Доайенът режисьор Никола Корабов се появи на София филм фест с последния си филм „Филмова орис”.  Създателят на "Тютюн", "Иван Кондарев", "Юлия Вревская", „Свобода или смърт”, „Гневно пътуване” и "Орисия" си остава и до днес сред най-изявените български кинотворци. Постановчикът, създал част от филмовата ни класика, достигна достолепна възраст. Специално за OffNEWS  83-годишният режисьор разказа, че още го сърбят ръцете за работа, защото продължава не само да носи идеи за кино, но и да ги реализира.    Класикът на родното кино не общува често с журналисти. Предпочита да се съсредоточи върху работата си. Защото времето тече бързо. А е запретнал ръкави за нов филм. И пести всеки микрон от енергията си за това.   Дебютира с филм за съвременниците си "Димитровградци" заедно с Дочо Мундров с Георги Калоянчев, Мария Русалиева и Иван Димов. През 1959 г. излиза вторият му филм, "Малката", а през 1962-ва - "Тютюн" с Невена Коканова и Йордан Матев в ролите на Ирина и Борис Морев. Роден е в Русе, аристократичен и европейски град. На брега на Дунав етносите живеят в мир и разбирателство, както ги описва Елиас Канети в "Освободеният език". А след това тази космополитност започва да се преследва от тоталитаризма. Днес, когато е на 83 години е изчислил, че има 11 „пуснати” сценария и 11, които никога не е могъл да реализира. Има и спрени филми. Например "Вула". 40 години след 1965-а успява да си го набави на касета, за която  му искат две хиляди лева. Филмът е нападнат, критикуван, спрян и Радой Ралин, е написал отгоре върху статията в „Работническо дело” , който му подарява:  Една нула изплюла хула за "Вула"  "Във "Вула" е разказана действителна история. Абсолютно всички факти са събрани от мен. От живите, които бяха останали – стражаря, попа, младоженката, ченгетата, полицаите... Какво толкова страшно има в този филм? Вижте абсурдите на времето, в което сме живели...” "Вула" получава в Москва награда за най-добър филм за младежта. Със "Свобода или смърт" го „компенсират” заради това, че не му дават "Епитафия" на Васил Попов, въпреки че сценарият е възторжено приет. И за да продължи съдружието си с този голям писател, взема сценария му "Свобода или смърт". Разбира се, и с желанието да погледне от друг аспект на Ботев. След този филм го изхвърлят от киното, прекратяват му договора, заедно с още 14 човека. Във формулировката пише нещо от рода - да се намерят кинорежисьори, които да са предани на идеите на социализма. Годината е 1969-а. "Кой ти позволява да правиш човека Ботев? Ботев е на пиедестал, той е горе, а ти ще правиш, че Ботев плаче, че вика: "Отидохме си мърцина"  Още малко и щях да покажа, че българи го убиват. Въпреки че във филма има лека загадка кой го убива. "Марш, развенчаваш митове", тогава бях национален нихилист.” Корабов има огромно желание да прави "Иван Кондарев", само че му казват, че Емилиян Станев е страхотен кожодер и кой знае какви пари щял да поиска за своята екранизация. Затова режисьорът лично отива при писателя: "На теб да са ти предлагали да правят..?" "Няма такова нещо, с никого не съм говорил." Корабов може с часове да разказва за срещата си с Невена Коканова в „Тютюн”. „За нея само най-хубавото. Тя носеше дарбата. Много изящно и красиво създание. Притежаваше го по наследство - имаше го в произхода си. Съпротивата срещу нея като Ирина в "Тютюн" беше огромна. Казваха: "Тя е крехка миловидна жена, а вие искате да я направите всепобеждаваща и силна". Защо не? Как Вивиан Ли в "Отнесени от вихъра" изигра Скарлет? И няма друга като нея. Невена притежаваше абсолютно естествен чар. Начинът, по който разговаряше с хората, беше невероятен. Никога не му изневери "Имай търпение, Никола. Ще стане. Искай!" И сме стигали от джем сешъна да плачем едновременно. Всеотдайност докрай - това беше професионалистката Невена Коканова. А беше и човек, с когото искаш да разговаряш, да го гледаш, да му се любуваш. Най-големите актриси имат такава аура. Затова Грета Гарбо си остава моят еталон. След нея са Кетрин Хепбърн и Мерил Стрийп. Невена бе звезда от световна величина. Жена енигма. Никога няма да ти доскучае да я разгадаваш.” Към "Юлия Вревска" го насочва Свобода Бъчварова. Сценарият на "Юлия Вревска" е писан по същия начин като "Вула". Възстановява всички факти, ходи по музеи в Русия, преглежда много материали. И до ден днешен този филм му е много скъп, макар и от двете страни да не го харесват – и от руската, и от нашата. Когато го гледат в Русия, казват: "Какво е това, откъде накъде през очите на една баронеса ще показваме войната. Имаше определени герои в тази война, тая е неизвестна. А това, че има гроб в Бяла, е хубаво, ама само тя да е..." "Филмовата ми орисия трябва да остане след мен. Няма как, безизходицата принуждава - киното е скъпо удоволствие, монополът е на държавата, а новите къщи са неустановени и неподредени". Какво е да си кинорежисьор? Никола Корабов има ясен отговор: „ Кинорежисьорът трябва да бъде монада. Иначе престават да му вярват. Занаятът носи привкуса на водачество, всеки от нас е гуру. Може да мирише на мистицизъм, но ирационалното е част от реалността.” Започнахме нашия разговор, че още го сърбят ръцете за работа и с това го завършваме. Има един филм, който повече от 20 години не може да види бял свят. „Много се надявах на 10 ноември. Ето - свободата дойде. Какви филми истини ще се правят! Защото и у нас са затрити хиляди без съд и присъда. Участвам в няколкосесии на Националния филмов център с филм за Сашо Сладура и нищо. Убит е по най-зверски начин. А после в камионетката и при свинете в остров Персин. Като не направиш причастие, като не се покаеш, значи строят не е истински променен. Значи няма демокрация. Ако не прочетем тръпчивата обществена история, няма да сме напълно свободни!”