Колкото по-безконтролна е властта в държавата, колкото повече липсват корективи на тази власт – като свободни медии или независима прокуратура – толкова по-силен е натискът върху обикновения човек. Той трудно може да остане в битието си на гражданин, за когото държавата се грижи, когото пази и защитава, чиито права зачита, посочва Росица Петрова в сайта "Редута". Препечатваме текста под заглавие "В регрес ли сме като общество? Или за нашето развитие..." 

През началните години на прехода като че ли имахме консенсусна цел да преминем от общество, в което сме изцяло зависими от държавата, към общество, в което всеки би могъл да се развива относително свободно, самостоятелно и устойчиво, при справедливи правила. В голяма част от обществото имаше очакване тази основна цел да се случи през промени в държавното устройство, през плурализъм в политиката, през свободна инициатива в икономиката, през отваряне на образованието. През включването на България като пълноправен юридически субект в Европейския съюз.

Постепенно с годините на прехода основната цел, която искахме да постигнем, основните ценности, които искахме да защитим, се скриха, потънаха като вода в пясък… Останаха дежурно разписани в предизборните програми на политическите сили – програми, които малко хора четат. Голяма част от прилаганите през последните десетилетия политики доведоха до това. Тези политики, свързани чисто формално с целите на развитието, бяха водени от всички политически сили, най-вече от ГЕРБ като неколкократен мандатоносител. През последните десетилетия за управляващите беше по-важно да прилагат ценностите и правилата на Европейския съюз на хартия и да се отчитат в европейските институции. Без да се грижат особено за практическото им прилагане.

Това се отнася, като първи типичен пример към „усвояването” на еврофондовете. Средствата за къщи за гости облагодетелстваха хора от властта, вместо да развият автентичен алтернативен туризъм, който да даде хляб на немалко българи. Средствата за инфраструктура се превърнаха в източник на престъпно облагодетелстване на ограничен брой строителни фирми, и не само, вместо да повишат стандарта на живот на всички българи и да улеснят техния бизнес. Това се отнасяше до правосъдието с ежегодното формално отчитане на реформи. До приобщаването към Шенгенското пространство, за което сме изпълнили „формалните” критерии. Колко много средства потънаха някъде без да имаме реално електронно управление. Колко „екопътеки” бяха направени, средствата усвоени, а съоръженията при много от тях са нискокачествени и се разпадат…

Подмяната е на всички нива. Средствата са отчетени, формално са изпълнили предназначението си. Това беше основната цел на управляващите години наред. А да се постигне развитие за всеки отделен българин беше допълнителна, второстепенна цел, която имаше смисъл главно като илюстрация в един или друг отчет пред европейските институции. Само и само парите да идват.

Тази политика доведе обществото ни до застой, в някои отношения до сериозен регрес. Добре, че отделни обществени сфери, отделни професионални групи, отделни икономически субекти, отделни политически субекти, отделни хора в тях се справят не с помощта, а въпреки държавата. На тях дължим напредъка, който имаме. Икономиката на България през последната година според статистиката е в добро състояние, по-добро от предишни години.

Лично развитие и регрес

Като отделни личности всеки от нас минава през периоди на изграждане, израстване, развитие. Минаваме през последователни нужди да изградим себе си, да преминем успешно през множество процеси.

В нашето развитие като отделни личности тези процеси, натрупването на този опит не става безболезнено. В съзнанието ни непрекъснато се появяват вътрешни конфликти, напрежения, които водят до турбуленции, или до застой… А често и до регрес.

Регресът е вид защитен механизъм. Когато ни е трудно, когато сме разтревожени, когато ни е страх, можем несъзнавано да се отдръпнем от настоящето, от предизвикателствата на предстоящите в живота промени и да се върнем в по-ранни фази от своето развитие. Там вече сме били, всичко е познато на едно несъзнавано ниво. Няма ги плашещите отговорности, които бъдещето изисква от нас.

Ако се фиксираме обаче в такава по-ранна фаза, регресът от временно ползван защитен механизъм може да се превърне в патологичен: например да се оформим като зависими личности или да развием зависимост към психоактивни вещества, към вид дейности или към захранване с определен тип информация. И да зациклим в това състояние на регрес.

