Въпреки очакваната нова COVID вълна: МОН зове за максимално дълго присъствено обучение

"Дистанционното обучение задълбочи образователните неравенства, влоши знанията на голяма част от децата и заплашва да увеличи броя на отпадащите от образователната система. Това се случи въпреки усилията и бързата адаптация на учителите и директорите, спешните нормативни промени и осигуряването на електронни устройства и интернет със средства на държавата, училищните бюджети, общините и множество дарители." Това констатира служебният управленски екип на Министерството на образованието и науката в анализ, представен днес пред медиите на пресконференция от служебния министър проф. Николай Денков.

Как да започне новата учебна година наесен, когато се очаква България да е в разгара на нова COVID вълна?

Според позицията, представена от служебния министър, "е необходимо е да се гарантира максимално дълго присъственото обучение през следващата учебна година".

Анализът

Според него предимствата от обучението в електронна среда от разстояние са далеч по-малко от недостатъците.

Изброените недостатъци са следните:

- в по-малко от половината училища в големите градове (43.5%) всички деца имат достъп до интернет, в селата този процент се "срива" на 12.5%;

"Неравният достъп до  дистанционно обучение се потвърждава и при сравнението на различните типове училища - всеки пети ученик в професионалните гимназии няма достъп до електронни устройства и интернет, а в тези институции се обучават около 50% от гимназистите."

- над половината родители признават, че нямат или имат недостатъчни умения да помагат на децата си при електронното обучение, което влияе негативно особено при по-малките;

"Така големите неравенства между ученици, чиито семейства разполагат с техника и имат умения да работят с нея, и такива без достъп до устройства и интернет, се задълбочават."

- към средата на юли т. г. 43 хил. ученици все още не разполагат с устройство, а 34 хил. деца нямат интернет;

- според 40% от учителите и близо 60% от директорите знанията на учениците са се влошили по време на дистанционното обучение;

"Освен от затруднения електронен достъп, това до голяма степен е следствие от понижената мотивация и ангажираност на учениците. Самооценката на децата съвпада с наблюденията на техните преподаватели. Данните ясно показват сериозно влошаване на ангажираността сред всички групи ученици."

- повишават се отсъствията - всеки втори учител казва, че част от учениците често не са присъствали докрай в онлайн часовете, а всеки трети е имал редовно отсъстващи ученици.

"Проблемът е сериозен в малките градове и в селата – там във всяко пето училище редовно присъстват в онлайн часовете под 60% от учениците. Според данните на дигиталната платформа shkolo.bg , която поддържа електронните дневници на 1700 училища, неизвинените отсъствия са със 70% повече спрямо предходната година."

- увеличава се рискът от преждевременно отпадане на ученици от образователната система;

"Без живия контакт с учителите учениците от уязвими групи не само губят мотивация и ангажираност и изостават с учебния материал, но и отвикват да учат и да общуват. Поради тези причини те са застрашени да не се върнат в училище. Ако от 2018 г. до 2020 г. средният процент на децата, обхванати от образователната система, се повишава с около 0.4 процентни пункта годишно, то през 2021 г. остава непроменен - необхванатите са средно 5% от децата между 5 и 16-годишна възраст. Ако не бъдат предприети мерки за ревизиране на Механизма за обхват, се очаква влошаване на този показател през следващите години. Най-висок е процентът на децата извън образование в областите Шумен, Сливен и Хасково."

- дистанционното обучение е довело до по-голямо напрежение сред учителите и по-високи нива на професионално прегаряне. Над 40% от педагогическите специалисти заявяват, че се затрудняват при онлайн преподаване на често отсъстващите и неангажирани деца.

Посочените предимства са:

- България успя да организира учебния процес така, че да няма пропуснато учебно време. Това отличава нашата страна от много европейски държави, чиито ученици останаха извън учебния процес в продължение на месеци;

- учителите и учениците вече използват много по-активно нови технологии;

- педагозите прилагат иновативни методи на преподаване и персонализират часовете според потребностите на отделните ученици;

- много активно са участвали в процеса и образователните медиатори.

"Анализът на резултатите от обучението от разстояние в електронна среда води до категоричен извод: необходимо е да се гарантира максимално дълго присъственото обучение през следващата учебна година" - пишат от МОН и добавят, че за целта служебният екип на МОН вече предприе важни краткосрочни действия. Едно от посочените е провеждането на информационна кампания за повишаване на дела ваксинирани срещу COVID-19 учители и непедагогически персонал в детските градини и училищата.

Служебният управленски екип обещава до края на лятото да актуализира насоките за безопасно присъствено провеждане на учебните занятия.

Едновременно с това - уверяват от МОН - се прави необходимото за осигуряване на по-добри условия за провеждане на обучение от дистанция, ако това се наложи. На първо място те поставят задоволяването на потребностите от електронни устройства и осигуряването на интернет връзка.

Необходимо е и учениците да наваксат пропуснатото. В тази връзка от министерството поставят фокуса на вниманието върху децата от семейства с нисък  образователен и социално-икономически статус, от селски райони и тези със затруднения с учебния материал. Оттам твърдят, че за тях трябва да се осигурят присъствено обучение, допълнителни занимания по учебни предмети, индивидуална подкрепа от специалисти. "Затова инвестициите в дейности в подкрепа на учениците с пропуски да са сред първите, които ще бъдат направени по новата европейска програма „Образование“ 2021-2027", пишат от МОН.

Служебният екип препоръчва и разработването на национална програма за преодоляване на пропуските на най-уязвимите ученици вследствие на обучението от дистанция. "Тя трябва да адресира причините за намалената ангажираност на учениците, да осигурява допълнителни занимания и образователни ресурси, както и да подкрепя развитието на умения у учителите и медиаторите", обяснява министерството.

Следете новините ни в GoogleNews