Защо градската среда в чужбина е достъпна, а тук не

Теодор Спасов Последна промяна на 30 април 2017 в 09:00 4429 0

Жана е един от най-свестните хора, които познавам. Тя е журналист на свободна практика в сферата на културата. Има двигателен проблем, но въпреки това граби с пълни шепи от живота. Има чудесно семейство, което я подкрепя и обича, и много добри приятели.

Недостъпната градска среда е основният проблем пред хората с увреждания в България, твърди Жана. Помолих я да сподели някои свои впечатление от чужбина, където често пътува.

Това, че у нас не ги виждаме по улиците, не отзначава, че ги няма

Прави ѝ впечатление, че на местата в чужбина, където е била, се обръща повече внимание на хората с увреждания, отколкото в България. „Докато се разхождам по улиците в чужбина, виждам повече такива хора. А у нас почти не виждам хора с двигателни проблеми, които са излезли на разходка с приятели или близки“, казва тя.

Случвало ѝ се е неведнъж в други страни да вижда хора в колички, които се разхождат съвсем самостоятелно на улицата. „За мен това е знак, че градската среда там е достъпна“, споделя Жана. И тя наистина е достъпна. В България, за жалост, повечето хора с двигателни проблеми стоят заключени в домовете си и заради недостъпната градска среда нямат възможност да излизат навън. Така, на практика, им се отнема правото да водят пълноценен и щастлив живот.

„В чужбина хората с увреждания се забавляват почти по същия начин, по който и всички останали. Ходят на работа. Вършат всичко, което един здрав човек прави. Не усещат тази липса на достъпност и тази враждебност, която понякога се усеща в България“, казва Жана.

Тя е убедена, че отношението към хората с увреждания в България не е така хуманно, както в други страни. „За тях човекът с увреждане е просто част от обществото, а тук е бреме“, казва тя.

Посещение в ОАЕ

Преди около година Жана посети една арабска страна – Обединените арабски емирства. Преди да отиде на това непознато за нея място, е била доста притеснена какво ще бъде отношението там към нея. Признава, че е е отишла там заредена с много предразсъдъци, тъй като в България преди това е общувала с хора от арабски произход и част от тях не възприемали адекватно физическите ѝ увреждания. Споделяли ѝ например, че се страхуват да общуват с нея. Но пристигайки в арабската държава, с изненада установила, че там абсолютно всичко било достъпно и уредено за нея.

Тя споделя: „Винаги се отнасяха с огромно уважение. Даже не беше нужно да ги моля да ми изпращат кола с голям багажник заради количката или като ходя на някоя забележителност да питам дали е достъпно. Защото наистина навсякъде беше достъпно. Когато питах дали нещо е достъпно за мен, хората ме гледаха учудено и ме питаха: „Защо да не е достъпно?“

Жана раказва, че когато е чакала на опашка в Емирствата, винаги местните хора са ѝ обръщали любезно внимание. Питали я дали се чувства добре и дали би искала да премине по-напред на опашката. „Бях придружена от родителите ми, но имам чувството, че ако бях отишла сама, съвсем спокойно можех да се справя, просто защото хората предлагаха сами да ми съдействат“, казва тя.

Словения

Неoтдавна Жана беше и в Словения, откъдето също се завърна с много хубави впечатления. Твърди, че словенците са изключително любезни хора. 

„Градската среда там е наистина много достъпна. Това е мястото, където съм видяла най-много хора в колички, които се разхождат сами по улиците“, казва Жана. Не само в столицата Любляна, а дори и в малките курорни градчета е забелязала много хора в колички, които се разхождат край пристанищата, посещават кафенета и просто се радват на хубавите мигове от живота.

„Определено хората с двигателни проблеми в Словения водят пълноценен начин на живот, какъвто в България много малко хора имат възможност да си позволят“, твърди Жана.

