Индите имали бани, но умрели от суша

Учените от Океанографския институт „Woods Hole” в Масачузетс най-накрая разгадаха каква е причината за края на най-мащабната древна цивилизация в света - Харапия. Според последните изследвания климатични промени са пресекли развитието на процъфтяващата преди хилядолетия култура. Макар и не така позната колкото Месопотамия и Египет, Индската цивилизация е най-развитата териториално. Тя се е образувала преди 5200 години и е съществувала до XVI пр. н. е. Харапия, както още я наричат по името на един от главните и градове, се е простирала на мястото на днешните Индия, Пакистан, Непал и Бангладеш.Територията ú е достигала повече от 1 млн. кв. км. По време на разцвета ú жителите на Харапската цивилизация са представлявали 10% от населението на света. „Светът е добре запознат с културите на Египет и Месопотамия, но цивилизацията около река Инд, която е значително по-голяма от тях, бе напълно непозната до 1920 г. Има толкова много неща, които още не знаем за тях.“, отбелязва Ливиу Джосан – геолог от института „Woods Hole” в щата Масачузетс. „Те са имали изградена мрежа от градове с действащ водопровод – удобство, което възниква отново чак с идването на римляните. Изглежда, че харапското общество е било доста по-демократично от това в Месопотамия и Египет, защото досега не сме открили големи сгради, построени в името на някой владетел“, допълва още Джосан. Градовете на Индската цивилизация били изграждани по сходен план – крепост със зъбчати стени, в която били разположени обществени и жилищни постройки. Сградите били на няколко етажа и построени от печени кирпичени тухли с много високо качество. Градовете били разделени на квартали, в които минавали добре проектирани улици. В жилищата на хората е имало бани с канализации. Културата на Индската цивилизация също била добре развита. Харапите са имали писменост, състояща се от 270 знака. Има предположения, че са общували с жителите на Месопотамия и Египет. През XVI в. пр. Хр. обаче се появява фактор, който спира развитието на цивилизацията. Много от жителите на градовете се разселват и с течение на времето това слага край на древната култура. Досега учените смятаха, че тези събития вероятно са причинени от опустошително земетресение. Благодарение на изследвания от последното десетилетие, специалистите вече имат нова, по-категорична хипотеза по въпроса. Според тях климатичните промени са прогонили харапите от земите им. Учените смятат, че в началото на XX в. пр. Хр. мусонните дъждове, които захранвали реките на Индската цивилизация, започнали да намаляват. Постепенно те съвсем спрели и водоизточниците на Харапия пресъхнали, което накарало хората да напуснат домовете си и да избягат на изток към Ганг. Онези, които останали на територията на Харапия, се прегрупирали в малочислени общности, обособени около малки водни басейни. Това променило коренно облика урбанизираната дотогава цивилизация, а по-късно довело до нейния край.