Българският жестов език ще бъде признат като естествен самостоятелен език. Той ще се обособи като учебен предмет в специалните училища от 15 септември 2026 г. Ще може да се изучава факултативно и от ученици без слухова загуба.

Всички министерски и общински администрации ще бъдат длъжни да осигуряват преводач от и на жестовия език на глухите и сляпо-глухите граждани, които търсят услугите им.

Държавата ще осигурява безплатно за определен брой часове преводачи, а за самите преводачи ще се създаде регистър.

Преводачи ще трябва да осигурят и училищата, например за изпитванията, и университетите. Последните ще трябва и да обучават такива специалисти.

Всички телевизиите също ще трябва да въведат превод в ефир на новинарски и други предавания.

Задължително превод от и на жестов език ще трябва да бъде осигурена и при оказване на медицинска помощ и при процесуално-следствени действия по Закона за МВР.

Всички тези нови изисквания са разписани в проектозакон за българския жестов език, внесен за обществено обсъждане от министъра на образованието Красимир Вълчев. Документът предвижда част от тях да влязат в сила на 1 януари 2021 г., а други - например касаещите детските градини и училищата - от 15 септември 2026 г.

Необходимостта от законовата регламентация и министърът мотивира с препоръките на ратифицираната още през 2012 г. у нас Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания.

Образование

"Досега в България жестовия език се използва в образованието като помощно средство. Децата със слухова загуба използват жестовете в общуването помежду си и при общуването с учителите главно на разговорно, битово ниво и по-рядко в учебния процес. За да се осигурят условия за усвояването на естествения жестов език се изисква: изследване на лексиката и граматика на българския жестов език, разработване на методически ръководства към българския жестов език, подготовка на педагогическите специалисти, които работят с деца или ученици със слухова загуба, квалификация по български жестов език за педагогически специалисти по учебния предмет български жестов език и други", пише в мотивите си министър Вълчев.

Затова в проектозакона е записано, че детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие (ЗПЛР) трябва да осигурят условия за изучаване, усвояване и използване на българския жестов език.

Специализираните обслужващи звена, ЦПЛР и специалните училища за ученици с увреден слух ще организират и провеждат обучения за родителите на глухи и сляпо-глухи деца по български жестов език.

В специалните училища за ученици със сензорни увреждания – увреден слух, и за глухите ученици, обучаващи се в училищата от системата на предучилищното и училищното образование, ще се провежда обучение по български жестов език като специален учебен предмет. В детските градини също ще се провежда такова, съобразно степента на нарушението на зрението и/или слуха.

Предвидено е обучение по български жестов език и за учениците без слухова загуба, което няма да е задължително, а във факултативни учебни часове - пише в законопроекта.

Обучението по новия специален учебен предмет българсти жестов език ще осъществяват висшисти с педагогическо образование по педагогика; педагогика на обучението по... или по българска филология с професионална квалификация "учител по български жестов език".

Ако е необходимо, в детската градина и училищата ще се осигурява допълнителна подкрепа от ресурсен учител, а при възможност - и от профилиран ресурсен учител.

При текущите изпитвания и изпитите в училище глухите и сляпо-глухите деца и ученици ще имат право да използват българския жестов език.

Глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти също ще имат право на преводачески услуги на български жестов език.

Висшите училища ще осигуряват условия за подготовка на специалисти по български жестов език.

Безплатен превод

До момента държавата е осигурявала финансови средства за безплатна преводаческа услуга на български жестов език в рамките на 10 часа на човек. "Те са недостатъчни, за да се гарантира правото на достъп до пълноценна информация и комуникация", признава в мотивите си министър Вълчев.

По новия проектозакон въз основа на заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално  подпомагане, придружено с медицински документи и/или експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК, глухият или сляпо-глухият човек ще има право на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език от 10 часа месечно, но не повече от 120 часа годишно.

Глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти ще имат право на допълнително ползване на преводачески услуги на български жестов език до 60 часа на семестър.

Извън осигурения лимит глухите или сляпо-глухите ще получават безвъзмездна преводаческа услуга и при хоспитализиране в държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, при оказване на спешна медицинска помощ и при извършване на процесуално-следствени действия по реда на Закона за МВР.

Държавните институции и местните власти ще са длъжни да осигуряват превод на български жестов език при административно обслужване от органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление, както и при провеждането на мероприятия, организирани от тях, с участие на лица със слухова загуба и на сляпо-глухи лица. Ръководителите на административни структури в системата на изпълнителната власт и кметовете на общините трябва да осигурят административното обслужване на глухите и сляпо-глухите хора до 31 декември 2022 г.

Преводачи

С проекта на Закон за българския жестов език се урежда нов режим по отношение на преводаческите услуги. Предвижда се включване на преводачите от и на български жестов език в Списък на преводачите на български жестов език. Включването в него е по желание на преводача и това би му дало възможност да получи възнаграждение за извършената от него преводаческа услуга. Режимът по вписване ще бъде регистрационен. Списъкът ще се води и поддържа от Агенцията за хората с увреждания. Глухите или сляпо-глухите лица ще избират преводач от този списък.

Съвет

В Закона е уредена възможност за създаване на Съвет за българския жестов език с консултативни функции, който да подпомага министъра на образованието и науката при изпълнение на дейностите, свързани с развитието на българския жестов език – насърчаване на научни изследвания, свързани с лексиката и граматиката на българския жестов език, на създаването на електронни образователни ресурси и на методически ръководства за неговото прилагане в образованието.

Ще се състои от 14 членове и ще включва: двама представители на МОН и един на МТСП; двама хабилитирани преподаватели от академичната общност – лингвист и специален педагог; един представител на БАН; петима представители на общността на глухите хора и на сляпо-глухите хора; един представител на специално училище за ученици със сензорни увреждания – увреден слух; двама преводачи на български жестов език.

Медии

Чрез преходните и заключителни разпоредби се правят изменения в няколко закона, един от които е Законът за радиото и телевизията. Неговият чл. 8, ал. 2 се изменя така:

"Доставчиците на аудио-визуални медийни услуги осигуряват превод на български жестов език за хората с увредено зрение или слух на новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика. Новинарските предавания с превод се излъчват най-малко веднъж на денонощие, като задължително се включват в часовия пояс от 19,00 до 22,00 ч“.

Законът влиза в сила на 1 януари 2021 г., с изключение на текстовете за въвеждането на самостоятелен специален учебен предмет в училищата по български жестов език и обучението по него в детските градини. Тези текстове влизат в сила от 15 септември 2026 година.