На 18-и януари учени из цял свят ще комбинират усилията си, за да направят снимка на черна дупка. „Преди само 5 години никой не би предположил, че такова нещо ще е възможно“, коментира Шепард Доелман – ас. проф. към обсерваторията Хейстак към Масачузетския институт на технологиите. „Сега вече имаме технологичните приспособления да опитаме“. Черните дупки се изучават десетилетия наред, но до момента никой не е успял да направи снимка на такава. Полето на гравитация около черната дупка е толкова мощно, че поглъща всичко, до което се докосне, включително светлината. Поради това, че самите те не излъчват никаква светлина, чернотата им се слива с тази на космоса, правейки ги практически невидими. „При въртенето на газове и прах около черната дупка настъпва нещо като космическо „задръстване“ около нея“, разказва Доелман. „Въртейки се, материята се компресира и настъпилото триене я превръща в плазма, нажежена до милиард градуса, а може би и повече. Това я кара да „блести“ и да излъчва енергия, която можем да засечем тук на Земята“. Заснемането на блестенето на плазмата, преди тя да премине „хоризонта на събития“ на черната дупка, ще позволи на учените да видят очертанията на дупката, наречени също нейна сянка. Тъй като законите на физиката не са приложими или просто не могат да обяснят какво се случва след сянката, е сложено определението „хоризонт на събитията“. „За момента предполагаме, че в сърцевината на всяка галактика има свръхмасивна черна дупка, а когато успеем да заснемем сянката ѝ, това ще се превърне във факт“, коментира ас. проф. Даниел Мароне от обсерваторията Стюарт. Из нашата галактика има около 25 дребни черни дупки, но екипите от учени ще се вгледат в свръхмасивната, тъй като тя е достатъчно голяма и на достатъчно близко разстояние, за да даде добри резултати. Тя е 4 милиона пъти масата на Слънцето и е с размерите на орбитата на Меркурий, но е на разстояние 26 000 светлинни години от нас. Идеята на учените е да комбинират 50 радиотелескопа, пръснати по земното кълбо. Сред тях са Submillimeter Telescope (SMT), намиращ се в Аризона, телескопът на Мауна Кеа в Хаваи и Combined Array for Research in Millimeter-wave Astronomy (CARMA) в Калифорния. В проекта са включени още много радиотелескопи из Европа, 10-метрова чиния на Южния полюс и вероятно 15-метрова антена на върха на 4500-метрова планина в Мексико. Ключова роля в експеримента ще играе Atacama Large Millimeter Array (ALMA), който сам по себе си включва 50 радиоантени и е еквивалент на чиния с диаметър 90 метра. Благодарение на ALMA резолюцията на снимката ще бъде удвоена. Всички тези радиотелескопи ще работят в унисон, наблюдавайки черната дупката в центъра на галактиката ни, като всеки от тях ще играе ролята на малка част от едно огромно огледало. Според Общата теория на относителността на Айнщайн сянката на дупката трябва да бъде перфектен кръг. „Ако открием, че формата на сянката не е идеална окръжност, то това значи, че в теорията има пропуски. Ако пък се окаже кръгла, ще ни помогне да разберем по-добре фундаменталните аспекти на теорията“, пояснява Димитриос Псалтис, професор по астрофизика към обсерваторията Стюарт и организатор на конференцията.