Обществено развитие и регрес

Тук няма място да се спирам подробно на българската история. Всичко, през което сме преминали в многовековното си съществуване, носи както белезите на устояване и изумително развитие, така и - в други периоди, след набези, конфликти, войни, завоевания от други етноси, белезите на застой и регрес. Тогава развитието е спирало и се е налагало да се връщаме отново, и отново към началото, към оцеляването, към полагане на нови основи на обществения живот.

Като отпечатък от тези периоди на регрес нашата народопсихология включва представи за нас самите, свързани със страх, с несигурност, със зависимост, с отхвърляне, с изолираност, със слабост, с подчиненост, със съмнения, със срам, с неувереност, с провал, с фалш, с презрение, с омраза към себе си, с бездуховност… Иван Хаджийски нарича това българско явление „отрицателна нравственост”.

Представи, нагласи, които ограничават, затормозват естествените сили на нашето развитие вече като народ, като нация, като общност от хора, пръснати по целия свят… Не случайно според индексите на щастие често сме в дъното на класациите.

Насилие, манипулация, регрес

Състоянието на регрес често застига хора, които в личния си живот са жертви на неограничената власт, емоционално насилие, манипулациите на друг. Начините, през които някой може да се окаже манипулиран, подчинен, пречупен, с промит мозък, са много. При хора, преживяващи продължително насилие, често стават трайни промени в личността. Те се усещат слаби, безсилни, подчинени, уплашени… В сериозен регрес.

Неограничена политическа власт, манипулации, регрес

Подобни процеси се случват и на обществено ниво. Колкото по-безконтролна е властта в държавата, колкото повече липсват корективи на тази власт – като свободни медии или независима прокуратура – толкова по-силен е натискът върху обикновения човек. Той трудно може да остане в битието си на гражданин, за когото държавата се грижи, когото пази и защитава, чиито права зачита. И за чието развитие се бори. Той се превръща главно в избирател, в бройка, която трябва да се привлече, независимо от това с какви средства. Това може да са пари, други изгоди, манипулации през заплахи, директни заплахи и т.н. На практика в такива ситуации избирателят е просто средство, той е ползван за окопаване на частни нерегламентирани интереси в политическата власт и оттам за облагодетелстване чрез тази власт.

В България, макар и нюансирана, дълги години имахме подобна конфигурация на отношенията между властта и гражданите. Знаем на колко социални групи е омръзнал флиртът с техните нужди по избори… И пренебрегването на тези нужди след това.

По време на правителствата на Бойко Борисов бяхме свидетели на непрекъснато облъчване на българите с противоречиви, заблуждаващи и манипулативни послания, идващи директно от лидера на ГЕРБ. Подобно поведение имаха представители и на други политически сили: БСП, ДПС, "Атака", РЗС, ВМРО, НФСБ, партията на Бареков (даже не си спомням името й), и разбира се, ИТН… Вероятно има и други партии, пометени от историята, но постигнали облагодетелстване на своите политически лидери или активисти.

На такъв тип интензивно облъчване с объркващи, манипулативни и противоречиви послания, част от българите реагираха през годините като се отдръпваха, затваряха, изолираха. Чувстваха се изиграни от политиците, отказваха да гласуват, отказваха да направят каквото и да било, защото „няма смисъл”. Тези депресивни чувства на безсилие, липса на смисъл или апатия често се надграждаха над исторически сложилата се нагласа към подчиненост, неувереност, съмнения в себе си…

Нужно е да се говори как през последните години властта подсилваше у много българи състоянието на регрес. И колко силен е рискът това да продължи и в следващите месеци.

Политическа власт, пропаганда, манипулации, регрес

Запознатите с теорията за психичното функциониране на Мелани Клайн, психоаналитик и автор на много впечатляваща психоаналитична теория, знаят за нейното описание на специфична форма на регрес, при която се връщаме в ранно детско състояние (позиция), при които психиката е разединена, разцепена на отделни части. И когато преживяваме някои от тях като заплашителни, ние ги прехвърляме, проектираме върху околния свят. Известно спокойствие ни дава усещането и несъзнаваната представа, че друг е виновен за нашите проблеми, че не ние носим пряка отговорност за това какъв е животът ни. Проблемът не е в нас. Има враг, чиято жертва сме… Безсилни сме да направим каквото и да е…

В последно време, особено през последната година, обществото ни функционира точно по този параноидно-шизоиден начин (по Клайн). Регресира към този модус на функциониране. Обществото е разделено, раздробено, на хора с различни ценности, с различни представи за бъдещето, с различен начин на живот. Разнообразието от ценности и инициативи би представлявало обществено богатство, ако се случваше в рамките на усещането за общност. И ако нямаше толкова силно противопоставяне (аналогично на параноидната компонента по Клайн).

Говоря за множество процеси на подмолно противопоставяне през годините и особено силно през последната година, след нахлуването на Русия в Украйна. Разбира се, говоря за начина на мислене, често несъзнаван, но по-често изразяван в обществения живот в България като част от защитата на нерегламентирани частни интереси, като част от пропагандните механизми, задвижени от тези частни интереси, и/или от чужди агентури, като част от говоренето по завладените медии. Срещу официално заплащане, срещу институционално финансиране, срещу неофициално заплащане, срещу индиректно облагодетелстване.

Става дума за говоренето, институционално и медийно, което винаги съдържа:

Някакъв вид заплаха към българите;

Манипулация на българите през този страх, през тази заплаха, вменяването на безсилие;

Посочването на „враг”, който стои зад тази заплаха и ни превръща в жертви;

Идентифицирането на българите през ролята на „жертви”;

Провъзгласяването на „спасител”, който ще избави българите като жертви на този враг.
Независимо кой е „врагът”. А през последната година в България при това говорене „врагът” подмолно се оказа западният свят, НАТО, САЩ, Брюксел, „нацистите в Украйна”, от които светът ще бъде спасен, разбира се, от Путин. Което „оправдава” агресията над Украйна и жестоката, водена извън правилата и международното право, война там: убийства на мирни граждани, изтезания, организирани държавни терористични атаки… „оправдава” агресията, преследването, изтезанията над свободолюбивите хора в Русия.

„Оправдава” намеса във вътрешните работи на България, включително през построяването на газопровод през България за сметка на три милиарда на българските данъкоплатци, подарък за Путин, което предварително го улесни да започне агресията в Украйна. Има и една специфика по отношение на темата за Русия. Исторически Русия (Руската империя, Съветският съюз, Руската федерация) винаги е слагала българите в ролята на слаби, зависими, без капацитет за справяне на фона на международните процеси, в ролята на нуждаещи се от спасител. Били сме им удобни в тази роля. Затова са се намесвали и още се намесват, често драстично, във вътрешнополитическия ни живот.

Сега излизат все повече факти как българите са облъчвани и от руските пропагандни и хибридни атаки, целящи притискането ни в ролята на слаби, подчинени, жертви на „лошия” Запад, нуждаещи се от „спасителя” – Русия, но всъщност обслужващи този „спасител”. Излизат факти как и граждните на Русия са били и още се облъчват с омаловажаване на България в исторически, културен, духовен, в икономически план… Което важи за всички бивши социалистически, наречени неслучайно „сателитни” държави. Все едно нямат суверенитет.

Разбира се, говорещите от името на някаква институция, от името на някои политически субекти или по голяма част от медиите, не защитават описаните тези директно, правят го подмолно, пасивно-агресивно, най-вече като не подкрепят ясно и категорично реалните жертви на режима на Путин, били те в Украйна, били те в Русия, били те у нас. Като пропагандните твърдения, че не можем без руския газ. Като съпротивата и срамното протакане на предоставянето на военна помощ за Украйна. И то на фона на огромните количества оръжия, транспортни средства и храни, които Съветският съюз е получил, голяма част от тях като дарения, от САЩ, Великобритания и други държави, за да се справи с немските нацисти и да ги изтласка от територията си. Или като унизителното отношение към бежанците от Украйна. Служебното правителство буквално лиши бежанци – основно жени и деца – от средства за храна. Като умълчаването на президентството, служебното правителство и някои политически партии след заплахите от Русия за задържане на журналиста Христо Грозев.

Този начин на говорене в актуалната ситуация едновременно провокира у част от българите изпадане в регрес и едновременно подсилва сложилите се нагласи от по-старата и най-новата ни история. Затова сега има българи, които се страхуват, чувстват се безсилни, уплашени, без ясна перспектива, без лидерство, което да ги води. Те изливат най-често тези страхове в гняв. Понякога в агресивност, социалните мрежи свидетелстват за това. Намират потвърждение за своите колебания и страхове в превзетите от нерегламентирани частни интереси медии. Не знаем точно каква част от българите изпитват такива страхове, но не са малко.