При посещението си в Словения се запознала със словенец с доста тежка диагноза. Мъжът е обездвижен в почти цялото тяло. Може да движи само няколко пръста на дясната си ръка. Но има пригодена за него кола, малък ван, който управлява напълно самостоятелно.

„Беше качил на вана хора от асоциацията, в която работи, за да ги докара на конференция в София. Беше докарал 5-6 човека с няколкото си пръста, които може да движи, от Словения до България. Те му имаха достатъчно доверие, а той достатъчно самочувствие, че ще се справи. Тук беше неприятно изненадан от непригодената градска среда“, споделя Жана.

Румъния

Румъния се оказала страхотна държава и Жана е много приятно впечатлена от нея, както и от румънците. „Те имат много ясна и прогресивна посока за бъдещето и не си позволяват да се отклоняват от нея. Те сякаш се стремят да развият този западноевропейски начин на мислене, много се стремят да се развиват добре и да вървят напред“ – убедена е тя. Според нея именно на това се дължи румънският обществен и икономически прогрес през последните години.

Но, в същото време, Жана е забелязала, че румънците носят у себе си и някои типични черти от източноевропейския манталитет. Видяла е няколко души в колички по улиците в Букурещ. И там те се забелязват по-често, отколкото в България. Хората в румънската столица са ѝ оказвали съдействие, но и там понякога е имало и момент на изненада от срещата с човек в количка на улицата.

„Живяла съм на няколко места в България. Случвало ми се е в по-малки градове у нас хората буквално да се обръщат след мен и да ме гледат като някаква атракция. От години живея в София, а това тук отдавна не ми се беше случвало. Когато миналото лято бях в Румъния, това няколко пъти ми се случи, и то в столицата Букурещ. Това ме навежда на мисълта, че Румъния също има да извърви доста дълъг път по отношение на възприемането на хората с увреждания", казва Жана.

Гърция

Както голяма част от българите, Жана също е била на морска почивка в Гърция и има впечатления от отношението на южните ни съседи към хората с двигателни проблеми.

През лятото на 2016 г. Жана е посетила малък курорт в Гърция. „Отношението на гърците към мен бе положително, хората помагаха“, казва тя. Но ѝ е било наистина много трудно да намери хотел, който да е достъпен за хора с нейния проблем.

„Трябваше да вляза в контакт с повечето хотели в градчето, като по-голямата част от тях бяха недостъпни, защото гръцките сгради в курортите са на по 2, макимум 3 етажа, и съответно нямат асансьор. А пък хотелските стаи не започват от партерния етаж“, споделя тя. Всъщност, много от гръцките хотели имат стаи и на приземните етажи, но поне тези от тях, с които се е свързала Жана, не са имали тази опция. Признава обаче, че е започнала да търси хотел доста късно, буквално в последния момент. В крайна сметка е успяла да попадне в хотелче, където е имало стая на партерен етаж.

Сърбия

Това, което е изненадало Жана приятно в Белград е фактът, че поне в централната част на града улиците са напълно достъпни за хора с увреждания. „За административните сгради не мога да кажа, но мисля, че достъпността е горе-долу на едно ниво с тази в София, предвид разговорите ми с тамошни познати“, казва Жана.

Сърбия е държава, където съвсем до скоро са се водели войни, но тя определено има по-добър план за интегриране на хората с увреждания в обществото, отколкото България. Имат ефективна програма, която осигурява работни места на хората с увреждания. „Хора с увреждания в Сърбия ми споделиха, че при тях проблемът е, че много често ги слагат под общ знаменател с хората, пострадали по време на някоя от войните. Там процентът на хората с увреждания е много по-висок поради тези събития. Проблемът произхожда от това, че хората, които са пострадали по време на война, се ползват с по-големи преференции и другите сякаш остават на заден план. При класиранията това винаги е проблем“, разказва Жана. Сърбите с двигателни проблеми, с които е разговаряла Жана, са ѝ казали, че те искат да си изградят система, която да поставя равенство между пострадалите от войната и придобилите увреждане в следствие на други причини.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !