Quantcast

Котоошу се отказва от българското си гражданство

Последна промяна на 19 ноември 2013 в 21:48 14593 32

Сумистът Калоян Махлянов-Котоошу е подал молба за освобождаване от българско гражданство, съобщава “Труд”.

Причината е, че изтъкнатият спортист е получил поканата да стане национален треньор и преподавател по сумо.

Преди време Махлянов обясни, че за да стане треньор, му е необходимо японско гражданство и лиценз. Той има възможност да се превърне в първия европейски треньор по сумо в Япония, пише БГНЕС.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

25.11 2013 в 13:32

Благодаря, че споделихте тези спомени за този уважаван българин. Безспорно заслужава признание и пожелание за успех. Той вече е направил много повече за България отколкото всички скъпоплатени пр акции.

23.11 2013 в 10:58

Гайджин си е обидна дума отвсякъде

23.11 2013 в 07:55

ПРАВ Е ЧОВЕКА, БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО ВЕЧЕ Е ПОЗОР.

21.11 2013 в 02:38

Възмутителен, жалък и грозен е начинът, по който българските медии озаглавяват скорошната новина за Котоошу.

Калоян получава изключителна възможност да бъде първият европейски треньор по сумо в Япония, събитие също толкова значимо и уникално колкото пробива на Стивън Сегал да бъде първият неазиатец, отворил школа по айкидо на територията на страната на изгряващото слънце. Дори още повече, защото от всички японски бойни изкуства сумото е смятано за най-близко до императорското семейство, тъй като според шинтоистката легенда именно от сумо схватка е произлязъл и японския народ. Сумото е дълбоко обвързано с културата, митологията и мирогледа на нацията, затова и неслучайно има изискване да си гражданин на Япония, за да се издигнеш на пост, позволяващ да тренираш и учиш други бойци. Хората, които не са запознати с нравите на източния свят, нямат представа колко е трудно да бъдеш приет като един от тях, независимо от постиженията в кариерата, или пък познанията ти по езика и културата. Българинът напълно заслужено е удостоен с чест, за която безброй други мечтаят и до която едва ли някога ще имат шанса да се доближат.

Имах щастието на два пъти да се срещна лично с Котоошу по време на престоя ми в Токио тази година, оставайки с прекрасни впечатления и убеждавайки се от първо лице, че той действително е българският герой в Япония. През февруари бях поканен на събитие в начално училище в Икебукуро, където мои колежки от Софийския университет имаха задачата да запознаят децата с българската история, география, култура, език и традиции в учебни занятия. Кулминацията на деня бе когато Калоян Махлянов се появи пред всички ученици във физкултурния салон, сбъдвайки мечтата на много млади почитатели на сумото, които искаха да усетят какво е да се изправиш срещу легенда като него на тепиха доухьо. Докато придружавах гости на българския посланик в Япония през Май месец като преводач, чух лично от самия Калоян разказа какво е довело до началото на кариерата му там. Като юноша е участвал в множество турнири по борба в Европа, където двукратно му бива предлагано да замине за страната на изгряващото слънце, за да тренира и да се състезава не като борец, а като рикиши (сумист). Първоначално той приема с насмешка предложението и отказва, но на втория път вече се замисля, че може би не е случайно и решава да направи опит. По същото време тъкмо е приет студент във Велико Търново, но отпътува само с една раница на гърба в началото на лятото за далечния изток да следва призванието си в една бегло позната държава. Трудно е да си представим мащабите на физическото и психическото натоварване да издържиш на ежедневни изтощаващи тренировки, на строг хранителен режим, на силно напрежение, породено от тотално различна култура, солидна езикова бариера, както и липсата на семейството и близките. От тогава насам, преборвайки се с всички мъки и изпитания, той постига рекордни успехи на тепиха, овладява сложния японски език и печели адмирациите и уважението на цяла Япония.

Глупаво и необмислено е да твърдиш, че човек, направил толкова невъобразимо много за популяризирането на родината и прославил българския дух по света, се е отказал от България. Не само се възхищавам на Калоян, но и съм му дълбоко благодарен за постигнатото от него, защото почти всеки японец, с когото се запознавах, грейваше с усмивка и се радваше непринудено, че съм българин, асоциирайки ме първо с Котоошу, после с киселото мляко и розата, а понякога и с Христо Стоичков. При втората ми среща с него в Imperial hotel ме трогна още повече като сподели пред гостите на посланика, че винаги когато е със сина си, му говори на български, тъй като детето израства в японска среда и единствено баща му може да се явява негов учител на родното слово. Вярвам, че той вечно ще си остане българин и японците ще го разпознават като такъв, без значение какво пише на паспорта му.

Искрено се надявам да не съм единственият, който приема така нашумялата новина, а че и други мои сънародници оценяват делото на Калоян Махлянов и го подкрепят в бъдещите му начинания, разграничавайки се от тези, които осъждат и хулят по негов адрес. А за положението на българските медии няма какво да говоря, имайки предвид, че този, който държи над 80% от разпространителската вестникарска мрежа и онлайн информационни източници в страната, е същият, срещу когото лятото десетки хиляди души излязоха на протест.

20.11 2013 в 20:54

Prost si moi dosta i to? Za sajalenie!? Q se nadrusai dovechera s rakiq prodaljavai da hatevash. Ostavi serioznata rabota na nqkoi drug. Ima xora koito vse oshte q vatshat :)

20.11 2013 в 15:51

Gaijin май не е точно обидна дума.


Просто думата за "чужденец".

Понякога може да е обидна, понякога може да е като представяне - на чужди борци от друга земя например.

Не съм толкова навътре в нещата, но мисля че е окей.

А това че един чужденец е успял в този спорт е просто уникално постижение, със сигурност изпълнено с много труд, пот, кръв и сълзи.

20.11 2013 в 15:01

Браво! Добре казано!

20.11 2013 в 13:46

Браво на Калоян! Японците да допуснат един "гайджин"(презрително нарицание за чужденец в Япония) да стане национален треньор на един типичен японски спорт - това е на границата на немислимото. Високо признание за Калоян е това! Още повече, че идва не от Бангладеш, а от Япония - втората икономическа сила в света!

20.11 2013 в 13:25

Така е, за 400лв на месец никой няма да се върне от никъде. За тези пари: африканци, азиатци и други от третия свят.

20.11 2013 в 11:51

Причината не е, че изтъкнатият спортист е разочарован от родината си, а поканата да стане национален треньор и преподавател по сумо. Постът в Японската федерация по сумо обаче може да бъде заеман само от японски граждани.
Тъй като законите в източната монархия не позволяват двойното гражданство, Котоошу трябва да се откаже от българското, за да вземе местен паспорт. Той е получил гаранции, че при освобождаване от наше гражданство, ще получи японски паспорт.