Рулетката – кой я измисли и можем ли да я излъжем

Не е задължително да следвате математическа система, за да спечелите

Антон Оруш Последна промяна на 27 юни 2017 в 13:00 16379 0

Кога се е появила хазартната рулетка? Достоверните сведения за това са скрити под пласта на вековете. Няма сигурни източници дори за примерна дата на появата й, защото различните сведения сочат от няколкостотин години до две-три хилядолетия.

Причината за тези "разночетения" е, че многобройните религиозни, мистични и игрови ритуали, в които се използват въртящи се или неподвижни дискове с отбелязани на тях символи и изображения, са известни от историята на множество народи и цивилизации. Както ще видим, в началото идеята за въртящия се диск, който след спирането си ще оповести определена информация, но неизвестно точно каква, не се е свързвала само с хазартни залагания. Много често това е било елемент на различни гадателски церемонии, на опити да се отгатне бъдещето. Характерно за историята на рулетката също така е, че колкото повече хронологическият преглед на историята й се приближава до Новото време, толкова по-сигурни можем да сме в намерените сведения за нейната употреба.

В началото на тази статия ще се заемем, така да се каже, с мозаична работа, поне за да имаме (като за увод) събрани версии за произхода на рулетката.

Колелото на Фортуна – богинята на късмета

Китайската връзка

Първата от разпространените легенди е, че рулетката се основава на древна китайска настолна игра, чието поле се състои от магически квадрат с наредени в него 37 фигури на животни, които трябвало да се разместят по определен начин. За съжаление, в древните китайски ръкописи няма никакви данни за точните правила на старата игра. Играта била донесена в Европа от доминикански монаси. Според легендата монасите сменили магическия квадрат с кръг и фигурите с числа от 0 до 36, а не 1-37.

Тази история не се потвърждава от никакви по-късни източници. Дори най-ранната френска рулетка от края на ХVІІІ век вече има цели две места за 0 – единична и двойна нула - което значи общо 38 позиции, а не 37. Това се вижда от описание на игра на рулетка във френския роман La Roulette, ou le Jour (1801 г.) от Жак Лабле (Jaques Lablee). Там се описва игрално колело в Пале Роял през 1796 г.: "Там има два гнезда (деления), запазени за банката в играта, откъдето тя получава и единственото си математическо предимство". След това текстът отново споменава "две места за залагания, съдържащи двете числа на банката – нула и двойна нула".

Макар "древнокитайската" теория да е интересна, най-вероятно тя не отговаря на действителността.

Римската връзка

Втората разпространена легенда е с адрес Древен Рим. Да бъдеш войник в там не било особено приятна професия. Вярно е, че от един момент нататък държавата започнала да удава право на войниците на ранно пенсиониране и ред облаги, но все пак възможността да не доживееш дотогава си оставала доста голяма. За да не позволят на бойния дух в армията да спадне, както и за да се укрепва колективният дух, командирите разрешавали на войниците немалко удоволствия – в това число и хазартни игри. Между тях имало и такива като въртене на щит, обърнат с вътрешната си страна нагоре (така разположен, почти приличал на рулетка), или пък на колелета на бойни колесници, което пък е още по-близо до усещането за съвременна рулетка.

Френската хипотеза

Следващата версия за произхода на рулетната игра ни отвежда във Франция от ХVІІ век. Любителят на хазарта кардинал Джулио Мазарини охотно откривал един след друг игрални домове из Париж. Там се разигравала и стара версия на съвременната рулетка – играта hoca. Игровото пространство представлявало кръг с 40 гнезда, всяко от които имало номер. От центъра на кръга тръгвали спици, между които се намирало малкото топче. При разиграване топчето подскачало из спиците и накрая попадало в някое от гнездата. Три от тях били означени с нула. Когато топчето влезело в тях, разбира се, че печалбата от залога на играча отивала в заведението, което при цели три такива шанса прибирало баснословни приходи. Тъй като игралните домове били държавни, те добре пълнели хазната, с чиито приходи задоволявали прищевките си Луи ХІV – Краля слънце – и раздутият му щат от царедворци. По многобройни свидетелства на съвременници, Мазарини не забравял да пълни и личния си джоб. Картина на неговото умение да удебелява собствената си кесия ни е оставил Александър Дюма в романа си "Виконт дьо Бражелон".

Френска маса за рулетка от 1800 г.

Праобраз на съвременната рулетка бил разработен през ХVІІ век във Франция от математика Блез Паскал. Според единия вариант на легендата, по време на работата си върху евентуален вечен двигател през 1655 г. той експериментирал с колело и подскачащо по него топче. Паскал, разбира се, не успял да изобрети вечен двигател, но пък се сдобил със славата на почти сигурния изобретател на модерната рулетка. Според другия варианти на същата легенда рулетката на Паскал се родила не от вечния двигател, а от неговите разсъждения за математическата вероятност за печалба на играча в лото с 36 билета.