А това дърпа цялото общество към регрес.

Регрес, институции, политически субекти, избиратели…

Преживяването от българите на регрес (заплахи, страхове, безсилие, зависимости, подчиненост и т.н.) се подклажда по много линии… През годините това са правили голяма част от политическите партии, различни институции, различни политически субекти.

Помним мантрата на ГЕРБ, т.е. на Борисов, че няма пари за всички, ако дадем на един сектор, друг ще пострада. Ще има жертви и виновни. Надявам се, че този вид манипулации вече се разпознава от повече хора. А и манипулациите, през които лидерът на ГЕРБ се опитва непрекъснато да общува с българите, стават напоследък крайно несръчни и оттам по-прозрачни. Такива манипулации се ползваха и от политически представители и преди ГЕРБ. Помним тройната коалиция, помним Симеон Сакскобурготски, помним Ахмед Доган, помним Сергей Станишев. Станишев, например, непрекъснато уверяваше пред журналисти, че хората не се интересуват от миналото, от досиетата, от Държавна сигурност, защото си имат други, ежедневни грижи. Българите бяха манипулативно сложени в ролята на жертви на промените… Станишев си позволяваше манипулативно да говори от името на всички българи, да ги слага в ролята на жертва, да ги представя за незаинтересувани и слаби.

Непрестанни манипулации идват и от главния прокурор Иван Гешев. Всички, които искат промени в правосъдната система, са обявени за „врагове”, а той непрекъснато лавира между ролята на „жертва” (всички са срещу него, всички са част от някакъв заговор, който цели да прекъсне бурната му дейност като прокурор) и ролята на „спасител” (всички саботират правосъдието, но той ще се намеси мощно и ще спаси българското общество). Още чакаме тази мощна намеса. Засега сме потънали в блатото на неразследвани казуси или поставени „на трупчета” разследвания при очевидни за всички сигнали за престъпност, корупция и т.н.

През последните месеци президентът и неговия служебен кабинет дадоха много примери на манипулативно говорен. Създадоха кризисен щаб, който да „победи” хаоса в България. И вдигнатият юмрук на президента по време на протестите през 2020 г. беше всъщност силна предизборна манипулация: вие сте „жертвите”, мутрите (т.е. управляващите) са ваш „враг”, но аз ще бъда вашият „спасител”… И манипулацията му успя! Сега той не се грижи за развитието на българското общество, а е поредният политик, който плаши българите и се грижи за руските интереси в България.

Основен начин за оценка на политическите субекти е доколко в реалността те допринасят за развитието на своите членове, избиратели и всички българи и доколко подклаждат в тях състояние на регрес и зависимост. Каква е ситуацията с отношението към избирателите от страна на някои политически сили в действащото Народно събрание?

ГЕРБ представлява партия, която сама по себе си възпроизвежда в своите редици липсата на реално развитие, на зависимостта, на регреса… Въпреки наименованието си. Лидерът Борисов се държи с антуража си изключително унизително. Като предоставя илюзорна инициатива на „екипа” си, а после ги обезценява публично с поредното си импулсивно хвърлено в пространството мнение… Или като се държи като емоционален насилник с груба реч спрямо някой член на актива си, дори той да е председателят на Народното събрание. А после гали и съблазнява публично същият този председател на Народното събрание. Унизително за всички от актива на ГЕРБ, унизително за всички жени, унизително за всички българи.

Членската маса на ГЕРБ, избирателите, активистите по райони често са обвързани и вплетени емоционално чрез зависимости, подчиненост, страх, произтичащи от схеми на облагодетелстване, клиентелистки кръгове, участие в престъпни схеми, за които няма преки доказателства поради липса на разследвания от страна на прокуратурата. При разговори с хора по малки населени места може да се чуе предпазливо споделяне на това положение на нещата.

Разбира се, има много хора, които просто харесват Борисов, харесват неговата арогантност, просташките изрази, които използва… И те са част от общата политическата реалност, при която ГЕРБ не е допринесъл за развитието на своите членове, или на своите избиратели, а ги е ограничил в състояние на регрес.

