укрите да повторят дипломацията оттогава и сега за преминаването на трите речни катерчета и буксира? И дали щеше да има сблъсък? Или дайте да приложим опита на Сакашвили от Южна Осетия 2008-ма г., та да отложим изборите.. Белким процентите на Потрошенко са понадигнат барем до 5%..
За подобна декларация на атлантическите ни УЖ титани при арестуването на трите руски търговски кораба, заслужава ли се да се пита?