Самата игра рулетка през следващия ХVІІІ век не била еднаква навсякъде. Колело присъствало и в популярни английски игри с колело като Roly-Poly, Reiner, Ace of Hearts и E. O., както и италианските настолни Hoca и Biribi. Рулетката на Паскал обаче станала основа на френска настолна игра с името Roulette (думата за "малко колело" на френски). Между другото, сведение за игра с това име се намира и в нормативен акт от 1758 г., издаден в тогавашната Нова Франция (Квебек), с който се забраняват игри като dice, hoca, faro и roulette.

Невинаги нулевите гнезда на рулетката са били със зелен цвят. Рулетките, използвани в парижките казина през 1790-те години, имали черен цвят за единичната и черен за двойната нула. Зеленият цвят бил въведен и за двата нулеви джоба през 1800 г.

По-сериозно

Дотук с легендите, а сега да обърнем внимание и на по-сигурните сведения.

През 1843 г. в германския курорт Бад Хомбург французите Франсоа и Луи Блан (François and Louis Blanc) показали рулетка с една нула, за да може казиното да бъде по-различно от традиционните, предлагащи игра на рулетки с две нули. Това събитие станало в казиното на горната снимка. Както свидетелстват няколко книги по хазартни игри от 1886 г., в някои ранни форми на американски игрални колела имало числа от 1 до 28 плюс единична нула, двойна нула и един допълнителен слот, където бил изобразен американският орел (на снимката отдолу). Скоро обаче това изображение изчезнало и останали само номерираните слотове. В момента рулетни колела с "орлови" слотове са изключително редки и, ако намерите такова, направо го пускайте в някой онлайн аукцион – със сигурност ще Ви зарадва поне с няколко десетки хиляди долара.

Защо на игралните колела има два вида нули? Слотовете (гнездата) "0" или zero са застраховката за доходите на казиното. Всеки път, когато топчето попадне в нулев слот, играчите автоматично губят всичките си направени залози. По този начин в дългосрочен план казиното придобива предимство пред играчите.

Ако нямаше нулев слот, след огромен брой изиграни игри като цяло казиното нямаше да има нито печалба, нито загуба на пари. То нямаше да има от какво да съществува. Парите, спечелени от едни играчи, ще бъдат същите, които други са загубили.

Ако обаче съществува поне един слот "zero", който да бъде губещ за играчите, тогава казиното ще има много малко, но все пак някакво предимство пред всички играчи. Така в дългосрочен план и след много голям брой изиграни игри, казиното ще може да има печалба на масите си за рулетка

И вече става ясно, че смисълът да съществува двойна нула е по-голяма гаранция за печалба на казиното – изчислено е, че спрямо 2,7 % при единичната нула, двойната увеличава предимството на игралния дом пред играчите на 5,26 %. Любопитно е, че в Русия през 90-те години е имало механични рулетки с три нулеви слота.

Когато през 1860 г. германското правителство забранило хазартните игри, братя Блан се преместили в последното законно работещо казино в Монте Карло, където и основали Меката на залаганията в Европа. Оттук и започнало шествието на рулетката по света. В началото на ХІХ век тя вече била достъпна в почти всяко казино в Европа и САЩ. Нарекли я с достатъчно красноречивото King of Casino Games. На повечето места разпространение получил вариантът с един нулев слот, за разлика от т.н. американска рулетка, която има два zero слота. Именно в Щатите, заради множеството опити за измама от страна на играчи и служители на казина, колелото било в края на краищата разположено върху повърхността на масата – пред очите на всички – за да се предотврати евентуалното скриване под него на механизми, компрометиращи свободното му движение. Дори в някои случаи играчи, претърпели множество последователни загуби, искали да бъде разглобено колелото, настоявайки, че в него са монтирани манипулиращи механични устройства. В САЩ също така била опростена схемата на залагания, подходяща за бързо основаните импровизирани казина. Американският стил рулетка предполагал бърза игра с бързо движение на парите, докато европейският начин на игра е значително повлиян от този френския, развил се сред луксозния отдих на европейския елит в Монте Карло.

Към средата на ХХ век вече били окончателно оформени и двата центъра на рулетната игра – Монте Карло с традиционното колело с една нула и Лас Вегас с две. Сборът от всички числа на рулетката и в двата случая е ,,дяволското“ число 666.

Стратегии и тактики за игра

През годините много хора са се опитвали да победят казиното и да превърнат рулетката от игра, предназначена за печалба на игралния дом, в такава, от която играчът може да спечели. Преди всичко това се основава на използването на различни стратегии на залагане, т.н. системи. Търсена е най-добрата такава система, като в тази дейност много се е разчитало на резултатите от минали игри – те са се смятали за своеобразен пътеводител. Например, ако в последните разигравания топчето е попадало най-много в червен слот, в следващата ситуация най-вероятно "ще се падне" точно това.

