"Българска история": Днес повече от всякога се нуждаем от национално самочувствие и увереност

Николаос-Теодорос Цитиридис 06 януари 2014 в 14:07 4445 2

През март месец миналата година екипът на "Българска история" едва ли е предполагал на какъв успех ще се радва тяхната кампания “Да обиколим българските училища”. Почти година по-късно младежите вече са обиколили 25 училища в 22 града и са оставили отпечатъка на българската история в съзнанието на учениците. За кампанията, сайта и българската история разговаряме с Марио Мишев и Иван Кънчев, част от екипа на страницата "Българска история". 

Разкажете малко повече за кампанията „Да обиколим българските училища“. Как се роди идеята, какво точно представлява и кога дадохте началото й?


Идеята да тръгнем из българските училища се роди през март месец тази година. Една от основните причини да го направим бе, че с времето забелязахме как клиповете, които публикуваме в сайта и фейсбук страницата се харесват и коментират от доста ученици. Замислихме, че ще е хубаво да ги покажем на колкото се може повече деца, а най-сигурният начин това да стане е ние да отидем при тях. Всичко това съвпадна и с поканата на една преподавателка от Луковит, която искаше да изнесем урок, посветен на Руско-турската освободителна война пред учениците й. Решихме да опитаме и след като видяхме, че на децата им бе интересно се убедихме, че ще продължим.

Самите уроци най-често се провеждат в рамките на един учебен час. Темата се определя от преподавателя, който ни е поканил, а ако няма такава си говорим с децата за поводите за национална гордост, споделяме им интересни факти от историята ни и им разказваме за някои забравени герои. Основна част от урока са клиповете, които пускаме, защото смятаме, че по този начин информацията достига много по-лесно до децата и след това дискусията е по-лесна. Все пак нека не забравяме, че вече сме в XXI век и ще е грехота, ако не се възползваме от предимствата, които ни предоставят технологиите, така че прожектирането на снимки, колажи, клипове и филми са задължителна част от това, което правим. Когато имаме повече време разиграваме и една игра, като разделяме учениците на два отбора. Като цяло се опитваме да покажем, че историята може да бъде представяна и не само с дебелите книги и учебници, които за съжаление, често не са любимото нещо на децата.


Колко училища и градове сте посетили до момента и имаше ли по-необичайни места, на които сте се събирали с децата?

От началото на кампанията сме обиколили 25 училища в 22 градове и села. Имаше случаи, в които урокът не се провеждаше в сградата на училището – в Айтос например събитието се състоя в местното читалище пред близо 200 деца, а в Пловдив бяхме поканени от детско-юношеската школа на футболния отбор Локомотив и се събрахме с момчетата в съблекалните.


Вероятно подобна кампания, свързана с толкова пътуване е трудно да се реализира от чисто финансова гледна точка. Има ли някой, който стои зад вас и ви помага?

Тук трява изцяло да благодарим на хората, без които тези обиколки нямаше как да бъдат факт. От март месец до ноември покривахме пътните разходи с даренията, които са ни дали хората, а в редки случаи част от сумата ни даваха и самите училища, особено тези, които са на по-далечни разстояния. От новата учебна година обаче решихме на всяка цена да не взимаме никакви средства от училищата, защото и без това бюджетите им са малки и започнахме да търсим спонсор, който да ни помага. За щастие от Дачия България откликнаха и от ноември месец ни осигуряват автомобил, което е една изключителна подкрепа за нас.

 

Има ли нужда българското училище от такива кампании?

Смятаме, че българското училище има нужда от всяка една кампанията, която се опитва по някакъв начин да внесе свежест в него. Проблемите в образователната ни система са ясни на всички ни, обсъждани са хиляди пъти, но за жалост промените се случват ужасно бавно, ако въобще се случват. Ние правим това, което можем и е по силите ни.


Обиколихте вече доста училища, с какво според вас може да се промени българското школо?

На първо място искаме да споделим огромното си възхищение към българските учители. Навсякъде където бяхме те ни впечатляваха с всеотдайността си и жеалнието да направят часовете си по-привлекателни и интересни за учениците. В Дупница например учители и деца заедно бяха направили възстановка на крепостта Царевец с помощта на компютър, както и препис на „История славянобългарска“. Инициативата за всякакви подобни дейности идва изцяло от учителя, въпреки всички трудности, с които се сблъсква и ужасно ниското заплащане, което получава. Каквото и да си говорим това е една от най-отговорните професии и възнараждението за нея трябва да бъде на съвсем друго ниво. Отделно ще е хубаво колкото се може повече да навлизат компютрите в учебния час, защото освен предмет, който постоянно „разсейва“ децата, той може да послужи и като оръжие да им се привлече вниманието. Трябва да се съчетава използването на учебника и помощта на техниката, за да се привлече за по-дълго време вниманието на ученика. Съгласете се, че на едно дете няма как да му е много интересно да учи от един учебник, по начин по който са го правили и неговите баби и дядовци при положение. Друго много болна тема за нас е намаляването на часовете по история. Това е истинско безумие, където и да отидем преподавателите се оплакват, че трябва да разкажат за четеримата Асеневци например в рамките на един учебен час, просто защото програмата ги притиска. Да не говорим за по-горните класове, където положението става още по-зле и се пропускат толкова славни моменти от историята ни, които могат да събудят интереса в един ученик, да възпитат в любов към родината.


Как реагираха децата, когато чуваха вашите интересни истории?

Обикновено в началото на урока повечето деца се притесняват, което е и напълно нормално. С напредване на времето обаче се усеща как те се отпускат и често в края ни задават всякакви въпроси, които понякога дори не са свързани с темата, което е доказателство, че са се отпуснали. Именно това е една от най-големите ни цели – учениците да не се притесняват, а да ни приемат като приятели, с които да си поговорят за историята ни и какво може тя да ни даде днес. Често след края на уроците продължаваме да поддържаме контакт с децата и се е случвало няколко седмици след като сме били в някое училище да получаваме различни въпроси от децата.

 

До кога планирате да продължи тази кампания?

Казали сме си, че ще се занимаваме с това докато усещаме, че на учениците им е интересно. В момента, в който усетим, че започваме да не се справяме добре, доскучаваме или децата стоят насила в часовете ще спрем и инициативата. Всячески се опитваме да се подобряваме и за целта по време на празниците направихме още няколко клипа, които да пускаме на децата, както и подобрихме някои стари. Искаме да има смисъл от това, което правим и ако сме успели да запалим интереса в поне едно дете към историята ни значи сме си свършили работата. В днешно време повече от всякога се нуждаем от национално самочувствие и увереност.

    Най-важното
    Всички новини
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
     
    X

    За и против Гей парада