ДПС. Още една партия с красиво име, но която изглежда държи голяма част от избирателите си в регрес. Подчиненост, страх, гласуване под строй… Партия, която често манипулира през страха от етнически конфликти, през експлоатирането на реалната ситуация, която постави много етнически турци и мюсюлмани в България в позицията на реални жертви на Възродителния процес – срамна, неизговорена, непреработена част от нашата обща история. ДПС постепенно изолира своите избиратели, връзките между етнически българи и етнически турци в България са по-слаби от всякога. Част от ромската общност е приобщена като избиратели на тази партия, но често това става за сметка на разцепления в самата ромска общност на местно ниво.

Социолози наричат в медиите избирателите на ДПС „дисциплинирани”, „лоялни” – все евфемизми за подчинени и зависими… Тези анализатори дължат повече откровеност на тези хора. По време на протестите, организирани от "Демократична България" край резиденцията на Ахмед Доган в Росенец, разговарях с етнически турци, докарани с автобуси да бранят лидера си от протестиращите (които с нищо не заплашваха живота на Доган, но изискваха той да спазва законите на България). Някои от тези хора бяха силно объркани какво се иска от тях, други бяха изненадани, че ги заговарям, нали в случая съм „врага”, който тормози техния почетен председател. Трети бяха изумени от размера на имота и резиденцията. Е, не можаха да ни противопоставят. Етнически българи и етнически турци пяха химна на България заедно…

БСП. Начинът на столетницата да предизвиква регрес сред избирателите си е като ги слага в ролята на „социално слаби”, на „унизени и онеправдани”, като продължение на комунистическата митология, при която бедните са „жертви”, богатите са „врагът”, а Партията ги „спасява”: в миналото чрез „класова борба”, по-късно през построяването на социализма и комунистическото светло бъдеще… А в настоящето най-вече чрез бюджетни средства. Това не означава, че нямаме остра нужда от социална справедливост, от подкрепа към уязвими групи. Напротив. Но това не трябва да става през виктимизация, през регрес, трябва да става успоредно с убеждението, че хората могат да бъдат силни, пълноправни субекти на живота си…

"Възраждане". Партията е краен пример на политически субект, изградил се основно през манипулативни твърдения, експлоатиращи страховете и гнева на много хора, и която си поставя за цел официално да постави, ако може, цяла България в ситуация на регрес – отслабване и спиране на икономическото развитие, излизане от партньорски общности и съюзи като Европейския съюз и НАТО, ограничаване на свободата на словото, въдворяване в лагери, ако трябва – и всичко това с цел страната ни да бъде изцяло подчинена на руските интереси. Мобилизация единствено през ролята на „жертва”. Това ако не е дърпане към регрес, това ако не е заплаха за националната сигурност, това ако не е национално предателство, не знам кое би било…

"Български възход" с поведението на лавиране и приспособяване показва, че е поредният инженерен политически проект, чиято функция също е да обслужва нечии интереси, да бъде употребен, да няма автентична своя роля… Не виждам как това би вдъхновило неговите избиратели към развитие, свободомислие и смелост.

Хартиената коалиция, която се заформи около ретроградни промени в Избирателния кодекс, е пореден крещящ пример за това как голяма част от политическите субекти в настоящото Народно събрание искат да държат българите в регрес, за да бъдат лишени от ресурси, да нямат силата да се противопоставят на изборни манипулации…

А тук дори не говорим за практиките на част от политическите партии за купуване на гласове. При купения вот регресът и алианацията са пълни. Човек, продавайки гласа си, остава буквално без глас, остава без вътрешен интегритет, остава без достойнство. Продава се, подчинява се, предоставя се да бъде ползван. Колко наши съграждани са в това положение всеки път при избори.

Колко много примери на параноидно-шизоидно функциониране на обществото, на параноидно-шизоиден регрес…

Развитие, регрес, бъдещето…

От всички нас зависи какъв път да изберем. Да бъдем ли уплашени, слаби, безсилни, мрънкащи, да бъдем ли „жертви”? Или да не позволяваме обществени и управленски практики, политическо говорене и политически действия, които ни връщат много, много назад?

Да си даваме сметка за възможността да зациклим в регрес, съзнателно да изработваме критерии за оценка на идеите и действията на политическите сили, които да ни водят към развитие… И да даваме шанс на тези политически сили, които с действията си се опитват да придвижат страната ни към общество, където можем да бъдем здрави, образовани, иновативни, производителни, състоятелни, но свързани с духовното…