Трябва да заявим, че всички системи на игра, които се опират на някакви шаблони, в дългосрочен план водят до загуба на пари за играча. Наистина играчите, разчитащи на системи, могат да спечелят големи суми пари, но тъй като рулетката е замислена да носи печалба на казиното, броят на загубите ще бъде по-голям от този на победите. Някои от тези системи, като известната Мартингейл напр., са изключително рискови, защото при най-лошия възможен сценарий (който е математически сигурно, че в някакъв момент ще настъпи) играчът може да се окаже преследван от загуби в опит да си върне предишните, изразходвайки целия си финансов ресурс. Независимо от конкретната математическа схема на игра, никоя стратегия не може да отнеме статистическото предимство на казиното, тъй като очакваната стойност на всеки разрешен залог е отрицателна. Американският математик Патрик Билингзли (Patrick Billingsley) доказва, че няма система за залагания, която да превърне подобен вид игра в печеливше за играча икономическо начинание.

Първото сериозно "постижение" в тази област е отбелязано през втората половина на 30-те години, когато някои професионални играчи започнали да отбелязват последователни победи на рулетка, издирвайки и използвайки недостатъчно балансирани и леко наклонени игрални колела, каквито тогава не били трудни за намиране. Хората сядали около някоя маса, записвали печелившите числа и после на спокойствие анализирали данните. Постепенно обаче казината научили този номер, усъвършенствали все повече своето оборудване и заменяли проблемното.

Това обаче показва, че не всички хазартни типове са били на мнение, че единствените начини да излъжат рулетката са единствено и само математически.

Играчи срещу казиното 

Чели ли сте романа "Белю Пушилката" от Джек Лондон? Ако да, то сигурно помните една от най-интересните глави. Тя описваше фурора, която персонажът Крис правеше в казиното, след като цяла седмица наред печелеше главоломни суми и всички играчи се опитваха да разгадаят системата му, но без успех. Романа ще оставим да си го (пре)прочетете за домашно, а тук ще Ви разкажем за истинския случай, легнал в основата на художествената история.

През втората половина на ХІХ век инженери започнали да се занимават не само с математическите, а и с механичните възможности за "предсказване на случая". Такъв например е Джоузеф Джагър (Joseph Jagger) през 1873 г. в Монте Карло. Той работел като инженер-механик във фабрика за памук и се опитал да приложи своите знания в работата си по предвиждането на хазартната игра. Тъй като познавал добре производствения процес на редица механизми, разсъдил, че няма как всички произведени игрални колела да са напълно, абсолютно еднакви, защото винаги ще имат незначителни, но все пак разлики в конструкцията си. Джагър предположил, че тези механични разлики могат да станат причина при въртенето едни числа да се падат по-често от други. Той наел хора, които да записват печелившите числа в едно казино. След като проучил данните от много разигравания, забелязал, че най-често се падат числата 7, 8, 9, 17, 18, 19, 22, 28 и 29.

Строго погледнато, собствениците на казиното нямало как да забранят на играчите да се опитват да измислят системи и въобще да измамят системата по умствен начин. Нещо повече – в повечето от големите казина постоянно се навъртали всякакви хора, въоръжени с тефтерчета и писалки, които записвали падналите се числа и се оипитвали да открият някаква закономерност в тях.

Джоузеф Джагър започнал усилено да играе. Всяка вечер отивал да играе и за няколко дни взел от казиното няколкостотин хиляди долара. Други играчи не разбирали причината за успеха му, не им минавало и през ум за неговите проучвания и просто правели като него – залагали на същите числа, но почти без успех. Когато след няколко дни управата на казиното сменила местата на игралните маси, Джагър отново започнал да залага, но нямал късмет. Той проработил едва когато инженерът се преместил на предишната си печеливша рулетка.

Тогава казиното решило да опита последното си средство. Повърхността на игралните колела била покрита с разноцветни сменяеми декоративни парчета, подобни на плочки, с разграничители за различните числа. Всяка нощ, след като игралният дом затварял, собствениците преподреждали плочките по произволен начин. В резултат Джагър започнал да губи, загубата му стигнала до 125 000 долара и най-накрая той решил да спре. Останали му били около 325 000 долара, които били равни на няколко милиона сегашни, и с тях той напуснал Монте Карло.

В романа на Джек Лондон причината, макар и пак в основата си механична, е леко променена – там извънредното игрално щастие на Крис е резултат от "измятането" на колелото, разположено твърде близо до камината (вероятно под "измятане" се има предвид известна промяна на материала вследствие на топлинното въздействие).

Известният американски математик, играч и теоретик на бледжека и управител на хедж фондове Едуард Торп (Edward Oakley Thorp) заедно с математика, криптограф и инженер Клод Шенън (Claude Shannon) разработил през 1960-1 г. първия в света преносим компютър. С негова помощ те синхронизирали движението на колелото и топката и чрез изчисления се опитвали да предскажат най-вероятното място, в което ще се окаже топката. Тази система предполагала и работела най-добре с неманипулирани игрални колела, но по ред причини не се доказала като успешна.

Както нашият сайт вече Ви разказа, през 70-те години професорът по математика, специалист по теория на хаоса, обща теория на системите и иконофизика Джей Дойн Фармър (J. Doyne Farmer) проектира система, която увеличава шансовете за печалба на рулетка дотолкова, че са му забранили да влиза във всички казина в щата Невада (вж  "Как знанията по физика помагат да победим казиното на рулетка")

През първата половина на 80-те г. инженерът Джордж Мелас (George Melas) разработил т.н. low profile рулетно колело, чиято отличителна особеност била намалената дълбочина на гнездата, както и някои други конструктивни разлики, благодарение на котио се получавало бавно и плавно спускане на колелото в слота. След като през 1986 г., когато професионален хазартен отбор начело с Били Уолтърс (Billy Walters) спечелил 3,8 млн. долара на ,,стар тип“ колело в Атлантик Сити, почти всички казина за около година преминали на новия модел low profile рулетка.

Нещо подобно на Джагър постигнал в началото на 90-те испанският математик и продуцент Гонсало Гарсия-Пелайо (Gonzalo Garcia-Pelayo). Той вярвал, че резултатите от рулетните колела не са плод на абсолютна случайност. Смятал, че конструкцията на различните колела е далеч от съвършенството и, ако запише данни, въведе ги в компютър и софтуер ги анализира, ще може да докаже, че едни числа от реда 1-36 се падат по-често от други. Това и направил. Дълго време Пелайо не играел, а само записвал печелившите числа на други хора. Въоръжен с данни за дълъг период, той въвел данните в компютърна програма и се оказало, че, ако използва "правилните" ставки, ще може да получи 15 % предимство пред игралния дом. Влизайки една вечер в Casino de Madrid, математикът започнал да играе и за една нощ спечелил сериозна сума. Но той не направил грешката на Джагър да се застоява само на едно място. Пелайо обикалял различни казина и навсякъде използвал една и съща методика – дългосрочно събиране на предварителни данни за чуждите печалби, внимателен анализ и едва след това игра с действителни пари. Използвайки тази схема, играчът успял да увеличи печалбите си до 500 000 долара, а според други данни – до над милион и половина.

Облаците започнали да се сгъстяват, когато няколко казина завели дело срещу Пелайо. След съдебна сага на няколко инстанции обаче, накрая Върховният съд на Испания снел от математика всички обвинения, постановявайки, че вината е на казината, които не поддържат достатъчно своето оборудване и не разработват нови, по-съвършени игрови устройства. Пелайо написал книга за своите феноменали игрови постижения, за него бил сниман документален филм, а в YouTube може да бъде намерено и интервю с този умен испанец. Между другото, съдът постановил още, че Casino de Madrid няма право да отказва на Пелайо в бъдеще достъп до хазартни игри, макар че от дейността му поледно време личи, че в момента те не го интересуват.

В книгата си The Eudaemonic Pie, публикувана от The Newtonian Casino (!) във Великобритания, американският писател и преподавател по литература Томас Бас (Thomas Bass) твърди, че може да се предскажат резултатите от въртенето на колелото в реално време. В книгата група студенти, нарекли се The Eudaemons, използват компютри, разположени в обувките си, за да победят в рулетна игра. Там алгоритъмът почива на Нютоновите закони на механиката. Според играчите е възможно така да се проследи постепенното забавяне на топчето на рулетката.

За да се предотврати успехът на всякакви подобни експерименти, производителите на игрални колела изключително прецизно регулират движението им, а казината ги балансират и нивелират. По този начин резултатът от въртенето остава максимално равномерен.

Новите технологии обаче навлизат и в сектора на атаките срещу казина. През 2004 г. беше съобщено, че двама сърби и един унгарец са използвали лазерен скенер, скрит в мобилен телефон, свързан с компютър, за да предскажат сектора, където ще попадне топчето. Те бяха арестувани, но впоследствие освободени, тъй като не бюха намерени доказателства, че са осъществили техническа намеса в оборудването на казиното.

При електронните казина в днешно време е ясно, че играчите нямат възможност да се възползват от механично несъвършенство в изработката на колелото... но пък кой знае, може да са участвали в разработката на софтуера!

Антон Оруш, Sandacite.bg – https://www.sandacite.bg

Източници:

History of Roulette

History of Roulette Gamе 

Patrick Billingsley - Probability and Measure 

Roulette

Гонсало Гарсия-Пелайо 

Джозеф Джаггер

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !